Ексклузивно в "ШОУ"! Владо Каролев разкри за страховит инцидент в живота си и обяви защо се отказа от американско гражданство!
Владимир Каролев е прочут като икономист, политик и анализатор с пиперлив език. Има три висши образования в страната и по света и голям брой дипломи от специализации. Бил е учител по ръководство на вложенията в Градския университет на Сиатъл. В момента е сертифициран интернационален финансов анализатор и съветник. Владимир Каролев е част от новата вълна хора с обучение и просвета, получени на Запад, само че върнали се в България. Влиза в политиката като част от икономическия екип на Национална движение „Симеон Втори" през 2001 година Бил е общински консултант в Столичния общински съвет, а през 2011 година се кандидатира за кмет на София от Национална движение „Симеон Втори". Във „ Фермата “ влезе със специфична задача – да бъде старейшина на останалите участници. Ето какво показа след напускането си на рейтинговото шоу. - Защо изявихте предпочитание да участвате във „ Фермата”, и то без никакъв хонорар?
- Получих покана от продуцентите Иван и Андрей, с които се познаваме от доста години. Още когато бяха млади в малкия екран и правеха „ Сблъсък “, аз имах няколко пъти участия при тях. Симпатични са ми и с концепциите, които развиват отвън малкия екран, които касаят българското.
За първи път вземам участие в подобен няколко седмичен ангажимент, само че в никакъв случай не съм взимал пари от медийни изяви. Няма и да го направя. Пари от медии не желая да изкарвам.
- Сълзите ви на потегляне ясно демонстрират, че прекарването си е струвало…
- Не беше единствено на потегляне! Приятели ми писаха, че съм бил огромен плачльо (смее се). Много съм прочувствен, но доста. Не знам дали е за жалост, само че постоянно ми се случва да рева. На 56 години съм и плача на филми!
Няколко пъти ми се случи това във „ Фермата “. Аз съм доста непосредствен, а това от време на време е минус. Не бих споделил, че съм влизал в безпринципни спорове, само че от позиция на дипломатичността, там не бях посланик, меко казано, и в някои обстановки остро разговарях с двама-трима души от фермата. Но бях прелестно сюрпризиран, че всички участници ме изпратиха по метод, по който не съм очаквал от тези, с които съм се държал по-остро. Мислех си, че може някои да са останали афектирани. На един плат бяха написали благи думи, едно сърце и се бяха подписали всички. Това ме накара да се разплача.
Всички фермери плакаха за Каролев
- Някои мъже считат за срамно да демонстрират страстите си посредством сълзите...?
- Това е фатализъм, мен не ме е позор. Човек не би трябвало да се срами от нищо, което прави, в случай че го прави от сърце. Общо взето, това е противоположен сексизъм мъжете да са мощният пол. Какво значи мощен пол?! Не виждам проблем, в случай че мъж се разплаче за нещо.
- Там се сблъскахте с разнообразни хора и връзката не постоянно протичаше безпрепятствено...
- Всяка линия на човек в едни обстановки е минус, в други - преимущество. Моят минус, който е преимущество в бизнеса и връзките с познатите ми хора, е, че аз бързо разбирам какво желае да каже другата страна и много пъти преустановявам и стартирам аз да приказвам. Това води до по-бързо взимане на решения и дейности. Но някои хора не одобряват този метод на връзка. И имат право да не им харесва. Имаше такива случаи и с хора от фермата, където стигнахме до някакви търкания, тъй като съм ги бил прекъснал на няколко пъти. Или съм им споделил, че не ме интересува какво мислят в избрана обстановка. Ами като не ме интересува, какво...да излъжа, че ме интересува ли?
Друг минус, който аз считам за преимущество в избрани обстановки, е че когато видя нещо, че не ми харесва и съм уверен, че съм прав, доста мощно пазя мнението си. Понеже съм холерик, от време на време даже покачвам звук. Знам, че не е хубаво, само че го върша. Имах такива случаи с Иван Гинчев и Дарина, за други не се сещам…
- С Владо Николов може би…
- Владо Николов ми изясни, че се е сърдил на себе си и своите съотборници, а не толкоз на мен. Няколко пъти той отбрани Дарина и беше прав, от позиция на тона ми. Но не и за думите ми. Доказва го и фактът, че Дарина е споделила хубави неща за мен при напускането ми. Очевидно е премислила, че казаното от мен е правилно, просто съм прекалил с тона и метода ми на изказ.
На Владо съм му огромен почитател и там му станах още по-голям. Спечели ме още повече, когато сподели, че книгата „ Атлас издига плещи “ на Айн Ранд е трансформирала живота му. Това е една от най-либертарианските книги, а аз съм уверен либертарианец. В същото време Владо е изявен водач, какъвто аз не съм. Той малко май не приемаше, че и аз се пробвам да съм водач, което е разбираемо. Ако го питате, може и да не си признае, само че май не му харесваше отстояването ми да бъда водач в седмицата, когато това беше мое право. Понеже може да е било и на подсъзнателно равнище.
- Дъщерята на Диана се приема за момче и вие я посъветвахте да я заведе в черква. Смятате ли, че тя се обиди на предлагането ви?
- Не се обиди, тъй като не го сподели. А, повярвайте ми, тя доста бързо демонстрира, когато се е обидила. Според мен става въпрос за духовно нещо и е изцяло права да поддържа детето си, само че би трябвало да продължи да приказва с нея. Не имам вяра в промяната на половете. Доколкото запознат съм нея, детето й желае да си направи интервенция и да си смени пола
Казах й, че е хубаво да върви на църкви. От време на време вървя в една черква, където има няколко момчета и девойки, които са били за известно време бисексуални и са водили сексуален живот със същия пол, откакто почват да посещават църквата и в един миг са престанали да го вършат това и са основали фамилии. Това споделих с нея и не усетих да се е разсърдила. Но пък усетих друго, което е мощно да го кажа, тъй като въпреки всичко не съм психолог. Мисля си, че обществено поддържа детето си, само че не съм уверен, че вътрешно го е приела. Подсъзнанието от време на време е в несъгласие с дейностите на индивида.
Имаше още една обстановка, в която й се скарах, тъй като в действителност доста се моташе и пречеше на работата. Дарина е доста работлива, само че постепенно работи. А във фермата е значимо какъв брой бързо и дейно работиш, с цел да има какво да ядеш и да спиш под покрив.
- Съжалявате ли, че върнахте зелената си карта и се отказахте от американско поданство?
- Не, никакво страдание нямам. Преди това се отхвърлих да ставам жител на Чехия. Те станаха доста по-рано от България членове на Европейския съюз и от дълго време са в Шенген. По това време, 97-а година, работих за чешка компания. Законът беше подобен, че работодателят можеше да ме направи чех и да получа чешки паспорт. Когато Национална движение „Симеон Втори" завоюва изборите, аз взех решение да се откажа от зелената карта и чешкото поданство.
- Кога заобичахте природата и се запалихте по планинарството? Имате ли куриозни случки по върховете?
- Първите ми мемоари са от Витоша и близките планини, тъй като понякога ходех с родителите си. Тогава се възпламених по ските, по-късно минах на сноуборд и продължава да е главното ми занимание. Но преди 7-8 години отидох в планинския регион над Банско. Видях шест езера и незабавно по-късно ревизирах в интернет, че в Пирин има над 150 езера. Първо започнах по-често там да обикалям, както и на Витоша, качих се на Мусала и така нататък Постепенно това ми стана табиет и в този момент не мога да пребивавам, без да вървя в планината. Зимата също вървя – към този момент няколко години на 1 или 2 януари качвам Вихрен, без значение какво е времето.
Със сноуборда се блъснах в едно дърво в гората и счупих тазобедрената кост. Но не съм бедствал. Вземам всевъзможни защитни ограничения – не върви самичък в планината, положително съоръжение, виждам какво е времето. Винаги си нося аварийна батерия за телефона, нещо за ястие, изсъхнал алкохол, в случай че ми се наложи да бедствам. Да се надяваме, че няма да се случи.
- Емоционален сте, обичате да давате директиви, само че изкушавали ли сте се да се възползвате от синия колан в таекуондото и да нокаутирате съперник?
- Не съм се изкушавал по доста аргументи. Обичам с думи да спра разногласието, а не със мощ. Бойните изкуства учат да си толерантен и по какъв начин да се пазиш, а не по какъв начин да биеш. Имам някакви умения, само че откогато си счупих тазобедрената кост не съм ходил на таекуондо. Гъвкавостта ми последователно понижа значимо, а това е доста значимо за бойните изкуства.
Надявам се да не се стига до там да се възползвам от уменията си. И най-големите боксьори в света могат да попаднат в обстановка, когато някой може да гръмне с револвер (смее се). Няма смисъл човек да влиза в такива спорове. Но в случай че тръгне някой да ме атакува, може би ще мога да се защитя, най-малкото да мога да избягам.
- Г-н Каролев, по кое време България ще стане почтена страна за живеене?
- (Въздиша.) Това е доста дълъг въпрос. Трябва да минат най-малко две генерации и да се случат избрани неща. Вече мина едното, в този момент би трябвало най-малко още едно. Най-лошото завещание на социализма беше поговорката: „ Те ни лъжат, че ни заплащат, ние ги лъжем, че работим “. Това към този момент го няма, само че промените в България започнаха през 97-а година, а в множеството страни се случиха през 91-ва. Но даже и страни като Естония и Латвия, които когато започнаха промените бяха след нас, отново ни изпревариха. Нашите промени още не са завършили. Почнаха през 97-а много половинчато. Слава Богу, от 1999-2000 година насам малко се усили икономическият напредък на България, заради което започнахме да доближаваме междинното равнище на Западна Европа. Ако през 2000 година Брутният вътрешен артикул на човек от популацията на България е бил 20 %, то през 2016 година е 46%. Един много сериозен прогрес. Ако вървим по подобен или по-добър метод, без да се връщаме към ляв популизъм, България ще стане едно много по-добро място за живеене.
Красимир КРАСИМИРОВ
- Получих покана от продуцентите Иван и Андрей, с които се познаваме от доста години. Още когато бяха млади в малкия екран и правеха „ Сблъсък “, аз имах няколко пъти участия при тях. Симпатични са ми и с концепциите, които развиват отвън малкия екран, които касаят българското.
За първи път вземам участие в подобен няколко седмичен ангажимент, само че в никакъв случай не съм взимал пари от медийни изяви. Няма и да го направя. Пари от медии не желая да изкарвам.
- Сълзите ви на потегляне ясно демонстрират, че прекарването си е струвало…
- Не беше единствено на потегляне! Приятели ми писаха, че съм бил огромен плачльо (смее се). Много съм прочувствен, но доста. Не знам дали е за жалост, само че постоянно ми се случва да рева. На 56 години съм и плача на филми!
Няколко пъти ми се случи това във „ Фермата “. Аз съм доста непосредствен, а това от време на време е минус. Не бих споделил, че съм влизал в безпринципни спорове, само че от позиция на дипломатичността, там не бях посланик, меко казано, и в някои обстановки остро разговарях с двама-трима души от фермата. Но бях прелестно сюрпризиран, че всички участници ме изпратиха по метод, по който не съм очаквал от тези, с които съм се държал по-остро. Мислех си, че може някои да са останали афектирани. На един плат бяха написали благи думи, едно сърце и се бяха подписали всички. Това ме накара да се разплача.
Всички фермери плакаха за Каролев
- Някои мъже считат за срамно да демонстрират страстите си посредством сълзите...?
- Това е фатализъм, мен не ме е позор. Човек не би трябвало да се срами от нищо, което прави, в случай че го прави от сърце. Общо взето, това е противоположен сексизъм мъжете да са мощният пол. Какво значи мощен пол?! Не виждам проблем, в случай че мъж се разплаче за нещо.
- Там се сблъскахте с разнообразни хора и връзката не постоянно протичаше безпрепятствено...
- Всяка линия на човек в едни обстановки е минус, в други - преимущество. Моят минус, който е преимущество в бизнеса и връзките с познатите ми хора, е, че аз бързо разбирам какво желае да каже другата страна и много пъти преустановявам и стартирам аз да приказвам. Това води до по-бързо взимане на решения и дейности. Но някои хора не одобряват този метод на връзка. И имат право да не им харесва. Имаше такива случаи и с хора от фермата, където стигнахме до някакви търкания, тъй като съм ги бил прекъснал на няколко пъти. Или съм им споделил, че не ме интересува какво мислят в избрана обстановка. Ами като не ме интересува, какво...да излъжа, че ме интересува ли?
Друг минус, който аз считам за преимущество в избрани обстановки, е че когато видя нещо, че не ми харесва и съм уверен, че съм прав, доста мощно пазя мнението си. Понеже съм холерик, от време на време даже покачвам звук. Знам, че не е хубаво, само че го върша. Имах такива случаи с Иван Гинчев и Дарина, за други не се сещам…
- С Владо Николов може би…
- Владо Николов ми изясни, че се е сърдил на себе си и своите съотборници, а не толкоз на мен. Няколко пъти той отбрани Дарина и беше прав, от позиция на тона ми. Но не и за думите ми. Доказва го и фактът, че Дарина е споделила хубави неща за мен при напускането ми. Очевидно е премислила, че казаното от мен е правилно, просто съм прекалил с тона и метода ми на изказ.
На Владо съм му огромен почитател и там му станах още по-голям. Спечели ме още повече, когато сподели, че книгата „ Атлас издига плещи “ на Айн Ранд е трансформирала живота му. Това е една от най-либертарианските книги, а аз съм уверен либертарианец. В същото време Владо е изявен водач, какъвто аз не съм. Той малко май не приемаше, че и аз се пробвам да съм водач, което е разбираемо. Ако го питате, може и да не си признае, само че май не му харесваше отстояването ми да бъда водач в седмицата, когато това беше мое право. Понеже може да е било и на подсъзнателно равнище.
- Дъщерята на Диана се приема за момче и вие я посъветвахте да я заведе в черква. Смятате ли, че тя се обиди на предлагането ви?
- Не се обиди, тъй като не го сподели. А, повярвайте ми, тя доста бързо демонстрира, когато се е обидила. Според мен става въпрос за духовно нещо и е изцяло права да поддържа детето си, само че би трябвало да продължи да приказва с нея. Не имам вяра в промяната на половете. Доколкото запознат съм нея, детето й желае да си направи интервенция и да си смени пола
Казах й, че е хубаво да върви на църкви. От време на време вървя в една черква, където има няколко момчета и девойки, които са били за известно време бисексуални и са водили сексуален живот със същия пол, откакто почват да посещават църквата и в един миг са престанали да го вършат това и са основали фамилии. Това споделих с нея и не усетих да се е разсърдила. Но пък усетих друго, което е мощно да го кажа, тъй като въпреки всичко не съм психолог. Мисля си, че обществено поддържа детето си, само че не съм уверен, че вътрешно го е приела. Подсъзнанието от време на време е в несъгласие с дейностите на индивида.
Имаше още една обстановка, в която й се скарах, тъй като в действителност доста се моташе и пречеше на работата. Дарина е доста работлива, само че постепенно работи. А във фермата е значимо какъв брой бързо и дейно работиш, с цел да има какво да ядеш и да спиш под покрив.
- Съжалявате ли, че върнахте зелената си карта и се отказахте от американско поданство?
- Не, никакво страдание нямам. Преди това се отхвърлих да ставам жител на Чехия. Те станаха доста по-рано от България членове на Европейския съюз и от дълго време са в Шенген. По това време, 97-а година, работих за чешка компания. Законът беше подобен, че работодателят можеше да ме направи чех и да получа чешки паспорт. Когато Национална движение „Симеон Втори" завоюва изборите, аз взех решение да се откажа от зелената карта и чешкото поданство.
- Кога заобичахте природата и се запалихте по планинарството? Имате ли куриозни случки по върховете?
- Първите ми мемоари са от Витоша и близките планини, тъй като понякога ходех с родителите си. Тогава се възпламених по ските, по-късно минах на сноуборд и продължава да е главното ми занимание. Но преди 7-8 години отидох в планинския регион над Банско. Видях шест езера и незабавно по-късно ревизирах в интернет, че в Пирин има над 150 езера. Първо започнах по-често там да обикалям, както и на Витоша, качих се на Мусала и така нататък Постепенно това ми стана табиет и в този момент не мога да пребивавам, без да вървя в планината. Зимата също вървя – към този момент няколко години на 1 или 2 януари качвам Вихрен, без значение какво е времето.
Със сноуборда се блъснах в едно дърво в гората и счупих тазобедрената кост. Но не съм бедствал. Вземам всевъзможни защитни ограничения – не върви самичък в планината, положително съоръжение, виждам какво е времето. Винаги си нося аварийна батерия за телефона, нещо за ястие, изсъхнал алкохол, в случай че ми се наложи да бедствам. Да се надяваме, че няма да се случи.
- Емоционален сте, обичате да давате директиви, само че изкушавали ли сте се да се възползвате от синия колан в таекуондото и да нокаутирате съперник?
- Не съм се изкушавал по доста аргументи. Обичам с думи да спра разногласието, а не със мощ. Бойните изкуства учат да си толерантен и по какъв начин да се пазиш, а не по какъв начин да биеш. Имам някакви умения, само че откогато си счупих тазобедрената кост не съм ходил на таекуондо. Гъвкавостта ми последователно понижа значимо, а това е доста значимо за бойните изкуства.
Надявам се да не се стига до там да се възползвам от уменията си. И най-големите боксьори в света могат да попаднат в обстановка, когато някой може да гръмне с револвер (смее се). Няма смисъл човек да влиза в такива спорове. Но в случай че тръгне някой да ме атакува, може би ще мога да се защитя, най-малкото да мога да избягам.
- Г-н Каролев, по кое време България ще стане почтена страна за живеене?
- (Въздиша.) Това е доста дълъг въпрос. Трябва да минат най-малко две генерации и да се случат избрани неща. Вече мина едното, в този момент би трябвало най-малко още едно. Най-лошото завещание на социализма беше поговорката: „ Те ни лъжат, че ни заплащат, ние ги лъжем, че работим “. Това към този момент го няма, само че промените в България започнаха през 97-а година, а в множеството страни се случиха през 91-ва. Но даже и страни като Естония и Латвия, които когато започнаха промените бяха след нас, отново ни изпревариха. Нашите промени още не са завършили. Почнаха през 97-а много половинчато. Слава Богу, от 1999-2000 година насам малко се усили икономическият напредък на България, заради което започнахме да доближаваме междинното равнище на Западна Европа. Ако през 2000 година Брутният вътрешен артикул на човек от популацията на България е бил 20 %, то през 2016 година е 46%. Един много сериозен прогрес. Ако вървим по подобен или по-добър метод, без да се връщаме към ляв популизъм, България ще стане едно много по-добро място за живеене.
Красимир КРАСИМИРОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ