(Virgin and Child 2, by Peter Paul Rubens) Да си

(Virgin and Child 2, by Peter Paul Rubens)

Да си родител през погледа на св. Богородица (II част)

Отец Спиридон Василакос

След Благовещението Света Богородица отишла в „ планинската страна, в град Иудин ”. Била бременна, тогава ги нямало актуалните транспортни средства ера, само че се изкачила в планината. Там незабавно установяваме, че майчинството е „ катерене ” и освен това, а на доста места е „ вървене по въже ”. Майката „ върви по въже ”, бащата, братът, приятелят, действителният, истинният, чистият, достоверният. Да ви кажа ли една загадка за ходещите по въже? Ако погледнат надолу, ще паднат. Затова ще видите, че акробатите гледат напред и нависоко. Там би трябвало да е прикрепен и погледът на майката, на бащата, на брата, на приятеля, на християнина. Високо и напред. Защото доста пъти ние гледаме надолу и падаме. Ако гледаш надолу, в случай че мислиш за низките неща, тогава е несъмнено, че този метод на мислене, това възприятие ще те докара до проваляне. Ще паднеш. И нашите падения са доста. Знаем го. Много пъти паднахме.

Света Богородица отива да види Елисавета, която била известена, че също е заченала от шест месеца. И евангелистът споделя: „ И остана Мариам с нея към три месеца ”. Света Богородица била заченала, само че изчакала, останала там, с цел да помогне на Елисавета при раждането. Истината е, че Христос, Който бил в утробата на Майка Си, не можел да отсъства от раждането на св. Йоан Кръстител. Забележете фиността на Света Богородица, което е различен знак за майчинството. Когато заченеш дете в теб, ненадейно твоята вътрешност става „ глобус ”, т.е. целия свят. И чувстваш и вярваш, че твои деца към този момент са всички деца на света. Няма да не помни молитвата на баба ми, молеше се с елементарни думи, ставаше в три през нощта, отиваше пред иконостаса. Тя си мислеше, че ние спим.

– Пресвета Богородице, Христе мой! – споделяше тя.

Поставяше първо Света Богородица. Защо? Защото тя е тази, която ще приказва на Христос. В своята елементарност и светостта, без да го знаят, бабите ставаха велики богослови. И споделяше:

– Пресвета Богородице, Христе мой, закриляй всички деца на света и по-късно, в случай че искаш, и моите дечица!

Това е майчинството. И бащинството. Внезапно всички деца да стават твои. Майчинството има такава топлота, че разтапя индивида. Докато преди съм бил непоколебим, безапелационен, осъждал съм, по-късно стартирам да прощавам, да извинявам, да състрадавам, да прегръщам този, който преди съм осъждал. Колко значимо нещо. Дори единствено по това се вижда какъв брой доста майчинството и бащинството може да издигне душевно, сърдечно индивида. Ако се почувстваш майка, татко, тогава започваш да придобиваш връзка с целия свят. Както виждаме в живота на стареца Паисий, който тропвал с крайник по земята:

– Защо тропаш, геронда?

– Америка е изпод. Да има дадем сигнал, че мислим и за тях!

Ако си татко, в случай че си майка, не можеш да не мислиш за другите.

Вижте нещо, което живеем в нашите домове. Бащата и майката чуват неприятна вест и скърбят за децата, които може да са починали. Внезапно усещат всички деца по света като техни. Колко скъпа харизма, какъв брой огромна височина е майчинството и бащинството, че Бог може да те чува, че можеш да стигаш до Бога. Застани на височината на бащинството и на майчинството. Тази болежка, този кръст ще те докара до директно прикосновение със Самия Бог. Това са доста скъпи места, които Бог ни е дал и би трябвало да използваме.

Света Богородица стои вежливо до Христос. Присъствието на майката не е наличие с напън, не е властническо, а нежно и вежливо наличие. Вежливото и нежно наличие и безмълвие на майката е доста по-мощно от едно властническо наличие и деспотично говорене.

Не мога да не помни нещо, което доста ми повлия.

Един човек пристигна да се изповяда и ми сподели:

– 50 години не съм се изповядвал!

Направи такава изповед, какво да ви кажа, завидях му, не знам дали съм се изповядвал по този начин. Имаше истина, разоръжаваща откровеност, непорочност. Велико нещо. Тоест в оня миг виждаш един човек, за който имаше възприятието, че стои пред Христос и бе „ извадил ” сърцето си и го бе положил в нозете на Христос. Понякога изповядваш някой и сега, в който коленичи, с цел да му прочетеш молитвата, ти се желае да паднеш в нозете му. Не устоях и го попитах, с цел да видя коя е повода за неговата изповед. Коя бе?

– Какво те накара, по какъв начин пристигна да се изповядаш? Прочете нещо, чу нещо?

– Не, отче.

– Тогава? Така ненадейно след толкоз години разграничаване от Тайнствата на Църквата?

– Когато бях млад – преди 40 години – майка ми беше жива. Не можете да си визиите какво върших вкъщи. И помня майка ми на стола, с броеница в ръка, да влизам, не можете да си визиите с какви компании влизах и излизах и какво върших, и майка ми в никакъв случай не сподели нещо, само че в никакъв случай няма да не помни, до момента в който умра, оня толкоз горчив и измъчен взор. Не ми сподели нещо. Не ме изобличи, не ми се скара, не ме осъждаше, единствено ме гледаше. Този взор ме докара тук, отче!

Един взор, след толкоз години да му влияе, един изстрадан взор от очите на майка му. И неговата безчувствена душа взела това, вложила го в нея и в даден миг това се трансформирало в лава, душата му станала вулкан, настъпило мощно изригване и излязъл целия този материал, който години наред го изгарял.

Света Богородица стояла вежливо до Христос – в учението, и на Кръста, и при Възкресението. Бащата, майката не може да участва единствено при възкресението. Не може. Или си във всичко, или на никое място. Не можеш да присъстваш единствено в възхода на детето, когато е добре, а в падението му, в прегрешението му, в неуспеха му да отсъстваш. Не може да присъстваш в това, което ти харесва и да се гордееш, казвайки го наляво-надясно, и по този начин да изразяваш егоизма си. „ Детето ми направи това, направи това! “ и да не присъстваш в това, което не ти харесва. Не можеш да си там, където е твоята воля, и да не си там, където не е. Или си във всичко, или не си. Света Богородица участва във всичко. И на Кръста, и при осмиването, и при мъченичеството, и при презрението, и при клеветенето и при Възкресението. Не би трябвало да губим нищо от това, което детето може да има или да е. Трябва да присъствуваме във всичко. Защо? За да не усеща отсъствието ми, което е всичко най-лошо, което може да почувства едно дете. Това може да го опразни. Затова да присъстваме във всичко.

Какво е Света Богородица за нас през днешния ден? Тя е една каляска, върху която слагаме нашето обезсърчение и имаме увереността, че тя ще води това обезсърчение до вярата – Христос. Отиваме и слагаме нашата болежка и сме сигурни, че тя ще я води до изцелението – Христос. Отиваме и слагаме нашия провал и сме сигурни, че ще го занесе на Този, Който е единственият и върховен Успех – Христос. Поставяме в тази каляска нашата гибел, не тази, с която ще умрем в даден миг, където действително няма да умрем, а всекидневната гибел, която претърпяваме ежедневно, и тя я води във Възкресението – Христос. Една каляска, която товарим ежедневно. Кой от нас не е сложил нещо в тази каляска? Страх, болежка, неустановеност, крах, гибел, загуба, кой не е поставил нещо от това в тази каляска – Света Богородица? И тя бърза да ни върне това, което е нужно, с цел да се утешим, с цел да се изцелим, с цел да се просветлим, с цел да възкръснем.

Майката и бащата са каляска, сърцето им е каляска, и, опазил ни Бог, както споделя старецът Паисий, „ да не замръзнат маслата й “. Човекът, който има връзка с Бога, има огън в себе си. В предпричастните молебствия четем: „ тъй като Ти си огън “. Един популярен отец на Църквата споделя: „ Ние свидетелстваме, че Бог е огън. Когато имам огън в мен, не съм в заплаха да замръзна, всичко в мен е топло. “ Така колесницата се движи, когато имам Бога, и мога да приема каквото и да ми даде другият и да го закарам там, където би трябвало. Там, където би трябвало да го дам, там, където би трябвало да го принеса, на Самия Христос.

И тъй като говорихме доста за майчинството, с цел да не ощетим и тези, които стоят на високото и благословено място на бащинството, дано поговорим и за едно друго събитие, за едно друго лице, където рядко срещаш такива персони – смирени, безмълвни, свети, светли, с жертвена обич. Заслужава си да го споменем. Това е св. Йосиф Обручник. Той какво прави? За да можем да разберем по какъв начин работило неговото бащинство, макар че не бил татко на Христос. Той, ни споделя Писанието, бил правоверен. Ако желаеме да потърсим във времето и пространството на Стария Завет какво значи праведност и кой е правоверен, ще установяваме, че праведният е строгият страж на Божия закон. И ненадейно девойката, която трябвало да покровителства, се оказала непразна, без той да има никаква виновност за това. Целият му живот бил правоверен. Пазител на Закона. Законът какво споделя? Ще я „ натопиш ”, ще я отведеш на съд, да бъде убита с камъни. Какво да прави Йосиф? Цял живот е правоверен, благоверен, човек на Закона, Божий човек, какво да прави? И освен това, а и Бог не му приказва, нищо не му споделя. Какво да прави? Бог го чака. Вижте скока на Йосиф в словата на Св. Писание. „ Понеже беше правоверен и не желаеше да я осрами, изиска скрито да я напусне ” (Мат. 1:19). С други думи какво направил – стъпкал целия си живот, отхвърлил своята праведност и направил скок. Как го направил? От обич. Любовта надмогва всичко. И в този миг идва Бог и споделя: „ Йосифе, не се пердах! “ Видяхте ли? Бащинството е себенадмогване. Майчинството е височина. Правейки това себенадмогване, ще чуеш Бог да приказва и страховете ти ще изчезнат. А изкачвайки се на височината на майчинството, ще се насладиш на чистотата и истината –  плодове, които, когато ги култивираш в живота си, ще ги вкусят самите ти деца.

От: „ Да си родител през погледа на св. Богородица “ (II част), Отец Спиридон Василакос, Превод Константин Константинов
Източник: 
Картина: Virgin and Child 2, by Peter Paul Rubens; chinaoilpaintinggallery