Паметникът на Свободата в Севлиево е първата от серия творби на Арналдо Дзоки у нас
Високо над главите и покрай мястото, където са били издигнати бесилките на ръководителите на Априлското въстание в Севлиевския край, е Паметникът на Свободата в Севлиево.
Паметникът е дело на Арналдо Дзоки , чиито креативен следи откриваме на четири континента. В България неговите произведения след Освобождението са знакови, само че паметникът в Севлиево е първият в страната.
Той е измежду първите паметници на починалите във въстанието и Освободителната война в млада България. През 1882 година оживелите опълченци и поборници се обединили в сдружение „ Лев ” и като първа задача в устава си записали „ да се въздигне монумент в града, който да припомня за починалите опълченци, въстаници и поборници ”.
След 12 години и с към 30 000 златни лв., събрани от членски импорт и дарения, реченото било сторено.
Монументът е открит тържествено с молебен през 1894 година .
Скицата е на чешки художник, учител в Търновската гимназия, а Дзоки се заема с направата.
„ Паметникът е отлят в известната леярна „ Рихард Вагнер “ във Виена. Много забавно е пренесен по река Дунав с корабче до пристанището в Свищов и от Свищов е пренесен с волски каруци в Севлиево, с цел да бъде инсталиран “, споделя Димитър Димитров от Историческия музей в Севлиево.
Свободата е претворена в бронзовата снага на млада жена. С лявата си ръка държи лавров венец, с цел да увенчае починалите за свободата, а с дясната зове с тръба за обединяването на българските земи . Статуята се издига върху красива колона, а на постамента се четат надписите, подбрани от Петко Славейков, с който българската общественост в Севлиево поддържала близки връзки от времето когато учителствал в локалното школо. Единият откъс е от Ботевата балада за Хаджи Димитър - „ Тоз, който падне в пердах за независимост, той не умира… “
Паметникът на Свободата като един от знаците на града, е част от неговия герб. Исторически изгледи към това знаково място събират в албум от остарели пощенски картички Борислав Маринов и Румен Гатев , още до момента в който са възпитаници. Посвещават изданието на 125-та годишнина от откриването на монумента, която се празнува през 2019-а.
„ С тези пощенски картички най-често се доставям посредством Интернет. Някои излизат много солено, само че имам от разнообразни години. 1904 година – най-ранната картичка от Севлиево. “
Двамата желали да провокират интереса на съгражданите си към историята на паметника . И защото хората обичат да преглеждат фотоси, събрали 17 пощенски картички и нарекли албума „ 125 години хубост и великолепие “.
Румен, който е изкушен от историята от дребен и има сбирка от достоверни военни униформи, е притежател на голям брой национални награди от рецитали. Със завършването си завършил с ученическите състезания, само че все по този начин енергично извършва „ Опълченците на Шипка “.
Чуйте цялата история на паметника в звуковия файл.
Паметникът е дело на Арналдо Дзоки , чиито креативен следи откриваме на четири континента. В България неговите произведения след Освобождението са знакови, само че паметникът в Севлиево е първият в страната.
Той е измежду първите паметници на починалите във въстанието и Освободителната война в млада България. През 1882 година оживелите опълченци и поборници се обединили в сдружение „ Лев ” и като първа задача в устава си записали „ да се въздигне монумент в града, който да припомня за починалите опълченци, въстаници и поборници ”.
След 12 години и с към 30 000 златни лв., събрани от членски импорт и дарения, реченото било сторено.
Монументът е открит тържествено с молебен през 1894 година .
Скицата е на чешки художник, учител в Търновската гимназия, а Дзоки се заема с направата.
„ Паметникът е отлят в известната леярна „ Рихард Вагнер “ във Виена. Много забавно е пренесен по река Дунав с корабче до пристанището в Свищов и от Свищов е пренесен с волски каруци в Севлиево, с цел да бъде инсталиран “, споделя Димитър Димитров от Историческия музей в Севлиево.
Свободата е претворена в бронзовата снага на млада жена. С лявата си ръка държи лавров венец, с цел да увенчае починалите за свободата, а с дясната зове с тръба за обединяването на българските земи . Статуята се издига върху красива колона, а на постамента се четат надписите, подбрани от Петко Славейков, с който българската общественост в Севлиево поддържала близки връзки от времето когато учителствал в локалното школо. Единият откъс е от Ботевата балада за Хаджи Димитър - „ Тоз, който падне в пердах за независимост, той не умира… “
Паметникът на Свободата като един от знаците на града, е част от неговия герб. Исторически изгледи към това знаково място събират в албум от остарели пощенски картички Борислав Маринов и Румен Гатев , още до момента в който са възпитаници. Посвещават изданието на 125-та годишнина от откриването на монумента, която се празнува през 2019-а.
„ С тези пощенски картички най-често се доставям посредством Интернет. Някои излизат много солено, само че имам от разнообразни години. 1904 година – най-ранната картичка от Севлиево. “
Двамата желали да провокират интереса на съгражданите си към историята на паметника . И защото хората обичат да преглеждат фотоси, събрали 17 пощенски картички и нарекли албума „ 125 години хубост и великолепие “.
Румен, който е изкушен от историята от дребен и има сбирка от достоверни военни униформи, е притежател на голям брой национални награди от рецитали. Със завършването си завършил с ученическите състезания, само че все по този начин енергично извършва „ Опълченците на Шипка “.
Чуйте цялата история на паметника в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ