Адв. Димитър Цвятков: Традиционните банки се развиват поради и благодарение на FinTech
Визитка Димитър Цвятков () постъпва на работа в " Си Ем Ес София " през 2006 година Завършва право в университет " Лудвиг Максимилиян " в Мюнхен, Германия. Член е на адвокатските колегии в Мюнхен и София. Фокусира работата си в области като банкиране, финанси, FinTech, корпоративния и данъчен бранш. Има насъбран опит във финансирането на недвижими парцели, реструктурирания на контракти за заем, осъществявания на обезпечения както и в процедури по неплатежоспособност и правосъдни разногласия. В допълнение към работата му с банки на национално и интернационално равнище, Димитър Цвятков поучава и междинни и огромни предприятия по необятен набор от търговски въпроси. До каква степен настоящите трендове във FinTech промишлеността за 2021 намират отражение в икономическата и правната среда за развиване на финансовите технологии в България?
Бих обобщил по следния метод настоящите трендове, които дават образ и подтик на бранша на световно равнище: прекосяване към напълно цифрово банкиране, самостоятелно ръководство на персоналните финанси, крипто и блокчейн технологии, биометрия, технологии за ръководство на регулации (RegTech). Впечатлението ми е, че фирмите в България се ориентираха основно към цифровото банкиране и криптовалути. Все още се обръща малко внимание на блокчейн технологиите отвън сегмента на криптовалутите да вземем за пример, които оферират опция за децентрализирано ръководство и прекачване на активи. Наистина, към момента е мъчно в континентална Европа да си представим прекачване на автомобил и неподвижен парцел без наличието на нотариус, само че е извънредно време дигитализацията да навлезе и в тази сфера от стопанския оборот.
RegTech съставлява автоматизиране на процесите на огромни корпорации и финансови институции с оглед усложняващите се регулации и предлага също неповторима опция за компании от бранша, тук бих присъединил и технологиите на LegalTech.
С предлагането на Европейската комисия от септември 2020 по отношение на проекторегламент за пазара на криптовалутите беше декларирано ясно желанието за контролиране и за основаване на сигурност за участниците освен в този сегмент. Несъмнено България ще следва световните и европейските трендовете за регулация, само че сякаш няма съответни проекти да се работи изпреварващо. Защото регулирането на един бранш не значи безусловно неговото ограничение, а носи със себе и сигурност на капиталовата и потребителската среда. От друга страна, въпреки и не съвършена, правната среда в България е относително удобна за предложение и налагане на артикули в цифрова среда, повишава се и дигитално-правната просвета на участниците.
FinTechсекторът към момента се преглежда като относително нов, като това дава благоприятни условия, само че крие и рискове. Какви са рисковете за бранша и съществуват ли механизми за регулирането им?
- 2020 беше година, наситена със събития за FinTech бранша, които ясно открояват опасности като уязвимостта на потребителите, тяхна неопитност за прекосяване към един напълно цифров свят, хакерски атаки, пазара на криптовалути. Скандалът с Wirecard сподели по какъв начин без съответната готовност на обществото и на бизнеса по всички равнища FinTech секторът може да се окаже изненадващо фертилен откъм досетливост.
Когато се приказва за технологии, би трябвало да се вземат поради и главните фактори за разпространяването им, като да вземем за пример събитието, че не всички имат достъп до широколентов интернет, с цел да могат да банкират цифрово, както и че не всички пластове на популацията са цифрово грамотни, с цел да употребяват тези услуги. Прекаленото съсредоточаване в нови технологии може да докара до изключване на избрани групи от финансовите услуги изобщо. За да бъде минимизиран резултатът от тези и други опасности, фирмите в бранша би трябвало да основат процеси за изследвания, актуализиране на пазарни данни, да влагат в сигурност, а регулаторните органи от своя страна би трябвало да намерят салдото сред динамичността на бранша и нуждата от контролиране.
Бих обобщил по следния метод настоящите трендове, които дават образ и подтик на бранша на световно равнище: прекосяване към напълно цифрово банкиране, самостоятелно ръководство на персоналните финанси, крипто и блокчейн технологии, биометрия, технологии за ръководство на регулации (RegTech). Впечатлението ми е, че фирмите в България се ориентираха основно към цифровото банкиране и криптовалути. Все още се обръща малко внимание на блокчейн технологиите отвън сегмента на криптовалутите да вземем за пример, които оферират опция за децентрализирано ръководство и прекачване на активи. Наистина, към момента е мъчно в континентална Европа да си представим прекачване на автомобил и неподвижен парцел без наличието на нотариус, само че е извънредно време дигитализацията да навлезе и в тази сфера от стопанския оборот.
RegTech съставлява автоматизиране на процесите на огромни корпорации и финансови институции с оглед усложняващите се регулации и предлага също неповторима опция за компании от бранша, тук бих присъединил и технологиите на LegalTech.
С предлагането на Европейската комисия от септември 2020 по отношение на проекторегламент за пазара на криптовалутите беше декларирано ясно желанието за контролиране и за основаване на сигурност за участниците освен в този сегмент. Несъмнено България ще следва световните и европейските трендовете за регулация, само че сякаш няма съответни проекти да се работи изпреварващо. Защото регулирането на един бранш не значи безусловно неговото ограничение, а носи със себе и сигурност на капиталовата и потребителската среда. От друга страна, въпреки и не съвършена, правната среда в България е относително удобна за предложение и налагане на артикули в цифрова среда, повишава се и дигитално-правната просвета на участниците.
FinTechсекторът към момента се преглежда като относително нов, като това дава благоприятни условия, само че крие и рискове. Какви са рисковете за бранша и съществуват ли механизми за регулирането им?
- 2020 беше година, наситена със събития за FinTech бранша, които ясно открояват опасности като уязвимостта на потребителите, тяхна неопитност за прекосяване към един напълно цифров свят, хакерски атаки, пазара на криптовалути. Скандалът с Wirecard сподели по какъв начин без съответната готовност на обществото и на бизнеса по всички равнища FinTech секторът може да се окаже изненадващо фертилен откъм досетливост.
Когато се приказва за технологии, би трябвало да се вземат поради и главните фактори за разпространяването им, като да вземем за пример събитието, че не всички имат достъп до широколентов интернет, с цел да могат да банкират цифрово, както и че не всички пластове на популацията са цифрово грамотни, с цел да употребяват тези услуги. Прекаленото съсредоточаване в нови технологии може да докара до изключване на избрани групи от финансовите услуги изобщо. За да бъде минимизиран резултатът от тези и други опасности, фирмите в бранша би трябвало да основат процеси за изследвания, актуализиране на пазарни данни, да влагат в сигурност, а регулаторните органи от своя страна би трябвало да намерят салдото сред динамичността на бранша и нуждата от контролиране.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ