Как най-голямата маймуна на всички времена е изчезнала от планетата
Висока три метра, гигантската маймуна от рода на питекантропитеците е процъфтявала дълго време в горите на Азия, преди да бъде заличена от лицето на Земята преди повече от 200 000 години, защото не е съумяла да се приспособява към измененията в околната среда, сочи изследване, съобщи Агенция Франс Прес.
Изчезването на най-големия примат на всички времена - дълъг 3 метра и тежащ сред 200 и 300 кг - е една от най-големите загадки на палеонтологията, откогато през 30-те години на предишния век са открити първите следи от него.
По това време немски палеонтолог се натъква на " драконов зъб " в аптекарски магазин в Хонконг. " Той беше три до четири пъти по-голям от този на която и да е човекоподобна маймуна. Това го заинтригува и тогава започнаха проучванията ", описа Рено Жоанес-Бойо, професор в австралийския университет " Южен кръст " и един от създателите на проучването, оповестено в Nature.
" Gigantopithecus blacki " е оставил след себе си единствено няколко челюсти и зъби, открити със стотици в пещери в провинция Гуанси, в Южен Китай.
Но макар десетгодишните разкопки учените не съумяха да дефинират по кое време и за какво типът е липсващ, изясни професор Ингци Джан от Института по палеонтология на Китайската академия на науките, съавтор на проучването.
Вместо да изследва обект по обект, екип от китайски, австралийски и американски учени работи върху набор от 22 пещери в Китай - някои от които в никакъв случай преди не са били разкопавани - съдържащи вкаменени зъби: от най-старите, на възраст 2 милиона години, до най-късните, отпреди към 250 000 години.
Те комбинират шест разнообразни метода за датиране, в това число разбор на луминесценцията на седиментите, с цел да дефинират по кое време за финален път депозитите са били изложени на дневна светлина. Използвали са също по този начин датиране на полени - скъпо удостоверение за еволюцията на растителността - с цел да " получат цялостна последователност на околната среда на всеки обект, в това число и на тези, където Gigantopithecus blacki към този момент не се е появявал ", изясни професор Жоан-Бойо, специалист по геохимия.
Резултатите им разрешават да се дефинира " прозорец на изгубване " за типа: сред 295 000 и 215 000 години. Това подхожда на просторен интервал на ледникови цикли, прочут като междинен плейстоцен, когато планетата е претърпяла световно захлаждане.
В резултат на това в буйните тропически гори, където колосът е процъфтявал, по-контрастните сезони " са трансформирали растителността и са довели до интервали на дефицит на плодове ", изясни изследователката Кира Уестауей от университета " Макуори " в Австралия, също съавтор.
Gigantopithecus blacki, който се е развивал на земята, е видял, че площта му за хранене е намаляла и се е върнал към кората и клоните. " Той е позволил голяма неточност, като се е специализирал в тези незабавни храни, които са доста влакнести и по-малко хранителни ", описа Инги Джан.
Твърде огромният размер е попречил на гъвкавостта, нужна за намиране на по-разнообразни запаси. Това усложнение единствено се е влошило, тъй като " изненадващо размерът му се е нараснал " с течение на времето, означи Кира Уестауей.
Страдайки от " продължителен дълготраен стрес " - който може да се види по зъбите му - популацията последователно намаляла и в последна сметка типът липсващ.
За разлика от него актуалните му орангутани от типа Pongo weidenreichi, близкородствени на гигантопитека, оживели: по-малки и по-гъвкави, те можели да се придвижват из короните на дърветата, с цел да събират разнообразна храна (листа, ядки, инсекти, дребни бозайници и др.). Тази еластичност е била избавителна и е станала още по-важна с намаляването на размера им с течение на времето.
Гигантопитекът не е единственото животно от плейстоценската мегафауна, което изчезва. Според Кира Уестауей " проучването на тези неразрешени изгубвания ни оказва помощ да разберем механизмите на резистентност при огромните животни, както в предишното, по този начин и в бъдеще, в миг, когато надвисва опасността от шесто всеобщо измиране " от появяването на живота. /БГНЕС
