Висшият адвокатски съвет (ВАдС) атакува във вторник пред Конституционния съд

Висшият адвокатски съвет (ВАдС) нападна във вторник пред Конституционния съд (КС) над 20 текста от признатите през лятото ремонти в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които на спецсъда бяха трансферирани делата за корупция по високите етажи на властта.

Адвокатурата за пръв път се възползва от правото си желае оповестяване на противоконституционност на новоприети законови текстове.

Освен прехвърлянето на корупционните проблеми, с въпросните ремонти депутатите одобриха още разширение на кръга от лица, подсъдни по новия ред за над 40 действия – от рушвет, закононарушения по работа и пране на пари, до занемареност.

В него влизат депутатите, членовете на Министерския съвет и зам.-министрите, шефовете на държавни организации, комисии и техните заместници, ръководителите на Национален осигурителен институт, НЗОК, Национална агенция за приходите, началниците на митници, митнически бюра и пунктове, регионалните шефове и заместниците им, всички магистрати, както и членовете на Висш съдебен съвет и правосъдните инспектори към съвета.

Сред концепциите, провокирали най-сериозни рецензии, както от адвокатурата, по този начин и от Въвховния касационен съд (ВКС), бяха премахването на опцията обвинените за тежки закононарушения да изискат делото им да бъде прекъснато или импортирано в съда след 2 години следствие, както и възприемането на задочно повдигнатите обвинявания като съображение за арест.

Наказателната гилдия на Върховен касационен съд към този момент изиска от Конституционен съд да разгласи противоконституционността на част от измененията в Наказателно-процесуален кодекс, само че в жалбата си уточни единствено два текста, до момента в който юристите оспорват ели 11 нови параграфа от кодекса.

Една от главните рецензии, изтъкната от адвокатурата и по време на разискването на измененията в правната комисия в Народното събрание, е повдигането на задочно обвиняване от прокуратурата да може да се приема от съда като задоволително съображение за установяване на най-тежката мярка за неотклонение по отношение на обвинения – " задържане под стража ".

Подчертвайки, че повдигането на сходно обвиняване е въпрос на преценка само на прокурора, Висшият адвокатски съвет показва, че е задоволително " местоживеенето на жителя да не е известно или да не може да бъде свикан по други аргументи и прокуратурата да реши, че задочното разглеждане на делото няма да попречи за откриване на обективната истина ". Така се оказва, че в тези случаи към този момент не е належащо съдът да разисква обективните предпоставки за налагане на непрекъснат арест, като заплаха от укриване или осъществяване на закононарушение.

" Това води до неравно отнасяне на лицата, които са упрекнати " присъствено ", и тези, против които обвиняването е повдигнато задочно. За първата категория лица се преценят съответни обстоятелства, свързани с тяхното държание, предишна съдимост, естество на повдигнатото обвиняване, като е належащо да се съберат и доказателства, че съществува действителна заплаха от укриване или осъществяване на закононарушение. При задочно упрекнатите лица фактът на неприсъствено повдигнатото обвиняване е задоволително съображение за установяване на най-тежката мярка за неотклонение, без да се изследват съответни условия и без да се потвърждава заплахата от укриване или осъществяване на закононарушение ", се споделя в настояването на адвокатурата до Конституционен съд, подписано от ръководителя на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова.

В него се напомня и, че правото на свободно напредване в страната, както и напускането на границите ѝ, са конституционно обезпечени. Освен това съгласно Договора от Маастрихт поданството на Европейски Съюз съставлява основата на правото на лицата да се придвижват и да обитават свободно в границите на територията на държавите-членки.

" Договорът от Лисабон удостовери това право, което е включено и в общите разпореждания по отношение на пространството на независимост, сигурност и правораздаване. Със основаването на нормата на член 63, алинея 2, т. 4 Наказателно-процесуален кодекс българският законодател в действителност трансформира конституционното право на свободно напредване, което е измежду същностните права на жителя на Европейски Съюз, в съображение за задържане под стража. Качеството на жител на Европейски Съюз дава на всеки български жител правото да обитава трайно на територията на държавите-членки на Съюза. Упражняването на това право обаче може да докара до задържане, в случай че жителят не бъде открит на адреса си в страната и му бъде повдигнато обвиняване (без той да знае за това) ", показват юристите.

Висшият адвокатски съвет намуира за противоконституционна и наредбата на член 73а, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс, която планува налагане на обезпечителна мярка за направени правосъдни разходи върху гаранцията. Като противоречаща на главния закон е посочена и наредбата на член 416, алинея 5, предвиждаща ориентиране на осъществяването за правосъдни разходи върху сумата по мярката за неотклонение " парична гаранция ".

" Законодателят е уязвил конституционно предпазените права на третите лица, които към датата на изменение на закона са дали като гаранция по член 61 Наказателно-процесуален кодекс свои пари или скъпи бумаги. По отношение на съда предоставените като гаранция парични суми имат правното значение на залог за застраховане на непознато правно обвързване. Правото на благосъстоятелност върху заложените пари или движимости не се трансформира без значение от събитието, че с паричните средства се заверява специфична сметка на органа, който постанова мярката за неотклонение. Третото лице, внесло гаранцията в пари или скъпи бумаги, е поело обвързване само да обезпечава мярката за неотклонение, а не е подсигурило осъществяване на възможни имуществени отговорности на обвинения или подсъдимия. Имуществото на третото лице, дало свои пари или движимости като гаранция за неотклонението на подсъдимия, не може да служи за угаждане на вземанията на кредиторите на наказания, в това число тези на страната, без значение от характера им – частни или обществени ", се споделя в жалбата до Конституционен съд.

Преди настояването да бъде прегледано от конституционните съдии обаче, те ще би трябвало да се произнесат по допустимостта му, защото правото на юристите да ги сезират се простира само до текстове, ограничаващи конституционните права и свободи на жителите.