Висулки от зъби на лисици и бизони, пръстени от бивни

Висулки от зъби на лисици и бизони, пръстени от бивни на мамут и мрамор са разкрили археолозите при разкопки на Денисовата пещера в Алтай.

Възрастта на находките е към 45 000 години, споделя пред ТАСС Михаил Шунков от Института по археология и етнография на Руската академия на науките.

„ Тази година бяха продължени работите на нов сектор в южната изложба. Имаше доста забавни находки. Най-интересните измежду тях са предмети от символичната активност на индивида или предмети на първобитното изкуство.
Разшифроваха най-древната човешка ДНК
Немски учени съумяха да разшифроват ДНК, извлечена от фосили на възраст 300–400 хиляди години – най-древната нуклеарна ДНК на ч...

Това са медальони от зъби на животни – бизон и лисица, в тях са пробити дребни отвори, пръстен, изрязан от бивна на мамут, произведения от мрамор, откъс от гривна и пръстен “, споделя Шунков.

По думите му такива предмети са откривани и по-рано в пещерата, само че в този момент може да се приказва за тяхното серийно произвеждане, а не за инцидентни попадения. Наличието на такива предмети, датирани от 45–50 хиляди години, което се явява най-древната сходна сбирка в Северна Евразия и международната археология, приказва за високото равнище на естетични и когнитивни функционалности при денисовците. За това към този момент приказват открити по-рано следи от редки техники за обработка на камък, които са се появили на други стоянки доста по-късно.

За разлика от минали години, през този полеви сезон учените не са разкрили кости или други остатъци от антични хора.
Предците ни имали доста повече ДНК от нас
Предците на индивида са имали доста повече ДНК. За два милиона години, минали след излизането от Африка, хората са изгубили към 27,96...

„ Най-масов, изчисляван на хиляди находки, се явява накълцан костен материал. Сега благодарение на нови способи се дефинира към кой тип бозайници са се отнасяли тези кости, а защото индивидът също е бозайник, измежду този голям масив кости може да се изолират останките, които принадлежат на човек “, отбелязва ученият.

Денисовата пещера в Алтайските планини се популяризира по света през 2010 година, когато палеогенетикът Сванте Паабо разпознава нов подвид хора по останка от фаланга от детски пръст, открит в пещерата през 2008 година. Този подвид е получил названието Денисов човек.

Оттогава разкопките в пещерата не стопират. За миналите години археолозите са съумели да открият останките на четирима денисовци, двама неандерталци и кръстоска от двата типа.