Еремиев плач за „иконата“
Виолета К. Радева
От момента, когато Рамадан Аталай(агент Вергил) сведе до иконопочитателите заповедта на почетния ръководител на Движение за права и свободи да не се гласоподава за държавното управление, предлагано от ГЕРБ с министър-председател Росен Желязков, а съпредседателят на партията Делян Пеевски и повече от половината членове на парламентарната им група подцениха волята на отдръпналия се в своята резиденция от суетните грижи на простолюдието Ахмед Доган, един лозунг сплотява всички: „ ДА РАЗРУШИМ МОДЕЛА ПЕЕВСКИ! “
Този лозунг съумява да сплоти в прочувствено единение абонираните за всички малките екрани коментатори от изглеждащия разноцветен политически пейзаж. От климатизираните студиа или от горещия черноморски бряг, където беше открит да вземем за пример „ индивидът „ Панорама “ Иван Гарелов (щатен чиновник Талев), от уеб сайтове на видни блогъри с биографии на сътрудници, секретни сътрудници, явочници, чиновници на Държавна сигурност, от постове във фейсбук всякакви политолози, социолози, PR-олози облъчват неуморно ошашавения от горещина, унищожителни пожари, инфлация и долнопробни операции електорат, че най-сетне е пристигнал моментът д
а бъде разграден „ моделът ПЕЕВСКИ “
И всяко второ изречение е прослава на философа, мъдреца, архитекта на „ мирния преход “, „ иконата “ Меди Доганов/Ахмед Доган/служителя на Държавна сигурност с псевдонимите Ангелов, Сергей, Сава.
Няма „ модел Пеевски “!
Има единствено и само
„ МОДЕЛ ДОГАН “!
Разграждането на „ Пеевски “ минава наложително през унищожаването на модела „ Доган “
Когато на хоризонта през 1988 година изгрява звездата на политическия пандизчия Меди Доганов, Делян Пеевски е някъде към 10-12-годишен.
Когато Меди Доганов/Ахмед Доган в тясно съдействие с Мултигруп на Илия Павлов (ДС агент) гради своята мощна икономическа империя, Делян Пеевски евентуално е играел към момента на национална топка, тъй като тогава нямаше нито компютри, нито телефони, нито айфони и други съвременни джаджи.
Моделът Доган сподели на какво е кадърен и за какво е основан, когато през 1992 година с депесарски шут
смъкна първото некомунистическо държавно управление
на Филип Димитров. Моделът Доган подмолно дърпаше къде намерено, къде по-прикрито конците на сменящите се едно след друго пробни кабинети на Попов, Беров, Сакскобургготски, Орешарски, Станишев… Нещата не се трансформираха изключително и след 19 януари 2013 година, когато на VIII Национална конференция на Движение за права и свободи в НДК Октай Енимехмедов скочи до трибуната и насочи газов револвер към четящия отчета си Доган. Скрит в резиденцията си в Росенец, смелият герой против мафията и за народна власт, за същинска народна власт по плана на руските перестройчици, продължи да ръководи своята партия в ролята на „ почетен ръководител “, на „ икона “ (определението е, както всички знаят, на знакови лица от Движение за права и свободи!) и да назначава свои наместници като оперативни ръководители. Който, почувствал се малко по-силен и с повече власт от останалите демонстрираше някакво непокорство, незабавно биваше отлюспван, оплюван, изгонван. Това реализира и „ феномена Пеевски “, както преди броени месеци го дефинира неговият основател и наставник.
Подбраните по лист непрекъснати коментатори в българските малките екрани неуморно ни убеждават когато и да е на денонощието, че от появяването си придвижването, основано от Ахмед Доган и след това записано като политическа партия, постоянно се е отличавало с „ присъщия му разсъдък “, прецизно съблюдаване на демократичните процедури, ценене на груповото начало и по този начин нататък по точките от познатия лист за обожествяване.
Споменатият към този момент Иван Гарелов (щатен чиновник на Държавна сигурност Талев) като че ли синтезира обособените детайли от обвинителните речи на букета от коментатори против „ модела Пеевски “. След като разказа иконата като почтена за поклонения и освещаване, той самоуверено допусна, че неговият сегашен конкурент, притежател на безчет доста неприятни качества (Гарелов ги изброи, само че няма да ги повторя; всички са ги чули сигурно по няколко пъти, изречени и от други правилни приятели от тогавашните структури на Държавна сигурност) можел да постъпи като 20-годишния стрелец по Доналд Тръмп! Как се назовава това?! За мен е подсъдна клюка и подбудителство към закононарушение. Както споделя народът: „ Език мой, зложелател мой! “
Не останаха обратно и такива светли персони, все сътрудници на Държавна сигурност!
Не скриват своите благосклонности към почетната икона и видните политици от Политическа партия Демократична България, не крият и те горещото си предпочитание да разрушат, да изчегъртат, да унищожат „ модела Пеевски “. Заедно с следените от Доган видни депесари потеглиха на нож против този, с който пиеха до неотдавна „ мазни кафета “, молеха му се да поддържа гласуването в пленарна зала на техните противоречиви хрумвания за смяна на Конституцията, за техните неизбистрени показа за правосъдна промяна, които над три години към този момент, въпреки да ръководят все те в разнообразни държавни управления – постоянни и служебни, не могат да конкретизират и формулират по този начин, че да няма учредения за отхвърлянето или оспорването на разнообразни елементи от тази належаща промяна.
Огънят по „ модела Пеевски “ опърли крилете и на Йордан Цонев. Забравиха ли анализаторите, че той е също част от вътрешния кръг на водача, на почетния честен ръководител, на иконата Ахмед Доган? Забравиха ли, че той беше вкаран с шут в огромната политика от Иван Костов, още щом той пое Съюза на демократичните сили? Че Костов го наложи на организацията на Съюз на демократичните сили в Бургас, макар митингите на седесарите? Че определеният от него бургаски юноша се грижеше за икономическото благоденствие на синята партия и на нейните видни дейци?
Всичко това, плюс показателното посещение на другия ръководител на Движение за права и свободи Джевдет Чакъров в btv, където той с похвална упоритост съумя да преодолее съпротивата на водещата и да прочете най-важният, съгласно него, фрагмент от тирада на Ахмед Доган от 2016 година, е част не от „ модела Пеевски “, а от „ модела Доган “. Откъсът се отнасяше до
мястото и ролята на Русия в геополитиката
Две години по-рано с помощта на „ их там нет “ (зелените човечета) Крим е окупиран и трансфорат в съветска губерния. Доган обширно изяснява на съпартийците си по какъв начин центърът на света се мести към Евразия, по какъв начин Русия връща остарялото си великолепие, по какъв начин Китай, Индия и арабските страни се обрисуват като стопански и политически колоси отпред с Русия и България би трябвало да осмисли своето място, своята ориентация…
Възхитително единогласие царува измежду сини, червени, зелени, лилави – всички заедно са в отбрана на индивида с обръчи от компании, който пече тлъсти баници и раздава порциите, който черпи с шербет, турско кафе и саралия, който е и основател на Пеевски. Това единогласие на сякаш разнообразни по идеология политици от синия, аления, зеления, лилавия набор евентуално подсказва общ корен, общо семейство, общи ползи и цели.
Великото приятелство на воините на тихия фронт!
Мисля, че дългата верига от агенти- " дисиденти ", овързала страната от 35 години, сега демонстрира слабите си, ръждясващи звена. Палачинката, както се изрази сериозна и справедлива другарка, се обръща. Има млади, образовани членове на Движение за права и свободи, които няма още дълго да търпят дерибеите, колещи и бесещи по места.
Защото извънредно време е „ моделът Доган “ да отиде в историята…
От момента, когато Рамадан Аталай(агент Вергил) сведе до иконопочитателите заповедта на почетния ръководител на Движение за права и свободи да не се гласоподава за държавното управление, предлагано от ГЕРБ с министър-председател Росен Желязков, а съпредседателят на партията Делян Пеевски и повече от половината членове на парламентарната им група подцениха волята на отдръпналия се в своята резиденция от суетните грижи на простолюдието Ахмед Доган, един лозунг сплотява всички: „ ДА РАЗРУШИМ МОДЕЛА ПЕЕВСКИ! “
Този лозунг съумява да сплоти в прочувствено единение абонираните за всички малките екрани коментатори от изглеждащия разноцветен политически пейзаж. От климатизираните студиа или от горещия черноморски бряг, където беше открит да вземем за пример „ индивидът „ Панорама “ Иван Гарелов (щатен чиновник Талев), от уеб сайтове на видни блогъри с биографии на сътрудници, секретни сътрудници, явочници, чиновници на Държавна сигурност, от постове във фейсбук всякакви политолози, социолози, PR-олози облъчват неуморно ошашавения от горещина, унищожителни пожари, инфлация и долнопробни операции електорат, че най-сетне е пристигнал моментът д
а бъде разграден „ моделът ПЕЕВСКИ “
И всяко второ изречение е прослава на философа, мъдреца, архитекта на „ мирния преход “, „ иконата “ Меди Доганов/Ахмед Доган/служителя на Държавна сигурност с псевдонимите Ангелов, Сергей, Сава.
Няма „ модел Пеевски “!
Има единствено и само
„ МОДЕЛ ДОГАН “!
Разграждането на „ Пеевски “ минава наложително през унищожаването на модела „ Доган “
Когато на хоризонта през 1988 година изгрява звездата на политическия пандизчия Меди Доганов, Делян Пеевски е някъде към 10-12-годишен.
Когато Меди Доганов/Ахмед Доган в тясно съдействие с Мултигруп на Илия Павлов (ДС агент) гради своята мощна икономическа империя, Делян Пеевски евентуално е играел към момента на национална топка, тъй като тогава нямаше нито компютри, нито телефони, нито айфони и други съвременни джаджи.
Моделът Доган сподели на какво е кадърен и за какво е основан, когато през 1992 година с депесарски шут
смъкна първото некомунистическо държавно управление
на Филип Димитров. Моделът Доган подмолно дърпаше къде намерено, къде по-прикрито конците на сменящите се едно след друго пробни кабинети на Попов, Беров, Сакскобургготски, Орешарски, Станишев… Нещата не се трансформираха изключително и след 19 януари 2013 година, когато на VIII Национална конференция на Движение за права и свободи в НДК Октай Енимехмедов скочи до трибуната и насочи газов револвер към четящия отчета си Доган. Скрит в резиденцията си в Росенец, смелият герой против мафията и за народна власт, за същинска народна власт по плана на руските перестройчици, продължи да ръководи своята партия в ролята на „ почетен ръководител “, на „ икона “ (определението е, както всички знаят, на знакови лица от Движение за права и свободи!) и да назначава свои наместници като оперативни ръководители. Който, почувствал се малко по-силен и с повече власт от останалите демонстрираше някакво непокорство, незабавно биваше отлюспван, оплюван, изгонван. Това реализира и „ феномена Пеевски “, както преди броени месеци го дефинира неговият основател и наставник.
Подбраните по лист непрекъснати коментатори в българските малките екрани неуморно ни убеждават когато и да е на денонощието, че от появяването си придвижването, основано от Ахмед Доган и след това записано като политическа партия, постоянно се е отличавало с „ присъщия му разсъдък “, прецизно съблюдаване на демократичните процедури, ценене на груповото начало и по този начин нататък по точките от познатия лист за обожествяване.
Споменатият към този момент Иван Гарелов (щатен чиновник на Държавна сигурност Талев) като че ли синтезира обособените детайли от обвинителните речи на букета от коментатори против „ модела Пеевски “. След като разказа иконата като почтена за поклонения и освещаване, той самоуверено допусна, че неговият сегашен конкурент, притежател на безчет доста неприятни качества (Гарелов ги изброи, само че няма да ги повторя; всички са ги чули сигурно по няколко пъти, изречени и от други правилни приятели от тогавашните структури на Държавна сигурност) можел да постъпи като 20-годишния стрелец по Доналд Тръмп! Как се назовава това?! За мен е подсъдна клюка и подбудителство към закононарушение. Както споделя народът: „ Език мой, зложелател мой! “
Не останаха обратно и такива светли персони, все сътрудници на Държавна сигурност!
Не скриват своите благосклонности към почетната икона и видните политици от Политическа партия Демократична България, не крият и те горещото си предпочитание да разрушат, да изчегъртат, да унищожат „ модела Пеевски “. Заедно с следените от Доган видни депесари потеглиха на нож против този, с който пиеха до неотдавна „ мазни кафета “, молеха му се да поддържа гласуването в пленарна зала на техните противоречиви хрумвания за смяна на Конституцията, за техните неизбистрени показа за правосъдна промяна, които над три години към този момент, въпреки да ръководят все те в разнообразни държавни управления – постоянни и служебни, не могат да конкретизират и формулират по този начин, че да няма учредения за отхвърлянето или оспорването на разнообразни елементи от тази належаща промяна.
Огънят по „ модела Пеевски “ опърли крилете и на Йордан Цонев. Забравиха ли анализаторите, че той е също част от вътрешния кръг на водача, на почетния честен ръководител, на иконата Ахмед Доган? Забравиха ли, че той беше вкаран с шут в огромната политика от Иван Костов, още щом той пое Съюза на демократичните сили? Че Костов го наложи на организацията на Съюз на демократичните сили в Бургас, макар митингите на седесарите? Че определеният от него бургаски юноша се грижеше за икономическото благоденствие на синята партия и на нейните видни дейци?
Всичко това, плюс показателното посещение на другия ръководител на Движение за права и свободи Джевдет Чакъров в btv, където той с похвална упоритост съумя да преодолее съпротивата на водещата и да прочете най-важният, съгласно него, фрагмент от тирада на Ахмед Доган от 2016 година, е част не от „ модела Пеевски “, а от „ модела Доган “. Откъсът се отнасяше до
мястото и ролята на Русия в геополитиката
Две години по-рано с помощта на „ их там нет “ (зелените човечета) Крим е окупиран и трансфорат в съветска губерния. Доган обширно изяснява на съпартийците си по какъв начин центърът на света се мести към Евразия, по какъв начин Русия връща остарялото си великолепие, по какъв начин Китай, Индия и арабските страни се обрисуват като стопански и политически колоси отпред с Русия и България би трябвало да осмисли своето място, своята ориентация…
Възхитително единогласие царува измежду сини, червени, зелени, лилави – всички заедно са в отбрана на индивида с обръчи от компании, който пече тлъсти баници и раздава порциите, който черпи с шербет, турско кафе и саралия, който е и основател на Пеевски. Това единогласие на сякаш разнообразни по идеология политици от синия, аления, зеления, лилавия набор евентуално подсказва общ корен, общо семейство, общи ползи и цели.
Великото приятелство на воините на тихия фронт!
Мисля, че дългата верига от агенти- " дисиденти ", овързала страната от 35 години, сега демонстрира слабите си, ръждясващи звена. Палачинката, както се изрази сериозна и справедлива другарка, се обръща. Има млади, образовани членове на Движение за права и свободи, които няма още дълго да търпят дерибеите, колещи и бесещи по места.
Защото извънредно време е „ моделът Доган “ да отиде в историята…
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ