Владимир Димитров Поппетров е роден през 1882 г. в село

Владимир Димитров Поппетров е роден през 1882 година в село Фролош в фамилията на татко емигрант от македонското влашко село Магарево и майка бежанка от македонското село Стар Истевник. През 1889 година фамилията му се преселва в Кюстендил, където Майстора приключва началното си обучение и прогимназия. След 1895 година сменя няколко специалности, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където геният му е видян. Там е и първата му галерия. С непринудено събрани от съгражданите си средства отпътува в София и учи в Художественото индустриално учебно заведение (днес Национална художествена академия) при Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и други. В своя начален интервал рисува основно портрети (на Александър Теодоров-Балан, Николай Лилиев, Мърквичка, „ Майка ми “) и пейзажи („ На селската чешма “, „ Пладнуващо стадо “ и други). Печели първите награди във всички студентски състезания. Състудентите му го назовават Майстора. През 1909 година посещава биеналето във Венеция, пътува из Турция, Русия, Италия.

Участва като доброволец в Балканската война (1912 – 1913) – боен художник в целия поход на 13 рилски пехотен полк и отразява войната в стотици рисунки. Участва и в Първата международна война (1915 – 1918) като художник на Рилската дивизия. През 1916 се показва на изложбата на художниците от съюзническите армии в Берлин с 13 рисунки. В редица картини отразява българското присъединяване в тези войни и живота на фронта – „ Ранени “, „ По Беласица “, „ Инвалиди “, „ На фронта на р. Струма “, „ В гр. Скопие, 1916 “, „ Завръщане от фронта “ и други.

Положителна оценка за новаторството му в региона на графиката дават Николай Райнов, Сирак Скитник, Гео Милев. Критиката слага името му отпред в битката срещу академизма и консерватизма.

Между 1911 и 1918 година с спирания поради присъединяване му във войните е преподавател по калиграфия и гимнастика в Търговската гимназия в Свищов, а през 1919 година стажува в Трета мъжка гимназия в София.

Повлиян мощно от толстоизма – непосредствен е с толстоистите Н. Венетов, Хр. Досев, Д. Кацаров, Б. Георгиев, Й. Гуглев. През 1922 година излага картини от цикъла си „ Жътва “. През 1923 година работи и в Италия. През 1924 година се открива в кюстендилското село Шишковци по покана на Андон Виячев, където живее до 1951 година Селяните го назовават „ рисувача “, хазяинът му го съпоставя с Иван Рилски, а децата го назовават „ Дядо Коледа “. През този интервал тематиката на творбите му е обвързвана най-вече с хората и природата в Кюстендилския край: „ Моми “ (ок.1925 – 1935), „ Моми сестри от с. Дивля, Радомирско “ (ок. 1928 – 1930), „ Цветница “, „ Фамилия “ (ок. 1928), „ Девойка от Кюстендилско “ (ок. 1930 – 1935), „ Жетварка “ (1930 – 1935), „ Мома с ябълки “ (ок. 1930 – 1935), „ Жетварка от с. Шишковци “ (1935), „ Жетвари на обяд “ (ок. 1935 – 1938), „ Копачки “ (ок. 1935 – 1938), „ Селско момиче измежду макове “ (1935 – 1938) и други.

През 1924 година подписва контракт с американския сенатор доктор Джон О. Крейн, който авансово изплаща всичко, което художникът ще нарисува през идващите четири години.

От 1930 до 1951 година работи като преподавател в кюстендилските села.

До 9 септември 1944 година членува в сдружение „ Родно изкуство “ и в Дружеството на художниците в България, а по-късно – в Съюза на българските художници.

Член на Българска комунистическа партия от 1946 година Като член на Националния комитет за отбрана на мира взе участие в конгреси във Вроцлав, Париж и Варшава.

Умира на 29 септември 1960 година в ИСУЛ в София.

Още от ХРОНИКИ: