Изборите в малкия град: Изчезнали флашки и протоколи, попълнени с молив
Винаги съм следила изборите с необикновен интерес, само че до момента го правех единствено посредством медии, обществени мрежи, другари, познати. Тази година взех решение да видя какво се случва в секциите, по какъв начин се броят гласовете, по какъв начин се попълнят протоколите и въобще всичко " от кухнята ".
Въпросната кухня в моя случай беше една дребна стая, по-малка по мярка от общоприетите класни стаи, тъй като по принцип е кабинет по ползи за учениците. 15 души бяхме скупчени в нея няколко часа – със затворени порти и прозорци, тъй като, макар че сме в изключителна епидемиологична конюнктура, ограниченията срещу разпространяването на Covid-19 очевидно са били последна грижа при определянето на реда, по който протичат изборите. Повечето неща се случваха, както е било по време на предходните избори.
А точно – запечатани прозорци, които не могат да бъдат отворени, както да вземем за пример се прави при матурите и Националното външно оценяване, откогато избухна пандемията.
Записах се като покровителка през платформата " Ти броиш " и избрах да проследя изборите в дребния град, в който към този момент пребивавам – Белене, макар че имаше доста по-критични точки, само че нямах опция да пътувам, а и ми беше любопитно по какъв начин точно протича целият развой в една общоприета секция, където не би трябвало да има спорове, купени гласове и мафиотски прояви.
Да, такива неща фактически нямаше, само че изпъкнаха проблеми, които сигурно е имало на доста места. Не от предпочитание да се компрометира изборния развой, а просто от индиферентност, табиет (за множеството членове на секционна изборна комисия това са просто следващите избори) и отмалялост. Именно – отмалялост.
Гласовете в цяла България се броят от едни доста, доста изморени хора.
Те са били на линия от 7 сутринта, а някъде към среднощ или даже по-късно би трябвало да са оптимално съсредоточени, тъй като тогава се оформят протоколите и се вписват значимите цифри. Е, не са съсредоточени. Това е изцяло разбираемо.
Белене е католически град и макар че доста фамилии празнуваха Великден, интензивността беше относително висока – 51,6%. Изборният ден завърши тъкмо в 20:00 ч. Краят му бе оповестен със звука на учебния звънец. Вратите се затвориха и всеки остана в личната си секция.
Започна броенето. Процедурата е следната: първо се преброяват откъснатите изрезки от бюлетините, тяхната численост би трябвало да съответствува с броя бюлетини в урната. Съвпадна. После стартира подбиране по номера. Отделят се и недействителните. Чуха се мнения, че минали години е имало доста повече сбъркани. При последните избори невалидни са били 60 – 70 бюлетини, а в този момент са доста по-малко – единствено 9.
29, 28, 4, 11, 29, 29 – звучи като някакво бинго. Наблюдавам по какъв начин се натрупат купчините.
Няма тампони, а навикът на българина да плюнчи пръсти при работа с хартия е непреклонен. Прозорците не престават да са запечатани. Хваща ме нещо като коронавирус параноя.
След преброяването на всяка обособена купчина бюлетини стартира най-трудното – смятането и попълването на преференциите. Другото най-трудно е машинният избор. " Сега би трябвало да броим машината " – небрежна имитация, която разведрява вечерта ми. От 474 дали своят вот в тази секция, 93-ма са го направили машинно.
Те не подозират какъв проблем ще бъдат техните гласове след среднощ.
След изчисленията идва ред на съставянето на протоколите. Важната работа! Първо се попълня чернова. Пише се с молив. Трие се, отново се написа. Разбираме за какво е било нужно да учим математика. После бюлетините се опаковат в хартия, която се завързва с връв и с ластик. Така ще влязат в прословутите бели чували.
Кметът на града, надлежно и на общината, сега е подсилен от ГЕРБ, само че традицията в Белене е да се гласоподава за Българска социалистическа партия, тъй като те години наред обещаваха АЕЦ. Преброяването на всички гласове в общината са забавни – " ИТН " и Българска социалистическа партия имат равни гласове – по 997. Трета политическа мощ е партията на кмета – ГЕРБ с 582 гласа, а четвърта – " Изправи се! Мутри вън! " с 448. Демократична България, макар че няма местна конструкция на нито една от трите партии в обединяването, бележи 192 гласа.
В секцията, в която бях аз обаче, Слави Трифонов завоюва изрично със 140 гласа, втори са Българска социалистическа партия с 99, трети – ГЕРБ с 82, следват " Изправи се! Мутри вън! " – 44, и Демократична България – 31.
След като всичко беше сметнато, членовете на СИК общително започнаха да отпечатват чернови, попълнени с молив, които да раздадат на покровителите, с цел да си тръгнем.
Чернови! Молив! Тотално срещу правилата и смисъла на това да има покровители, които да наблюдават за честността и коректността на преброяването. И съм 100% сигурна, че никой не искаше да ни " прецака " или просто да ни отпрати, с цел да си направи " машинациите ". Не, просто по този начин са привикнали. Застъпниците нямаха искания, единствено аз възразих.
Вижте какво се случи след това...
Въпросната кухня в моя случай беше една дребна стая, по-малка по мярка от общоприетите класни стаи, тъй като по принцип е кабинет по ползи за учениците. 15 души бяхме скупчени в нея няколко часа – със затворени порти и прозорци, тъй като, макар че сме в изключителна епидемиологична конюнктура, ограниченията срещу разпространяването на Covid-19 очевидно са били последна грижа при определянето на реда, по който протичат изборите. Повечето неща се случваха, както е било по време на предходните избори.
А точно – запечатани прозорци, които не могат да бъдат отворени, както да вземем за пример се прави при матурите и Националното външно оценяване, откогато избухна пандемията.
Записах се като покровителка през платформата " Ти броиш " и избрах да проследя изборите в дребния град, в който към този момент пребивавам – Белене, макар че имаше доста по-критични точки, само че нямах опция да пътувам, а и ми беше любопитно по какъв начин точно протича целият развой в една общоприета секция, където не би трябвало да има спорове, купени гласове и мафиотски прояви.
Да, такива неща фактически нямаше, само че изпъкнаха проблеми, които сигурно е имало на доста места. Не от предпочитание да се компрометира изборния развой, а просто от индиферентност, табиет (за множеството членове на секционна изборна комисия това са просто следващите избори) и отмалялост. Именно – отмалялост.
Гласовете в цяла България се броят от едни доста, доста изморени хора.
Те са били на линия от 7 сутринта, а някъде към среднощ или даже по-късно би трябвало да са оптимално съсредоточени, тъй като тогава се оформят протоколите и се вписват значимите цифри. Е, не са съсредоточени. Това е изцяло разбираемо.
Белене е католически град и макар че доста фамилии празнуваха Великден, интензивността беше относително висока – 51,6%. Изборният ден завърши тъкмо в 20:00 ч. Краят му бе оповестен със звука на учебния звънец. Вратите се затвориха и всеки остана в личната си секция.
Започна броенето. Процедурата е следната: първо се преброяват откъснатите изрезки от бюлетините, тяхната численост би трябвало да съответствува с броя бюлетини в урната. Съвпадна. После стартира подбиране по номера. Отделят се и недействителните. Чуха се мнения, че минали години е имало доста повече сбъркани. При последните избори невалидни са били 60 – 70 бюлетини, а в този момент са доста по-малко – единствено 9.
29, 28, 4, 11, 29, 29 – звучи като някакво бинго. Наблюдавам по какъв начин се натрупат купчините.
Няма тампони, а навикът на българина да плюнчи пръсти при работа с хартия е непреклонен. Прозорците не престават да са запечатани. Хваща ме нещо като коронавирус параноя.
След преброяването на всяка обособена купчина бюлетини стартира най-трудното – смятането и попълването на преференциите. Другото най-трудно е машинният избор. " Сега би трябвало да броим машината " – небрежна имитация, която разведрява вечерта ми. От 474 дали своят вот в тази секция, 93-ма са го направили машинно.
Те не подозират какъв проблем ще бъдат техните гласове след среднощ.
След изчисленията идва ред на съставянето на протоколите. Важната работа! Първо се попълня чернова. Пише се с молив. Трие се, отново се написа. Разбираме за какво е било нужно да учим математика. После бюлетините се опаковат в хартия, която се завързва с връв и с ластик. Така ще влязат в прословутите бели чували.
Кметът на града, надлежно и на общината, сега е подсилен от ГЕРБ, само че традицията в Белене е да се гласоподава за Българска социалистическа партия, тъй като те години наред обещаваха АЕЦ. Преброяването на всички гласове в общината са забавни – " ИТН " и Българска социалистическа партия имат равни гласове – по 997. Трета политическа мощ е партията на кмета – ГЕРБ с 582 гласа, а четвърта – " Изправи се! Мутри вън! " с 448. Демократична България, макар че няма местна конструкция на нито една от трите партии в обединяването, бележи 192 гласа.
В секцията, в която бях аз обаче, Слави Трифонов завоюва изрично със 140 гласа, втори са Българска социалистическа партия с 99, трети – ГЕРБ с 82, следват " Изправи се! Мутри вън! " – 44, и Демократична България – 31.
След като всичко беше сметнато, членовете на СИК общително започнаха да отпечатват чернови, попълнени с молив, които да раздадат на покровителите, с цел да си тръгнем.
Чернови! Молив! Тотално срещу правилата и смисъла на това да има покровители, които да наблюдават за честността и коректността на преброяването. И съм 100% сигурна, че никой не искаше да ни " прецака " или просто да ни отпрати, с цел да си направи " машинациите ". Не, просто по този начин са привикнали. Застъпниците нямаха искания, единствено аз възразих.
Вижте какво се случи след това...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ