Изненада! ВКС рестартира процеса срещу д-р Иван Димитров, гр...
Върховен касационен съд върна делото против доктор Иван Димитров, гръмнал Жоро Джевизов - Плъха в Пловдвив, на Апелативния съд. Причината - непълноти и несъгласия в претекстовете към условната присъда на доктора, гласят претекстовете към решението, оповестено в уеб страницата на Върховен касационен съд. Това значи, че следва ново разглеждане от различен състав на пловдивския съд от стадия на правосъдното съвещание.
Припомняме, че Апелативният съд в Пловдив анулира оправдателната присъда на медика и му даде 2,5 години условно с изпитателен период от 4 години. Това решение обаче е анулирано след митинг на околните, както и на защитните на Димитров. Убийството стана в нощта против 2 март 2018 година до Областната администрация. Джевизов влезнал да краде в гаража на Димитров. Докторът видял, че свети и слязъл да ревизира, като взел със себе си и противозаконния си револвер. Там заварил Плъха. Крадецът първо го замерил с нож, по-късно с железна табела. Тогава Димитров стрелял с револвера. Джевизов избягал, само че на сутринта го откриха мъртъв върху предния похлупак на автомобил.
Магистратите от Върховен касационен съд са декларирали, че правосъдният акт разкрива несъгласия и непълноти при излагане на правосъдната теза. " Така на стр. 18 от претекстовете може да се прочете, че подсъдимият Димитров е създал не един, а три изстрела в посока на потърпевшия Джевизов. Посочените данни обаче са несъвместими с изложената по-напред фактология (стр.3 от претекстове, надлежно стр.15), където е отразено, че първият от общо трите създадени изстрела от доктора е бил сигнален във въздуха. Допуснатото несъгласие компрометира убедителността на направените заключения, защото броят на изстрелите, създадени в посоката на потърпевшия, явно е част от аргументацията на съда за превишаване рамките на неизбежната защита ", гласи част от мотовировката.
И продължава:
" В атакувания правосъден акт е споделено мнението, че „..нападнатият може да употребява по-интензивни средства и способи за защита от тези, употребявани от нападателя и не е длъжен да избира и визира единствено неуязвими елементи от тялото му, само че това би трябвало да е съобразено с характера и заплахата на нападението.. “. Веднага по-късно е очебийно, че в тази ситуация подсъдимият е употребявал по-интензивно средство за защита (огнестрелно оръжие) от употребяваното от потърпевшия (нож и табела), с което е превишил рамките на неизбежната защита. Декларативно поднесеното умозаключение не разрешава да се разкрие действителната воля на съда. Не са изложени съответните съображения, довели до изработката на посоченото решаващо умозаключение при декларираната преди този момент позиция, прочее съгласно разбирането на правосъдната процедура, че използването на по-ефикасни (интензивни) средства на отбрана не всеки път обосновава извод за превишаване рамките на неизбежната защита. Поставяйки обстоятелството на употребяваното от подсъдимия огнестрелно оръжие в центъра на своите, въпреки и къси, разсъждения, съдът е пропуснал разискването му в подтекста на всички останали условия, които имат отношение към сходството сред „ нахлуване “ и „ отбрана “. Спекулативно е употребен и аргументът, че подсъдимият е „ създал няколко изстрела по тялото на Джевизов “ при откритото по делото, че единствено един от тях е осъществил навлизане в тялото на жертвата, и в тази връзка не без съображение се възразява от касатора ", написа в решението.
Според магистратите от Върховен касационен съд, направеното от въззивния съд умозаключение, „ че успеваемостта на упражнената от подсъдимия неизбежна защита е могла да се извърши и без причиняване гибелта на нападателя “, не е съпроводено от уточнения по какъв различен метод в съответната конюнктура той (подсъдимият) е имал опция да стори това, с цел да не бъде нарушен салдото сред нападението и отбраната.
" Излишно е да се аргументира неоспоримата режисура, че убийството по член 119 от Наказателен кодекс е съзнателно и заради това от субективна страна е належащо деецът да осъзнава, че надвишава рамките на неизбежната защита, че за отбиване на нападението не е належащо нападателят да бъде лишен от живот. Касационната инспекция установи недостатъчност и в тази тенденция, тъй като въпросът за умисъла не е обсъден детайлно в претекстовете на присъдата, в чието наличие е следвало да залегнат и такива съображения, което обуславя следващ извод за неприсъствие на надлежни претекстове ", счита съдът.
И прибавят, че установените нарушавания подлежат на премахване само посредством анулация на въззивната присъда в оспорената част и връщане на делото за ново разглеждане от Апелативния съд.
Припомняме, че Апелативният съд в Пловдив анулира оправдателната присъда на медика и му даде 2,5 години условно с изпитателен период от 4 години. Това решение обаче е анулирано след митинг на околните, както и на защитните на Димитров. Убийството стана в нощта против 2 март 2018 година до Областната администрация. Джевизов влезнал да краде в гаража на Димитров. Докторът видял, че свети и слязъл да ревизира, като взел със себе си и противозаконния си револвер. Там заварил Плъха. Крадецът първо го замерил с нож, по-късно с железна табела. Тогава Димитров стрелял с револвера. Джевизов избягал, само че на сутринта го откриха мъртъв върху предния похлупак на автомобил.
Магистратите от Върховен касационен съд са декларирали, че правосъдният акт разкрива несъгласия и непълноти при излагане на правосъдната теза. " Така на стр. 18 от претекстовете може да се прочете, че подсъдимият Димитров е създал не един, а три изстрела в посока на потърпевшия Джевизов. Посочените данни обаче са несъвместими с изложената по-напред фактология (стр.3 от претекстове, надлежно стр.15), където е отразено, че първият от общо трите създадени изстрела от доктора е бил сигнален във въздуха. Допуснатото несъгласие компрометира убедителността на направените заключения, защото броят на изстрелите, създадени в посоката на потърпевшия, явно е част от аргументацията на съда за превишаване рамките на неизбежната защита ", гласи част от мотовировката.
И продължава:
" В атакувания правосъден акт е споделено мнението, че „..нападнатият може да употребява по-интензивни средства и способи за защита от тези, употребявани от нападателя и не е длъжен да избира и визира единствено неуязвими елементи от тялото му, само че това би трябвало да е съобразено с характера и заплахата на нападението.. “. Веднага по-късно е очебийно, че в тази ситуация подсъдимият е употребявал по-интензивно средство за защита (огнестрелно оръжие) от употребяваното от потърпевшия (нож и табела), с което е превишил рамките на неизбежната защита. Декларативно поднесеното умозаключение не разрешава да се разкрие действителната воля на съда. Не са изложени съответните съображения, довели до изработката на посоченото решаващо умозаключение при декларираната преди този момент позиция, прочее съгласно разбирането на правосъдната процедура, че използването на по-ефикасни (интензивни) средства на отбрана не всеки път обосновава извод за превишаване рамките на неизбежната защита. Поставяйки обстоятелството на употребяваното от подсъдимия огнестрелно оръжие в центъра на своите, въпреки и къси, разсъждения, съдът е пропуснал разискването му в подтекста на всички останали условия, които имат отношение към сходството сред „ нахлуване “ и „ отбрана “. Спекулативно е употребен и аргументът, че подсъдимият е „ създал няколко изстрела по тялото на Джевизов “ при откритото по делото, че единствено един от тях е осъществил навлизане в тялото на жертвата, и в тази връзка не без съображение се възразява от касатора ", написа в решението.
Според магистратите от Върховен касационен съд, направеното от въззивния съд умозаключение, „ че успеваемостта на упражнената от подсъдимия неизбежна защита е могла да се извърши и без причиняване гибелта на нападателя “, не е съпроводено от уточнения по какъв различен метод в съответната конюнктура той (подсъдимият) е имал опция да стори това, с цел да не бъде нарушен салдото сред нападението и отбраната.
" Излишно е да се аргументира неоспоримата режисура, че убийството по член 119 от Наказателен кодекс е съзнателно и заради това от субективна страна е належащо деецът да осъзнава, че надвишава рамките на неизбежната защита, че за отбиване на нападението не е належащо нападателят да бъде лишен от живот. Касационната инспекция установи недостатъчност и в тази тенденция, тъй като въпросът за умисъла не е обсъден детайлно в претекстовете на присъдата, в чието наличие е следвало да залегнат и такива съображения, което обуславя следващ извод за неприсъствие на надлежни претекстове ", счита съдът.
И прибавят, че установените нарушавания подлежат на премахване само посредством анулация на въззивната присъда в оспорената част и връщане на делото за ново разглеждане от Апелативния съд.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ