Биляна Курташева: Мария Вирхов е парола за бунт
" Вирхов е ключова дума, ключова дума за протест ... В Мария имаше радикалност и в живеенето, и в писането ".
Така Биляна Курташева, книжовен критик, редактор, показа в предаването " Преди всички " книгата със събрани стихове на Мария Вирхов - " Вирхов блус ", на която е съставител.
" Книгата е мисионерска. Идеята беше да съберем и да напомним на българската четяща аудитория поетесата Мария Вирхов . В писането си Мария непрестанно разглобява думите, играе с езика, дисектира и съшива отначало по франкенщайновски метод. Но се получават красиви чудовища. В текстовете има доста темп. Има едно директно чувство за дъното на живота. Заедно с това поезията е доста игрова, самоиронична ".
Текстовете на поетесата постоянно играят със съня, с кошмара, с пренаписване на митологии:
" Изваждат скритите страни на някои загладени сюжети от митологията и приказките - русалки, нещастни кралици, разглобени принцеси ".
Вирхов е повече от име, Вирхов е ключова дума за протест, гърмеж в подмолите на езика, блус и пънк, футуризъм и дада – всичко в едно, както беше допустимо през 90-те. Нейните текстове имат способността да ни надвесят ненадейно над ръба на търпимото и разрешеното. Тук шестват изпепелени ангели, мъртви русалки, светещи риби и стъпкани земноводни и измежду тях едно оголено " аз ", убийствено добре знаещо накъде се е запътило: " ти имаш мечта/ а мен гибелта ме мечтае ". В мрачното чудо на този свят има фрапантно знание за долните лавици на живота, за неговия къс период. Този том е първи опит да съберем и си върнем изгубената Мария Вирхов, един от най-мощните и трагични гласове в българската лирика.
Това е записано в предговора към книгата от Биляна Курташева.
Мария Вирхов (1969-2011) е едно от най-ярките имена на българската лирика след 1989 година Родена е на 10.04.1969 година в Ямбол. Пише още от ученичка. Владее еднообразно добре български и съветски, защото майка ѝ е рускоезична казахо-украинка, а и по-късно Мария учи съветска лингвистика в СУ " Св. Климент Охридски ". Тя е поетеса, преводач, експериментаторка и извършител на граници и в поезията, и в живота. Авторка е на стихосбирките " Жълта лирика ", " Вятърът мъртъв език ", " Танци ". През 2010 година в Москва излиза на съветски стихосбирката ѝ " Никомея ". Превежда от съветски и британски текстове на Хлебников, Манделщам, Маяковски, Янка Дягилева, Павел Голдин, Ник Кейв, Том Уейтс, Дейвид Боуи. Има и три значими театрални превода от съветски, осъществени на сцена от Явор Гърдев: " Чайка " на Чехов, " Верона " на Алексей Шипенко (Народен спектакъл, 2000) и " Руска национална поща " на Олег Богаев (Театър на българската войска, 1999). Мария Вирхов разгласява в издания като " Литературен вестник ", " Витамин Б ", " Ах, Мария ", както и в онлайн платформи; взе участие в литературни четения, концерти, пърформанси, цивилен начинания.
Така Биляна Курташева, книжовен критик, редактор, показа в предаването " Преди всички " книгата със събрани стихове на Мария Вирхов - " Вирхов блус ", на която е съставител.
" Книгата е мисионерска. Идеята беше да съберем и да напомним на българската четяща аудитория поетесата Мария Вирхов . В писането си Мария непрестанно разглобява думите, играе с езика, дисектира и съшива отначало по франкенщайновски метод. Но се получават красиви чудовища. В текстовете има доста темп. Има едно директно чувство за дъното на живота. Заедно с това поезията е доста игрова, самоиронична ".
Текстовете на поетесата постоянно играят със съня, с кошмара, с пренаписване на митологии:
" Изваждат скритите страни на някои загладени сюжети от митологията и приказките - русалки, нещастни кралици, разглобени принцеси ".
Вирхов е повече от име, Вирхов е ключова дума за протест, гърмеж в подмолите на езика, блус и пънк, футуризъм и дада – всичко в едно, както беше допустимо през 90-те. Нейните текстове имат способността да ни надвесят ненадейно над ръба на търпимото и разрешеното. Тук шестват изпепелени ангели, мъртви русалки, светещи риби и стъпкани земноводни и измежду тях едно оголено " аз ", убийствено добре знаещо накъде се е запътило: " ти имаш мечта/ а мен гибелта ме мечтае ". В мрачното чудо на този свят има фрапантно знание за долните лавици на живота, за неговия къс период. Този том е първи опит да съберем и си върнем изгубената Мария Вирхов, един от най-мощните и трагични гласове в българската лирика.
Това е записано в предговора към книгата от Биляна Курташева.
Мария Вирхов (1969-2011) е едно от най-ярките имена на българската лирика след 1989 година Родена е на 10.04.1969 година в Ямбол. Пише още от ученичка. Владее еднообразно добре български и съветски, защото майка ѝ е рускоезична казахо-украинка, а и по-късно Мария учи съветска лингвистика в СУ " Св. Климент Охридски ". Тя е поетеса, преводач, експериментаторка и извършител на граници и в поезията, и в живота. Авторка е на стихосбирките " Жълта лирика ", " Вятърът мъртъв език ", " Танци ". През 2010 година в Москва излиза на съветски стихосбирката ѝ " Никомея ". Превежда от съветски и британски текстове на Хлебников, Манделщам, Маяковски, Янка Дягилева, Павел Голдин, Ник Кейв, Том Уейтс, Дейвид Боуи. Има и три значими театрални превода от съветски, осъществени на сцена от Явор Гърдев: " Чайка " на Чехов, " Верона " на Алексей Шипенко (Народен спектакъл, 2000) и " Руска национална поща " на Олег Богаев (Театър на българската войска, 1999). Мария Вирхов разгласява в издания като " Литературен вестник ", " Витамин Б ", " Ах, Мария ", както и в онлайн платформи; взе участие в литературни четения, концерти, пърформанси, цивилен начинания.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ