Повечето българи смятат европредседателството за успешно
Високи оценки за първото българско ротационно председателство на Съвета на Европейски Съюз, усъвършенстван имидж на страната, главен фокус върху европейската вероятност пред Западните Балкани и по-умерена равносметка за напредъка по останалите цели – това са главните заключения от националните представителни изследвания на Алфа Рисърч, извършени през декември 2017 и юни 2018г., които съпоставят упованията преди и оценките след края на председателството.
Всеки пети счита, че България се е справила доста добре със отговорностите си по време на Европредседателството, още 62% - по-скоро добре. Негативните отзиви са общо 13%, от които единствено 1% са с оценка „ доста неприятно “. Всеки десети по-скоро песимистичен или колебаещ се през декември жител е трансформирал през юни оценката си към позитивна.
Сферите, за които публичното мнение счита, че страната ни е постигнала резултат са по-фрагментирани. Условно можем да ги разделим на три групи. Безспорният любимец и тук са Балканите – съответни стъпки към реализиране на по-голяма съгласуваност сред страните от района виждат 35%. Втората група се образува от директно засягащи България тематики, като унищожаване на двойния стандарт при храните, европейски фондове за България, отбрана на българските превозвачи, присъединение на БГ към еврозоната. Тук оценките са по-скромни – 22-23% виждат прогрес. И третата група обгръща общи европейски проблеми – външни граници, бъдеще на Европа и младежите, цифрова стопанска система, където сред 18-20% считат, че има развиване.
Основните изгоди за България от ротационното председателство жителите виждат в: нараснал интернационален авторитет и самопризнание (44%), нараснала известност и интерес от страна на европейски жители (30%), стопански резултати от растежа на гости (22%). По-сериозна е резервираността на публичното мнение по отношение на цялостните дълготрайни резултати вътре в страната – смяната в самочувствието на българските жители и компетентността на българската администрация (респ. 18% и 13%).
Всеки пети счита, че България се е справила доста добре със отговорностите си по време на Европредседателството, още 62% - по-скоро добре. Негативните отзиви са общо 13%, от които единствено 1% са с оценка „ доста неприятно “. Всеки десети по-скоро песимистичен или колебаещ се през декември жител е трансформирал през юни оценката си към позитивна.
Сферите, за които публичното мнение счита, че страната ни е постигнала резултат са по-фрагментирани. Условно можем да ги разделим на три групи. Безспорният любимец и тук са Балканите – съответни стъпки към реализиране на по-голяма съгласуваност сред страните от района виждат 35%. Втората група се образува от директно засягащи България тематики, като унищожаване на двойния стандарт при храните, европейски фондове за България, отбрана на българските превозвачи, присъединение на БГ към еврозоната. Тук оценките са по-скромни – 22-23% виждат прогрес. И третата група обгръща общи европейски проблеми – външни граници, бъдеще на Европа и младежите, цифрова стопанска система, където сред 18-20% считат, че има развиване.
Основните изгоди за България от ротационното председателство жителите виждат в: нараснал интернационален авторитет и самопризнание (44%), нараснала известност и интерес от страна на европейски жители (30%), стопански резултати от растежа на гости (22%). По-сериозна е резервираността на публичното мнение по отношение на цялостните дълготрайни резултати вътре в страната – смяната в самочувствието на българските жители и компетентността на българската администрация (респ. 18% и 13%).
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ