Винаги съм смятала, че церемонията по обличането на кимоно е

Винаги съм считала, че церемонията по обличането на кимоно е най-сложното нещо на света, само че не бях виждала по какъв начин са се обличали дамите през XVIII век в Британия.

Преди месец Националният музей на Ливърпул разгласява видео, в което в най-малки детайлности е разказан и демонстриран утринният обред на клетите благородни девойки, който простичка дума като „ обличане ” въобще не може да обхване. Думата е по-скоро „ асемблиране ”, освен това на голям брой детайли, за което са нужни една-две прислужници и много време. Всичко ми наподобява кошмарно и провокира вълна на клаустрофобия единствено при гледане, само че все пак намирам нещо ужасно в този аутфит и това са джобовете! Въздъхвам с малко облекчение, че дамите въпреки всичко са имали тази дребна глътка независимост, улеснение и някакъв избор под формата на функционален детайл, колкото и да е първичен той.

Джобовете са били торбички, носени на кръста, които са се задържали с ленена шнур. Процеп в полите е разрешавал достъпа до джобовете, които са били направени от по-семпла или декорирана тъкан, или пък, както е в демонстрирания случай, от пачуърк от разнообразни платове. Недостатъкът на този тип джобове обаче е, че в случай че се развърже връвта, дамата е можела да ги загуби, а с тях и кой знае какъв брой секрети...

Днес всичко това е окончателно отминало, джобовете са част от живота ни (е, по-рядко на поли и публични рокли), а моята реакция на такива исторически демонстрации е " Не е за мен, само че благодаря за джобовете! ".