Кой е най-лошият политически съветник в историята?
Византийските императори, сходно на английските министър председатели, постоянно разчитали доста на приближен консултант.
Понякога изборът за консултант бил сполучлив, само че от време на време той имал пагубни последствия.
Предлагаме ви три образеца за кралски и императорски съветници през годините, които са били по-скоро неприятен избор, в сравнение с добър:
1) По време на ръководството си през 1070-те византийският император Михаил VII Дука (1050 - ок. 1090 г.) се обърнал към човек на име Никифор да бъде негов консултант.
Мнозина намирали Никифор за несъобразителен и нападателен. Хората считали, че той изключва останалите от значими решения, касаещи владетеля.
Промените, които той въвел, трябвало да разрешат на империята да си върне силата. Идеите му изглеждали добре на хартия, само че в действителност били злополука на процедура. Повишаването на налозите за увеличение на обществените разноски се объркало през цялото време, а проектът за стабилизиране на доставката и цените на зърното, концентриран върху въвеждането на система за централизирано систематизиране, довело до дефицит, инфлация и безпорядък.
Хората наричали Никифор „ Nikephoritzes “ („ дребният Никифор “) с пренебрежение. Някои обаче насочили гнева си към императора. Те считали, че на Михаил VII му липсвало постоянна преценка и бил неузрял.
Императорът бил прекомерно ленив да прави самичък работата си както би трябвало и да взема решения и по тази причина предал контрола на своя консултант.
Това обаче не приключило добре за него – той бил свален от властта. Никифор пък бил заточен.
2) Признанието за най-лош консултант обаче може би би трябвало да отиде при Сеян, префект на преторианската армия през по-голямата част от ръководството на император Тиберий (42 пр.Хр - 37 сл.Хр.).
По време на ръководството на Тиберий Сеян почнал да крои проекти да го убие и да узурпира властта. Императорът схванал за това от снаха си Антония, която разкрила в кореспонденцията на щерка си Ливила писмо до Сеян, в което тя му припомня, че те двамата са отровили Друз - сина на Тиберий, точно за да узурпират монархията.
Тиберий незабавно назначил нов, правилен на него префект на преторианците, а Сеян бил екзекутиран без доста звук.
Тези нещастни събития създали Тиберий още по-недоверчив, тъмен и съдействали за по-нататъшното му непринудено изгнание.
3) От всички пагубни кралски съветници на Просвещението най-лошият може би е Йохан Фридрих Щруензе, немски доктор, който поел отговорността за Дания през 1770 година, откакто станало ясно, че крал Кристиан VII (1749 - 1808 г.) се държи детско, има халюцинации и речта му е неразбираема.
До някаква степен Щруензе приключил добра работа - премахнал изтезанията, робството, цензурата на печата и доста наследствени привилегии.
Той обаче се сближил прекалено много със брачната половинка на Кристиан - английската принцеса Каролин Матилда. Смятало се даже, че че щерка ѝ, принцеса Луиза Августа, е дете на Щруензе.
Взаимоотношенията сред двамата не се харесвали от придворните в Копенхаген.
Затова през 1772 година те организирали прелом, който завзел властта в Копенхаген. Щруензе бил екзекутиран, бракът на Кристиан с Каролин бил анулиран, а някогашната кралица е била затворена в крепостта Кронбург. По-късно тя била изпратена в заточение в Хановер, където умряла след три години.
Официално Кристиан VII управлявал до гибелта си, само че в реалност Дания е била в ръцете на регент.
Понякога изборът за консултант бил сполучлив, само че от време на време той имал пагубни последствия.
Предлагаме ви три образеца за кралски и императорски съветници през годините, които са били по-скоро неприятен избор, в сравнение с добър:
1) По време на ръководството си през 1070-те византийският император Михаил VII Дука (1050 - ок. 1090 г.) се обърнал към човек на име Никифор да бъде негов консултант.
Мнозина намирали Никифор за несъобразителен и нападателен. Хората считали, че той изключва останалите от значими решения, касаещи владетеля.
Промените, които той въвел, трябвало да разрешат на империята да си върне силата. Идеите му изглеждали добре на хартия, само че в действителност били злополука на процедура. Повишаването на налозите за увеличение на обществените разноски се объркало през цялото време, а проектът за стабилизиране на доставката и цените на зърното, концентриран върху въвеждането на система за централизирано систематизиране, довело до дефицит, инфлация и безпорядък.
Хората наричали Никифор „ Nikephoritzes “ („ дребният Никифор “) с пренебрежение. Някои обаче насочили гнева си към императора. Те считали, че на Михаил VII му липсвало постоянна преценка и бил неузрял.
Императорът бил прекомерно ленив да прави самичък работата си както би трябвало и да взема решения и по тази причина предал контрола на своя консултант.
Това обаче не приключило добре за него – той бил свален от властта. Никифор пък бил заточен.
2) Признанието за най-лош консултант обаче може би би трябвало да отиде при Сеян, префект на преторианската армия през по-голямата част от ръководството на император Тиберий (42 пр.Хр - 37 сл.Хр.).
По време на ръководството на Тиберий Сеян почнал да крои проекти да го убие и да узурпира властта. Императорът схванал за това от снаха си Антония, която разкрила в кореспонденцията на щерка си Ливила писмо до Сеян, в което тя му припомня, че те двамата са отровили Друз - сина на Тиберий, точно за да узурпират монархията.
Тиберий незабавно назначил нов, правилен на него префект на преторианците, а Сеян бил екзекутиран без доста звук.
Тези нещастни събития създали Тиберий още по-недоверчив, тъмен и съдействали за по-нататъшното му непринудено изгнание.
3) От всички пагубни кралски съветници на Просвещението най-лошият може би е Йохан Фридрих Щруензе, немски доктор, който поел отговорността за Дания през 1770 година, откакто станало ясно, че крал Кристиан VII (1749 - 1808 г.) се държи детско, има халюцинации и речта му е неразбираема.
До някаква степен Щруензе приключил добра работа - премахнал изтезанията, робството, цензурата на печата и доста наследствени привилегии.
Той обаче се сближил прекалено много със брачната половинка на Кристиан - английската принцеса Каролин Матилда. Смятало се даже, че че щерка ѝ, принцеса Луиза Августа, е дете на Щруензе.
Взаимоотношенията сред двамата не се харесвали от придворните в Копенхаген.
Затова през 1772 година те организирали прелом, който завзел властта в Копенхаген. Щруензе бил екзекутиран, бракът на Кристиан с Каролин бил анулиран, а някогашната кралица е била затворена в крепостта Кронбург. По-късно тя била изпратена в заточение в Хановер, където умряла след три години.
Официално Кристиан VII управлявал до гибелта си, само че в реалност Дания е била в ръцете на регент.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ