Винаги съм се питала дали митът Георги Марков отговаря по

Винаги съм се питала дали митът " Георги Марков " дава отговор по мащаб на действителната персона. Филмът „ Чувство за нетърпимост “ , написан от Дочо Боджаков и режисиран от Боя Харизанова , прави повече от вероятното да помогне на отговора на този въпрос. Без в действителност да му дава отговор непосредствено и точно по тази причина е във всяко отношение уравновесен, интелигентно и забавно поднесен.

Режисьорката персонално показа кино лентата си преди прожекцията, която в действителност е едвам втората след завършването на продукцията. Историята обгръща живота на Георги Марков в годините преди емиграцията – в действителност тъкмо до деня, в който той напуща България. В края пишеше, че това е първа част и доста се надявам да има и втора, тъй като точно това е форматът и това са хората, които желая да ми опишат тази история . Режисьорката Боя Харизанова е млада, в смисъл сигурно не помни нищо от разказаните във кино лентата й и за благополучие това й е помогнало да подходи с професионализъм и обективност, от които филмът е спечелил ужасно доста.

Георги Марков е бил огромна звезда в България все още на бягството си преди половин век. Много от роднините и приятелите му описват във кино лентата за неговата виталност, за обаянието и любознанието му, за вярата му светът да стане по-добър и по-справедлив . Същевременно макар тези ненапълно наивни копнежи, Георги Марков е прочут бонвиван и комарджия, човек доближен до висшите партийни и милиционерски кръгове. Достатъчно стара съм, с цел да помня и да знам, че сходен метод на живот е бил неосъществим без директната поддръжка на Държавна сигурност.

Георги Марков е една от най-големите звезди на тогавашната литератур а. Преди този филм не знаех, че той е сценаристът на сериала „ На всеки километър “, като е взел участие в написването или редактирането на всички серии, само че по-късно името му е заличено. Той и въобще е премахнат от изкуството и живота в България за дълги години. Именно това време на младостта и триумфите му тук са незнайната част от биографията му, върху която този филм хвърля светлина.

Георги Марков напуща България с огромно отчаяние и с много огромни упования и очаквания за кариера „ оттатък “, които по този начин и не се сбъдват изцяло. Трагичната му гибел става доста огромен катализатор за раждането на легендата за него. Истината, изключително след толкоз време, просто няма по какъв начин да е еднопосочна. И това най-добре се вижда в личните му творби – просто вижте в Народния спектакъл. Пиеса, която може да служи за индулгенция и на най-грешния публицист.