Родни адвокати се загледаха в 50 млн. лв. за дела срещу България
Висшият адвокатски съвет (ВАдС) се оглежда в 50-те милиона лв., които държавното управление отпусна в допълнение на Министерство на финансите за да се отбрани България в интернационалните търговски и капиталови разногласия. Това излиза наяве от преписка сред най-висшето адвокатско обединяване и финансовото министерство. Самото питане на адвокатското лоби може да се дефинира като безочливост до небесата, само че финеса и твърдостта, с които финансовото министерство, под ръководстото на Росица Велкова, поставя запитващите на място са почтени за хвалба. Отговорът придобива и персонален темперамент – към ръководителя на Висшия адвокатски съвет Ивайло Дерменджиев, само че за това в края на публикацията.
В тристранично питане, Висшият адвокатски съвет обръща внимание, че служебното държавно управление анулира едно от последните постановления на кабинета „ Петков “, с което представителството на страната в интернационалните разногласия се прехвърляше от Министерство на финансите към Министерство на правораздаването. Оставяйки тази функционалност във финансите, държавното управление му отпуска спомагателни 50 млн. лева, които другояче трябваше да получи правосъдното министерство по-късно тази година. Точно тези пари и самата анулация на прехвърлянето на функционалността карат Висшия адвокатски съвет да вземе отношение в хода на публичното разискване, само че по какъв начин тъкмо?
„ В качеството си на върховен орган на българската адвокатура, Висшият адвокатски съвет има директно отношение към въпроса на процесуалното посланичество на страната, в това число и пред задгранични юрисдикции и/или в хода на интернационалните арбитражни производства “, акцентират като съображение за въпросите си от адвокатския съвет.
Висшият адвокатски съвет желае финансовото министерство да показа информация за всички искове против страната и техния излаз, за всички правни компании, които са ни представлявали, за техните възнаграждения, за юристи, работили като подизпълнители и за специалисти, наемани от представтелите ни през последните години, както и за техните хонорари.
Ако ставаше дума за изгубени каузи, сходно питане щеше да наподобява на състоятелен блян към гласност по какъв начин се пилеят държавни пари и кои прибират най-вече. Разликата е там, че в общественото пространство към този момент е известно, а отговорът на финансовото министерство го удостоверява – България няма изгубени каузи. И в този смисъл информацията, която се търси по метода, по който се търси, повече припомня за опит да се придобият непознато знание и непознато ноу хау с цел да може от него да се възползват трети лица.
Отговорът на Министерството на финансите демонстрира институционална неотстъпчивост, каквато не се е срещала от дълго време по българските географски ширини. Той стартира почтително и дава дължимите от отговорно държавно управление пояснения.
50-те милиона, които финансите получават, целят да се платят просрочени отговорности към юристите ни в чужбина и специалистите, които са наели по водени все още каузи против България. За съществуването на тези просрочия „ Гласове “ писа преди месец. Всъщност, с приемането на бюджет за тази година, през февруари кабинетът „ Петков “ свива разноските на финансовото министерство с 53 млн. лева, и трансферира тези средства в така наречен Централен бюджет, което са джобните пари на държавното управление и концепцията е те да се дадат на правосъдното министерство, когато то се снабди с прерогатива да провежда отбраната на България по интернационалните търговски и капиталови разногласия. Излиза, че спомагателните 50 млн. лева са нещо, което по принцип е трябвало да бъде в МФ.
Предоставя се информация за всички каузи и за резултатите от тях.
Посочва се по какъв начин се избират адвокатските адвокатски фирми – не с социална поръчка всякога, когато против нас с заведе дело, тъй като това би могло да докара до пагубна веселба. Вместо това се подписват рамкови съглашения, като при избора се взимат поради почасовата ставка на адвокатските възнаграждения (сътрудници, сътрудници, старши и ръководещи партньори), условие за присъединяване в делата ни на съответен брой юристи с сполучлив опит в интернационалните разногласия, съществуване на застраховка професионална отговорност и така нататък
Двете адвокатски фирми, които понастоящем ни пазят са Arnold & Porter и White & case, които са надлежно с 84% и 72% извоювани каузи и се класират на първите две места в света по успеваемост в вида каузи, за които ги наема страната.
Министерство на финансите показва кои са българските адвокатски адвокатски фирми, наемани като подизпълнители от задграничните правни адвокатски фирми, само че отхвърля да уточни данни за консултантите и специалистите, техните възнаграждения и така нататък Изтъква, че не е задължено да води вида аналитичност, който изискват от Висшия адвокатски съвет. Нещо повече.
Обръщат внимание, че съгласно Закона за адвокатурата (по-специално член 122) Висшият адвокатски съвет няма отношение към организацията и провеждането на процесуалното посланичество на страната пред българските съдилища, пред задгранични съдилища и по интернационалните арбитражни разногласия. Тоест, ВАдС си придава незаслужена значимост във формулирането на учредения, на които желае информация от финансовото министерство. След това нещата стартират да получават личен темперамент.
Писмото с искане на информация от ВАдС е подписано от ръководителя на съвета юрист Ивайло Дерменджиев. На 27 април предходната година страната е известена, че от нея се търсят 840 млн. щатски $ от наследниците на Литовския предприемач Денис Ершов. Техни представители са International Arbitration Chambers от Ню Йорк и българската адвокатска фирма „ Симеонов и Дерменджиев “.
„ Като се има поради посоченото по адрес на ръководителя на Висшия адвокатски съвет – адв. доктор Ивайло Дерменджиев е налице спор на интерси във връзка с въпросите, свързани с организирането и провеждането на представителството на страната по интернационалните арбитражни каузи, доколкото той е юрист на насрещни на страната страни “, се споделя в писмото на финансовото министерство. То натъртва също, че в случай че ВАдС излезе със мнение по отношение на постановлението на служебното държавно управление, с което анулира постановлнието на кабинета „ Петков “ за прекачване на правосъдната отбрана като отговорност от финансовото към правосъдното министерство, в случай че юрист Дерменджиев взе участие в съставянето му, то мнението ще се преглежда като предоставено при съществуване на сериозен спор на ползи.
Потърсена за коментар юрист Валя Гигова от Висшия адвокатски съвет съобщи, че е безпределно сюрпризирана от писмото. Неговото сформиране, наличие и въпроси не са били обсъждани. Тя е заместник-председател на Съвета и ръководител на правната комисия към ВАдС, където точно би трябвало да се разиска правенето на сходен документ, само че разискване не е имало.
Запитана, по какъв начин може писмото да се изпрати от ВАдС без разискване, тя предложи въпросът да се насочи към ръководителя юрист Дерменджиев.
В тристранично питане, Висшият адвокатски съвет обръща внимание, че служебното държавно управление анулира едно от последните постановления на кабинета „ Петков “, с което представителството на страната в интернационалните разногласия се прехвърляше от Министерство на финансите към Министерство на правораздаването. Оставяйки тази функционалност във финансите, държавното управление му отпуска спомагателни 50 млн. лева, които другояче трябваше да получи правосъдното министерство по-късно тази година. Точно тези пари и самата анулация на прехвърлянето на функционалността карат Висшия адвокатски съвет да вземе отношение в хода на публичното разискване, само че по какъв начин тъкмо?
„ В качеството си на върховен орган на българската адвокатура, Висшият адвокатски съвет има директно отношение към въпроса на процесуалното посланичество на страната, в това число и пред задгранични юрисдикции и/или в хода на интернационалните арбитражни производства “, акцентират като съображение за въпросите си от адвокатския съвет.
Висшият адвокатски съвет желае финансовото министерство да показа информация за всички искове против страната и техния излаз, за всички правни компании, които са ни представлявали, за техните възнаграждения, за юристи, работили като подизпълнители и за специалисти, наемани от представтелите ни през последните години, както и за техните хонорари.
Ако ставаше дума за изгубени каузи, сходно питане щеше да наподобява на състоятелен блян към гласност по какъв начин се пилеят държавни пари и кои прибират най-вече. Разликата е там, че в общественото пространство към този момент е известно, а отговорът на финансовото министерство го удостоверява – България няма изгубени каузи. И в този смисъл информацията, която се търси по метода, по който се търси, повече припомня за опит да се придобият непознато знание и непознато ноу хау с цел да може от него да се възползват трети лица.
Отговорът на Министерството на финансите демонстрира институционална неотстъпчивост, каквато не се е срещала от дълго време по българските географски ширини. Той стартира почтително и дава дължимите от отговорно държавно управление пояснения.
50-те милиона, които финансите получават, целят да се платят просрочени отговорности към юристите ни в чужбина и специалистите, които са наели по водени все още каузи против България. За съществуването на тези просрочия „ Гласове “ писа преди месец. Всъщност, с приемането на бюджет за тази година, през февруари кабинетът „ Петков “ свива разноските на финансовото министерство с 53 млн. лева, и трансферира тези средства в така наречен Централен бюджет, което са джобните пари на държавното управление и концепцията е те да се дадат на правосъдното министерство, когато то се снабди с прерогатива да провежда отбраната на България по интернационалните търговски и капиталови разногласия. Излиза, че спомагателните 50 млн. лева са нещо, което по принцип е трябвало да бъде в МФ.
Предоставя се информация за всички каузи и за резултатите от тях.
Посочва се по какъв начин се избират адвокатските адвокатски фирми – не с социална поръчка всякога, когато против нас с заведе дело, тъй като това би могло да докара до пагубна веселба. Вместо това се подписват рамкови съглашения, като при избора се взимат поради почасовата ставка на адвокатските възнаграждения (сътрудници, сътрудници, старши и ръководещи партньори), условие за присъединяване в делата ни на съответен брой юристи с сполучлив опит в интернационалните разногласия, съществуване на застраховка професионална отговорност и така нататък
Двете адвокатски фирми, които понастоящем ни пазят са Arnold & Porter и White & case, които са надлежно с 84% и 72% извоювани каузи и се класират на първите две места в света по успеваемост в вида каузи, за които ги наема страната.
Министерство на финансите показва кои са българските адвокатски адвокатски фирми, наемани като подизпълнители от задграничните правни адвокатски фирми, само че отхвърля да уточни данни за консултантите и специалистите, техните възнаграждения и така нататък Изтъква, че не е задължено да води вида аналитичност, който изискват от Висшия адвокатски съвет. Нещо повече.
Обръщат внимание, че съгласно Закона за адвокатурата (по-специално член 122) Висшият адвокатски съвет няма отношение към организацията и провеждането на процесуалното посланичество на страната пред българските съдилища, пред задгранични съдилища и по интернационалните арбитражни разногласия. Тоест, ВАдС си придава незаслужена значимост във формулирането на учредения, на които желае информация от финансовото министерство. След това нещата стартират да получават личен темперамент.
Писмото с искане на информация от ВАдС е подписано от ръководителя на съвета юрист Ивайло Дерменджиев. На 27 април предходната година страната е известена, че от нея се търсят 840 млн. щатски $ от наследниците на Литовския предприемач Денис Ершов. Техни представители са International Arbitration Chambers от Ню Йорк и българската адвокатска фирма „ Симеонов и Дерменджиев “.
„ Като се има поради посоченото по адрес на ръководителя на Висшия адвокатски съвет – адв. доктор Ивайло Дерменджиев е налице спор на интерси във връзка с въпросите, свързани с организирането и провеждането на представителството на страната по интернационалните арбитражни каузи, доколкото той е юрист на насрещни на страната страни “, се споделя в писмото на финансовото министерство. То натъртва също, че в случай че ВАдС излезе със мнение по отношение на постановлението на служебното държавно управление, с което анулира постановлнието на кабинета „ Петков “ за прекачване на правосъдната отбрана като отговорност от финансовото към правосъдното министерство, в случай че юрист Дерменджиев взе участие в съставянето му, то мнението ще се преглежда като предоставено при съществуване на сериозен спор на ползи.
Потърсена за коментар юрист Валя Гигова от Висшия адвокатски съвет съобщи, че е безпределно сюрпризирана от писмото. Неговото сформиране, наличие и въпроси не са били обсъждани. Тя е заместник-председател на Съвета и ръководител на правната комисия към ВАдС, където точно би трябвало да се разиска правенето на сходен документ, само че разискване не е имало.
Запитана, по какъв начин може писмото да се изпрати от ВАдС без разискване, тя предложи въпросът да се насочи към ръководителя юрист Дерменджиев.
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ