Европейският съд отхвърли искане на Брюксел България да бъде глобена за чистотата на въздуха
Висшият съд на Европейски Съюз дефинира като неприемлив иск на Европейската комисия против България, с който тя желае страната да бъде санкционирана за това, че не съблюдава европейските стандарти за чистотата на въздуха.
В решението си от четвъртък Съдът на Европейски Съюз постановява, че все още на подаване на желае Европейската комисия не е изпълнила задължението си да потвърди, че България продължава да не извършва условията за непорочност на въздуха съгласно Директивата за чистотата на атмосферния въздух.
" Комисията не твърди, нито открива prima facie с изискваната изясненост, че решение Комисия/България от 5 април
2017 година към момента остава да бъде изпълнено към референтната дата, а точно 9 февруари 2019 година ", се споделя в решението на Съда.
България беше наказана за превишаване на пределно допустимите правила на замърсяване с фини прахови частици през 2017 година, като година по-късно Европейската комисия й изпрати уведомително писмо, с което желае да й бъдат показани ограниченията, които управляващите вземат за възстановяване на качеството на въздуха. Именно това писмо е в основата на втория иск за налагане на санкция на България.
В решението си съдът споделя, че " Комисията е длъжна освен да ревизира по време на цялата досъдебна процедура и преди издаването на формалното уведомително писмо дали въпросното правосъдно решение в това време не е било изпълнено, само че и в това уведомително писмо да твърди и prima facie да
откри - ясно - че правосъдното решение към момента няма да е изпълнено към референтната дата ".
Заради фиктивен пропуск Европейският съд евентуално няма да санкции България за мръсния въздух
Съдът признава като потвърдено неспазването на европейското законодателство от 2007 до 2016 година, само че прибавя, че в желае на Европейската комисия липсват " подробни уточнения " и " в действителност разбор " за продължаващо отклоняване от условията на европейското законодателство за интервала от произнасянето по първото дело на 5
април 2017 година и референтната дата - 9 февруари 2019 година
Така не може да бъде открито дали към датата на завеждане на желае за санкцията България може да бъде упрекната, че не е подхванала всички нужни ограничения за осъществяването на разпорежданията на съда от 2017 година
За какво е съдена България
Фините прахови частици с диаметър от 10 микрона (ПЧ10) са примес от твърди и течни частици, суспендирани във въздуха. Техен главен източник са излъчванията от индустрията, превоза и домашното отопление, както и от селското стопанство.
Те се вдишват в белите дробове и се свързват със здравни положения като астма, сърдечносъдови проблеми и рак на белите дробове.
Въздухът в България е измежду най-запрашените в Европа, сочи международен отчет
Европейският съд се произнесе за първи път по делото на Европейската комисия против България през 2017 година, като постанови, че България не извършва отговорностите си по европейската Директива за качеството на атмосферния въздух.
Тогава магистратите на Европейски Съюз отсъдиха, че има " систематичното и непрекъснато " превишаване на дневните и на годишните пределно възможни правила за замърсяване с фини прахови частици (ПЧ10) сред 2007 година и 2014 година
След произнасянето на съда българските управляващи подсигуряват пред Европейската комисия, че са взели ограничения, само че нов разбор на Брюксел през 2015 и 2016 година демонстрира, че няма възстановяване на качеството на въздуха и нормите още веднъж се надвишават.
© Красимир Юскеселиев
Проблемите с качеството на въздуха в България Европейската комисия вижда още от годината на участието й в Европейски Съюз. 10 години по-късно България е наказана за първи път за отклонение от европейските правила. Прец 2020 година Европейската комисия подава втори иск
Почти 11 година след нареждането на европейския съд България да направи нужното, с цел да влезе в европейските стандарти за непорочност на въздуха, Европейската комисия изпраща писмо с искане да се вземат ограничения и да се рапортува изпълненото. Отговорът на София е оценен като незодоволителен, констатациите за качеството на въздуха сред 2015 година и 2019 година още веднъж демонстрират по-висока запрашеност от европейските правила.
" Постигнатите все още резултати са незадоволителни, защото България към момента не е почнала действително да ползва ограничения по места, посредством които да се обезпечи спазването на пределно допустимите стойности. Страната рапортува, че множеството ограничения се намират в подготвителна фаза или следва да влязат в деяние чак през 2024 година ", написа в претекстовете на правосъдния иск, заведен от Комисията към България през 2020 година Европейската комисия открива, че " в България се следят някои от най-сериозните превишавания в Европейски Съюз както на годишните, по този начин и на дневните пределно възможни стойности за ПЧ10, с произлизащите от това опасности за здравето на нейното население. Особено огромни са превишаванията при дневните пределно възможни стойности - те са маркирани в 90 дни годишно, т.е. над 2.5 пъти повече от позволеното според директивата ".
Поради това Еврокомисията желае съда да дефинира санкция на България за несъблюдение на отговорности към Съда на Европейски Съюз.
В решението си от четвъртък Съдът на Европейски Съюз постановява, че все още на подаване на желае Европейската комисия не е изпълнила задължението си да потвърди, че България продължава да не извършва условията за непорочност на въздуха съгласно Директивата за чистотата на атмосферния въздух.
" Комисията не твърди, нито открива prima facie с изискваната изясненост, че решение Комисия/България от 5 април
2017 година към момента остава да бъде изпълнено към референтната дата, а точно 9 февруари 2019 година ", се споделя в решението на Съда.
България беше наказана за превишаване на пределно допустимите правила на замърсяване с фини прахови частици през 2017 година, като година по-късно Европейската комисия й изпрати уведомително писмо, с което желае да й бъдат показани ограниченията, които управляващите вземат за възстановяване на качеството на въздуха. Именно това писмо е в основата на втория иск за налагане на санкция на България.
В решението си съдът споделя, че " Комисията е длъжна освен да ревизира по време на цялата досъдебна процедура и преди издаването на формалното уведомително писмо дали въпросното правосъдно решение в това време не е било изпълнено, само че и в това уведомително писмо да твърди и prima facie да
откри - ясно - че правосъдното решение към момента няма да е изпълнено към референтната дата ".
Заради фиктивен пропуск Европейският съд евентуално няма да санкции България за мръсния въздух Съдът признава като потвърдено неспазването на европейското законодателство от 2007 до 2016 година, само че прибавя, че в желае на Европейската комисия липсват " подробни уточнения " и " в действителност разбор " за продължаващо отклоняване от условията на европейското законодателство за интервала от произнасянето по първото дело на 5
април 2017 година и референтната дата - 9 февруари 2019 година
Така не може да бъде открито дали към датата на завеждане на желае за санкцията България може да бъде упрекната, че не е подхванала всички нужни ограничения за осъществяването на разпорежданията на съда от 2017 година
За какво е съдена България
Фините прахови частици с диаметър от 10 микрона (ПЧ10) са примес от твърди и течни частици, суспендирани във въздуха. Техен главен източник са излъчванията от индустрията, превоза и домашното отопление, както и от селското стопанство.
Те се вдишват в белите дробове и се свързват със здравни положения като астма, сърдечносъдови проблеми и рак на белите дробове.
Въздухът в България е измежду най-запрашените в Европа, сочи международен отчет Европейският съд се произнесе за първи път по делото на Европейската комисия против България през 2017 година, като постанови, че България не извършва отговорностите си по европейската Директива за качеството на атмосферния въздух.
Тогава магистратите на Европейски Съюз отсъдиха, че има " систематичното и непрекъснато " превишаване на дневните и на годишните пределно възможни правила за замърсяване с фини прахови частици (ПЧ10) сред 2007 година и 2014 година
След произнасянето на съда българските управляващи подсигуряват пред Европейската комисия, че са взели ограничения, само че нов разбор на Брюксел през 2015 и 2016 година демонстрира, че няма възстановяване на качеството на въздуха и нормите още веднъж се надвишават.
© Красимир Юскеселиев
Проблемите с качеството на въздуха в България Европейската комисия вижда още от годината на участието й в Европейски Съюз. 10 години по-късно България е наказана за първи път за отклонение от европейските правила. Прец 2020 година Европейската комисия подава втори иск
Почти 11 година след нареждането на европейския съд България да направи нужното, с цел да влезе в европейските стандарти за непорочност на въздуха, Европейската комисия изпраща писмо с искане да се вземат ограничения и да се рапортува изпълненото. Отговорът на София е оценен като незодоволителен, констатациите за качеството на въздуха сред 2015 година и 2019 година още веднъж демонстрират по-висока запрашеност от европейските правила.
" Постигнатите все още резултати са незадоволителни, защото България към момента не е почнала действително да ползва ограничения по места, посредством които да се обезпечи спазването на пределно допустимите стойности. Страната рапортува, че множеството ограничения се намират в подготвителна фаза или следва да влязат в деяние чак през 2024 година ", написа в претекстовете на правосъдния иск, заведен от Комисията към България през 2020 година Европейската комисия открива, че " в България се следят някои от най-сериозните превишавания в Европейски Съюз както на годишните, по този начин и на дневните пределно възможни стойности за ПЧ10, с произлизащите от това опасности за здравето на нейното население. Особено огромни са превишаванията при дневните пределно възможни стойности - те са маркирани в 90 дни годишно, т.е. над 2.5 пъти повече от позволеното според директивата ".
Поради това Еврокомисията желае съда да дефинира санкция на България за несъблюдение на отговорности към Съда на Европейски Съюз.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ