Мумифицирано дете от 17-ти век може да е починало, защото е било държано далеч от слънцето
Виртуална аутопсия на неповторимо непокътнато тяло на дете от аристократично семейство от епохата на Ренесанса разкри един къс живот, който, въпреки и фаворизиран, надалеч не е бил идеален.
През по-голямата част от човешката история възможностите да стигнеш до зрелост са били в най-хубавия случай 50:50. Има доста аргументи за това – множеството се свеждат до липса на схващане на концепции като теорията за микробите и неналичието на обикновена хигиена – само че това надалеч не са всичките. Затова е доста потребно да проучваме действителни исторически реликви – и екип от учени от Германия неотдавна имаше рядката опция да направи тъкмо това.
Екипът комбинира авангардни технологии и техники за историческо архивиране, с цел да извърши виртуалната аутопсия. Измерванията на зъбите и костите на детето разкриват, че сходно на почти един на всеки четирима от неговите съвременници, то не е надхвърлило възрастта от към 1 годинка.
Той е с наднормено тегло за възрастта си, само че демонстрира деформации на ребрата, която нормално се следят при положения като рахит или скорбут – все заболявания, произлизащи от хранителни дефицити, които в този момент са съвсем нечувани за хората с целогодишен достъп до мляко и цитрусови плодове.
Рахитът най-често се счита за заболяване, което визира костите като ги прави меки и лесни за прегъване – по тази причина и един от най-стереотипните признаци е изкривеният тип. Малкият лорд, оценен от откривателите, не е имал този признак, може би тъй като е бил прекомерно дребен, с цел да пълзи или да върви, с цел да го развие – само че той има нещо по-притеснително.
Рахитът може също по този начин доста да усили уязвимостта на детето към тежки респираторни инфекции, като пневмония. Едно болнично изследване от 2010 година откри, че децата с рахит са по-склонни да имат остра респираторна зараза, в сравнение с децата без болестта. Виртуалната аутопсия на момчето демонстрира, че то не е изключение: наподобява почива с инфектиране в белите му дробове, особено за пневмония.
Всичко това хвърля нова светлина върху аристократичния първокласен живот в обилие от това време, съгласно откривателите. „ Комбинацията от затлъстяване и тежък недостиг на витамини може да се изясни единствено с като цяло „ добър “ хранителен режим редом с съвсем цялостната липса на излагане на слънчева светлина “, споделя в изказване Андреас Нерлих, професор по патология в Академичната клиника Мюнхен-Богенхаузен и водещ създател на проучването. „ Трябва да преразгледаме изискванията на живот на аристократичните деца от предходни популации “, прибавя той.
