Вирджиния Улф е една от знаковите фигури на литературата на

Вирджиния Улф е една от знаковите фигури на литературата на модернизма, член на кръга Блумсбъри. Тя е дейна, отстояваща своите хрумвания феминстка, впускаща се в непозволени връзки и все пак някак нежна и деликатна.

За преходния интервал, както тя счита, сред откритата изразност на викторианската ера и новото време, в което следва да се открият други изразни средства и в мрежата на думите да бъдат уловени съвремието, хората, дейностите, мислите и възприятията. За новите герои - всеки един мирен и нищожен жител, който до тогава е участвал в литературата надали освен с функционалностите си на камериерка, готвачка, иконом, риболовец...

" Една жена би трябвало да има пари и лична стая, в случай че желае да написа прозаичност. "

Това споделя Вирджиния Улф в отговор на въпроса за какво историята познава толкоз по-малко дами писатели, в сравнение с мъже. А с това дава отговор и на още един въпрос: за какво историята познава толкоз по-малко дами въобще? Защото, разсъждава писателката, в исторически проект дамата е била стопански подвластна . Без право на обучение и подготовка, без право да работи за почтено възнаграждение, без контрацепция, която да предотврати годишните бременности, без избор дали да се грижи за семейството. Жената, даже и талантлива с естествена просветеност и чевръст разум, няма опция да развие качествата си и да осъществя капацитета си .

Виржиния Улф разпростира пред нас великолепието на елизабетианската драма, нейните не толкоз известни създатели и пищността на облиците ѝ. Води ни по стъпките на великите гърци и разликата в тяхната сензитивност, произлизаща от другия метод на живот.

Достъпна, точна, леко мечтателна, Улф е един от знаците на модерността, рицар на думите... " с цел да ни освободи от големия товар на неизразеното. "

Дори през днешния ден, когато всяка жена има право на обучение и специалност, право да гласоподава и да избере по кое време и дали желае да сътвори семейство, ставаме очевидци на похищения над свободата на дамите да упражняват надзор над тялото си, а популистки медийни акции ни държат еднолично виновни за демографските проблеми в страната.

Никога не би трябвало да забравяме, че напредъкът не е необратим и извоюваните от дамите преди нас права, които през днешния ден одобряваме за даденост, могат да ни бъдат отнети... при злополучна промяна на политическия режим, както припомнят и сериали като. Затова е значимо е да помним историята си и да четем писателки , които ни припомнят какъв брой друг е бил светът за дамите единствено преди няколко генерации.