ВУЗ-овете са изправени пред предизвикателствата на дигиталното време
Висшите учебни заведения са изправени пред отговорността да образоват своите студенти да са основатели на цифрово наличие и да ги трансфорат в водачи на смяната в промишлеността, страната и обществото като резервират човешката нравственос и природа. Това сподели министърът на образованието Красимир Вълчев по време на обществена лекция в границите на Masterclass 4.0 в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “, проведен от КНСБ и висшето учебно заведение.
Целта е днешните възпитаници и студенти да са готови за живот, който в доста огромна степен ще бъде основан на взаимоотношение с машини. А тази техника ще изисква програмиране, развиване и ръководство.
"Висшите учебни заведения би трябвало да подхващат хоризонтални ограничения за поощряване на нововъведенията, творчеството и да развиват качествени научни проучвания, да работят взаимно с европейските академични мрежи и с бизнеса “, акцентира министърът на образованието и науката. Той добави, че вложенията в оборудването са една от огромните стъпки пред висшите учебни заведения, когато става дума за цифровизация на висшето обучение. Другите са – вложения в млади учени и преподаватели, за които стартира Национална научна стратегия с бюджет от 15 милиона лв. за тригодишен интервал. Малък теоретичен пробив ще води до генериране на милиарди приходи и до извънредно бързо развиване на започващи компании, сподели още Вълчев и уточни и възходящия брой на обучаваните студенти по стратегии за ИКТ технологии - към първия учебен срок на образователната 2018-2019 година той e 14 885. Този бранш е индикативен образец за позитивни резултати от просветителната работа даже в сегашния миг, тъй като в него е налице и наклонност за отрицателна миграция измежду приключилите.
Според Вълчев висшите учебни заведения от ден на ден ще се изправят и пред провокациите да приготвят студенти за киберсигурност, цифрова медийна просветеност и цифрово поданство и най-много за развиване на уменията за основаване и ръководство на устройства с изкуствен интелект.
Целта е днешните възпитаници и студенти да са готови за живот, който в доста огромна степен ще бъде основан на взаимоотношение с машини. А тази техника ще изисква програмиране, развиване и ръководство.
"Висшите учебни заведения би трябвало да подхващат хоризонтални ограничения за поощряване на нововъведенията, творчеството и да развиват качествени научни проучвания, да работят взаимно с европейските академични мрежи и с бизнеса “, акцентира министърът на образованието и науката. Той добави, че вложенията в оборудването са една от огромните стъпки пред висшите учебни заведения, когато става дума за цифровизация на висшето обучение. Другите са – вложения в млади учени и преподаватели, за които стартира Национална научна стратегия с бюджет от 15 милиона лв. за тригодишен интервал. Малък теоретичен пробив ще води до генериране на милиарди приходи и до извънредно бързо развиване на започващи компании, сподели още Вълчев и уточни и възходящия брой на обучаваните студенти по стратегии за ИКТ технологии - към първия учебен срок на образователната 2018-2019 година той e 14 885. Този бранш е индикативен образец за позитивни резултати от просветителната работа даже в сегашния миг, тъй като в него е налице и наклонност за отрицателна миграция измежду приключилите.
Според Вълчев висшите учебни заведения от ден на ден ще се изправят и пред провокациите да приготвят студенти за киберсигурност, цифрова медийна просветеност и цифрово поданство и най-много за развиване на уменията за основаване и ръководство на устройства с изкуствен интелект.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ