ВКС потвърди присъда от 4 г. и половина затвор за смъртта на 18-годишния Алекс от Бяла
ВКС удостовери решението на Апелативен съд–Велико Търново по делото против Валентин Маринов за причиняването през 2017 година на гибелта на 18-годишния Алекс от гр. Бяла. Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в действие решението Апелативен съд – Велико Търново (АС – Велико Търново). Решението не предстои на обжалване, оповестиха от Върховен касационен съд.
Производството е формирано по митинг и по тъжба на частните обвинители и цивилен ищци. Делото се преглежда за трети път от Върховен касационен съд.
С присъда от 14.11.2018 година на Окръжен съд – Русе Валентин Маринов е приет за отговорен в това, че на 08.07.2017 година в гр. Бяла съзнателно умъртвил Алекс А., като действието е осъществено по хулигански подбуди и гибелта е настъпила на 15.07.2017 година Осъден е на „ отнемане от независимост “ за интервал от 20 година, както и да заплати на гражданските ищци и частни обвинители (родителите на пострадалия) по 100 000 лева на всеки от тях – обезщетение за неимуществени вреди.
С решение от 04.06.2019 година Апелативен съд – Велико Търново променя присъдата, преквалифицира действието на причиняване на гибел по несъобразителност в резултат на съзнателно нанесена лека телесна щета и понижава наложеното наказване от 20 година на 3 година „ отнемане от независимост “. Тричленен състав на Върховен касационен съд анулира това решение заради нужда от чуване на сложна съдебно-медицинска експертиза с присъединяване на физик и връща делото за ново разглеждане.
С решение от 30.01.2020 година апелативният съд понижава наказването от 20 година на 4 година „ отнемане от независимост “. Съдебен състав на Върховен касационен съд анулира и второто въззивно решение заради липса на проявена интензивност от съда да събере доказателства за държанието на потърпевшия директно преди случая.
В осъществяване на напътствията на Върховен касационен съд Апелативен съд – Велико Търново постановява трето въззивно решение. С него постанова на подсъдимия наказване от 4 година и 6 м. „ отнемане от независимост “.
Тричленният състав на Върховен касационен съд намира, че при откритите от въззивния съд обстоятелства, които касационната инспекция възприема, са неоснователни доводите за позволени основни нарушавания на процесуалните правила заради неправилна доказателствена активност на Апелативен съд – Велико Търново, заради което настояването за анулация на следеното решение и за потвърждаване на първоинстанционната присъда не може да бъде почетено.
Върховните съдии възприемат фактическите заключения на апелативната инстанция, че гибелта на Алекс А. е настъпила в следствие от получена тежка черепно-мозъчна контузия, изразяваща се в строшаване на черепа и травми на мозъка, която е породена от удар на главата в земята, след рухване по тил от личен растеж. „ Пострадалият е паднал на земята след нанесен удар от подсъдимия Маринов в региона на лицето, взаимно със загуба на равновесие от негова страна, заради алкохолното опиване, в което се намирал, и отдръпването му обратно за предотвратяване от същия удар “, се споделя в претекстовете. Възприетият механизъм на приемане на увреждането е доказан напълно посредством повторния разпит на движимостите лица, изготвили три от съдебномедицинските експертизи, в това число и от наличните доказателства за извършените прегледи и проучвания преди настъпването на гибелта, по време на болничното лекуване.
Според правосъдния състав на Върховен касационен съд е изцяло верен фактическият извод на апелативния съд, че ударът, нанесен от подсъдимия, е бил с неголяма мощ, за което свидетелства неналичието на забележими следи по лицето на Алекс А. – отоци, кръвонасядания, синини или каквито и да било други забележими външни увреждания, които се получават при нанасяне на мощен удар в региона на лицето. Пострадалият е бил под непрестанно здравно наблюдаване от приемането му в болничното заведение, директно след приемане на контузията, до настъпването на гибелта, като всички получени увреждания са открити и разказани детайлно в историята на болестта и в направените медицински експертизи. От повторния разпит на вещото лице, прегледало потърпевшия преди настъпването на гибелта, е изяснено с решителност, че в региона на лицето не са били налични следи от увреждания под формата на рани, охлузвания, кръвонасядания, отоци и други, които да обективират нанесен мощен удар в тази област, както и че по принцип човешкото лице няма такива зони, които да забавят появяването на забележими увреждания от удар със забележителна или междинна мощ. Аналогични заключения се съдържат и в комплексната здравна експертиза. „ При тези медицински данни по отношение на последствията от нанасяне на удар с ръка в региона на лицето, според които неналичието на външни увреждания е допустима единствено при нанасяне на удар с неголяма мощ, вярно въззивният съд е заключил, че ударът, който подсъдимият Маринов е нанесъл в лицето на потърпевшия, е бил слаб и с неголяма мощ “, пишат в претекстовете си висшите съдии.
Неоснователни са и настояванията в митинга и жалбата във връзка с правната подготовка на действието. В претекстовете на Върховен касационен съд се споделя, че настояването на прокурора за квалифициране на действието като съзнателно ликвидиране при форма на виновността възможен предумисъл е неприложимо по отношение на възприетите обстоятелства по отношение на типа, характера и интензитета на упражнената от подсъдимия слаба мощ по отношение на потърпевшия, което изключва опцията той да носи отговорност за това, че е предвиждал или допускал настъпването на гибелта на потърпевшия като резултат от това свое влияние върху него.
Според висшите съдии при тези в действителност данни правната оценка на въззивния съд е вярна. Те припомнят в претекстовете си: „ В правосъдната процедура и теорията безпротиворечиво е признато, че квалификацията на действието като причиняване на гибел по несъобразителност зависи от типа на съзнателно породената телесна щета, надлежно по член 128, 129 или 130 от Наказателен кодекс. Ако от съзнателно породеното по-леко по тип телесно увреждане настъпят по-тежки затруднения и гибел, които деецът не е желал или допускал, отговорността за настъпилата гибел следва да се квалифицира по отношение на по-леката телесна щета, която е породена съзнателно, защото по-тежките увреждания са породени по несъобразителност (Решение № 8 /1990 година на Общо събрание на наказателната колегия на ВС). “
Тричленният състав на Върховен касационен съд приема, че в границите на вярно възприетите в действителност положения въззивният съд е приложил вярно закона, заради което решението, предмет на касационната инспекция, следва да се остави в действие.
Производството е формирано по митинг и по тъжба на частните обвинители и цивилен ищци. Делото се преглежда за трети път от Върховен касационен съд.
С присъда от 14.11.2018 година на Окръжен съд – Русе Валентин Маринов е приет за отговорен в това, че на 08.07.2017 година в гр. Бяла съзнателно умъртвил Алекс А., като действието е осъществено по хулигански подбуди и гибелта е настъпила на 15.07.2017 година Осъден е на „ отнемане от независимост “ за интервал от 20 година, както и да заплати на гражданските ищци и частни обвинители (родителите на пострадалия) по 100 000 лева на всеки от тях – обезщетение за неимуществени вреди.
С решение от 04.06.2019 година Апелативен съд – Велико Търново променя присъдата, преквалифицира действието на причиняване на гибел по несъобразителност в резултат на съзнателно нанесена лека телесна щета и понижава наложеното наказване от 20 година на 3 година „ отнемане от независимост “. Тричленен състав на Върховен касационен съд анулира това решение заради нужда от чуване на сложна съдебно-медицинска експертиза с присъединяване на физик и връща делото за ново разглеждане.
С решение от 30.01.2020 година апелативният съд понижава наказването от 20 година на 4 година „ отнемане от независимост “. Съдебен състав на Върховен касационен съд анулира и второто въззивно решение заради липса на проявена интензивност от съда да събере доказателства за държанието на потърпевшия директно преди случая.
В осъществяване на напътствията на Върховен касационен съд Апелативен съд – Велико Търново постановява трето въззивно решение. С него постанова на подсъдимия наказване от 4 година и 6 м. „ отнемане от независимост “.
Тричленният състав на Върховен касационен съд намира, че при откритите от въззивния съд обстоятелства, които касационната инспекция възприема, са неоснователни доводите за позволени основни нарушавания на процесуалните правила заради неправилна доказателствена активност на Апелативен съд – Велико Търново, заради което настояването за анулация на следеното решение и за потвърждаване на първоинстанционната присъда не може да бъде почетено.
Върховните съдии възприемат фактическите заключения на апелативната инстанция, че гибелта на Алекс А. е настъпила в следствие от получена тежка черепно-мозъчна контузия, изразяваща се в строшаване на черепа и травми на мозъка, която е породена от удар на главата в земята, след рухване по тил от личен растеж. „ Пострадалият е паднал на земята след нанесен удар от подсъдимия Маринов в региона на лицето, взаимно със загуба на равновесие от негова страна, заради алкохолното опиване, в което се намирал, и отдръпването му обратно за предотвратяване от същия удар “, се споделя в претекстовете. Възприетият механизъм на приемане на увреждането е доказан напълно посредством повторния разпит на движимостите лица, изготвили три от съдебномедицинските експертизи, в това число и от наличните доказателства за извършените прегледи и проучвания преди настъпването на гибелта, по време на болничното лекуване.
Според правосъдния състав на Върховен касационен съд е изцяло верен фактическият извод на апелативния съд, че ударът, нанесен от подсъдимия, е бил с неголяма мощ, за което свидетелства неналичието на забележими следи по лицето на Алекс А. – отоци, кръвонасядания, синини или каквито и да било други забележими външни увреждания, които се получават при нанасяне на мощен удар в региона на лицето. Пострадалият е бил под непрестанно здравно наблюдаване от приемането му в болничното заведение, директно след приемане на контузията, до настъпването на гибелта, като всички получени увреждания са открити и разказани детайлно в историята на болестта и в направените медицински експертизи. От повторния разпит на вещото лице, прегледало потърпевшия преди настъпването на гибелта, е изяснено с решителност, че в региона на лицето не са били налични следи от увреждания под формата на рани, охлузвания, кръвонасядания, отоци и други, които да обективират нанесен мощен удар в тази област, както и че по принцип човешкото лице няма такива зони, които да забавят появяването на забележими увреждания от удар със забележителна или междинна мощ. Аналогични заключения се съдържат и в комплексната здравна експертиза. „ При тези медицински данни по отношение на последствията от нанасяне на удар с ръка в региона на лицето, според които неналичието на външни увреждания е допустима единствено при нанасяне на удар с неголяма мощ, вярно въззивният съд е заключил, че ударът, който подсъдимият Маринов е нанесъл в лицето на потърпевшия, е бил слаб и с неголяма мощ “, пишат в претекстовете си висшите съдии.
Неоснователни са и настояванията в митинга и жалбата във връзка с правната подготовка на действието. В претекстовете на Върховен касационен съд се споделя, че настояването на прокурора за квалифициране на действието като съзнателно ликвидиране при форма на виновността възможен предумисъл е неприложимо по отношение на възприетите обстоятелства по отношение на типа, характера и интензитета на упражнената от подсъдимия слаба мощ по отношение на потърпевшия, което изключва опцията той да носи отговорност за това, че е предвиждал или допускал настъпването на гибелта на потърпевшия като резултат от това свое влияние върху него.
Според висшите съдии при тези в действителност данни правната оценка на въззивния съд е вярна. Те припомнят в претекстовете си: „ В правосъдната процедура и теорията безпротиворечиво е признато, че квалификацията на действието като причиняване на гибел по несъобразителност зависи от типа на съзнателно породената телесна щета, надлежно по член 128, 129 или 130 от Наказателен кодекс. Ако от съзнателно породеното по-леко по тип телесно увреждане настъпят по-тежки затруднения и гибел, които деецът не е желал или допускал, отговорността за настъпилата гибел следва да се квалифицира по отношение на по-леката телесна щета, която е породена съзнателно, защото по-тежките увреждания са породени по несъобразителност (Решение № 8 /1990 година на Общо събрание на наказателната колегия на ВС). “
Тричленният състав на Върховен касационен съд приема, че в границите на вярно възприетите в действителност положения въззивният съд е приложил вярно закона, заради което решението, предмет на касационната инспекция, следва да се остави в действие.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ