Винаги съм подчертавал дебело, че  е гений. За 37 години

Винаги съм подчертавал дебело, че  е талант. За 37 години живот ни подари над 40 кино лентата, като първите четири, заснети за жълти стотинки, потвърждават образно от кое място са се учили сякаш истински създатели като и. Наскоро попаднах на ранглиста " Киното за неразрешената обич ", в която обичаният ми  (така се превежда, ще разберете защо) от 1974 година триумфално и изцяло справедливо е преди всичко.

Този спокоен шедьовър е оценен с 8.1 в IMDb, само че пък има единствено една немска премия за основна женска роля (Бригите Мира). Добре, че беше възторжено признат в Кан, където в годината на различен шедьовър ( на Копола) получи оценките на ФИПРЕСКИ и на Екуменическото жури... Помня неизкушен от киното другар, покъртен от него - хванал го беше по " Ефир 2 " и " Десета муза "... какви рубрики имаше едно време, в зората на демокрацията! Двамата самотници, нещастни и неразбрани, се харесват, избухва взаимна благосклонност. В дъждовна вечер Еми (Бригите Мира, велика!) влиза в кварталната механа да се скрие и да изпие една кола (1 марка, бирата е 1.20). Тя е над 50-те, с едро лице с увиснали бузи, огромни торбички под сините блестящи (и цялостни с ужаса на безпомощна кошута пред дулата на ловна хайка) очи, с натъртено тяло и дебели крайници. Собственичката Барбара (Барбара Валентин, обичаната ми актриса на Фасбиндер), обилна натежала русокоска с неясно арийско лице, излъчваща съблазън на задушаващи вълни, я обслужва враждебно и троснато.

С смешки и предизвикателни насмешки групичката към бара (леки девойки и емигранти от Магреба) кара Али (Ел Хеди Бин Салем, дългогодишният ухажор на режисьора, който апропо се е женил два пъти) да предложения натрапницата на танц. Той, снажен мургав семитски хубавец с орлов нос и брада, работещ в автосервиз, вежливо и деликатно я понася по дансинга. Говорят си ( " германецът е началник, арабинът е куче ", " не би трябвало да мислиш, с цел да не тъжиш ", " киф-киф " - характерен марокански израз, означаващ " да не ти пука ", " като си печален, се замисляш ", поправя го тя). Гастарбайтерът изпраща вдовицата (тя има три деца, от дълго време напуснали фамилното гнездо, работи като чистачка) и остава за през нощта...

Двамата самотници, нещастни и неразбрани (тя изолирано, той измежду индиферентната тълпа), се харесват, избухва взаимна благосклонност. Топлотата на взаимната закуска и оскъдният разговор ( " опасявам се да се развеселявам " - същото споделяше майка ми, мачкана от комунизма - смутолевя тя; " боязън яде душа ", отвръща той) на споделената тиха непосредственост прераства в същинска (да, истинска) обич, макар че Али е 20-ина години по-млад от Еми. И точно тук е гениалността на Фасбиндер - самите те се предават един различен. Сцената, в която Еми споделя простичко " влюбена съм " на немарливата си и простовата щерка пред зетя Ойген (Фасбиндер отново си е взел най-неприятната роля), противоположен домакински принудител, е просто прелестна. Малките детайлности придават съвършения образ на кино лентата - шарените басмени рокли на Еми, жълтите ѝ обувки, ковьорчето на стената в кръчмата, картината в хола на дъщерята, алените ботуши на Барбара... Женят се безшумно и непретенциозно.

Всички - от кварталния бакалин през нейните колежки, децата ѝ (единият наследник счупва с шутове телевизора) и клюкарките (зли, завистливи и неудовлетворени матрони) от кооперацията, та до неговите другари и келнерите в ресторанта, гледат двойката с недоверчивост, отрицание, ненавист и очевидна злост. Наричат я " курва ", него - " чернокож " (ситуацията мощно припомня актуалната!), те фактически се обичат, само че никой не им има вяра (всеки съди по себе си, нали)... Всъщност какво им влиза в работата на хората непознатият живот - даже тя да е наивна, глупава и манипулирана, а той хитрец и авантаджия, не заслужава ли Еми (която е добра, блага, великодушна, отзивчива и благородна жена) малко благополучие (мотото на кино лентата е " щастието не е радостно! " )? Само синът на хазяйката се държи на равнище ( " наподобяват щастливи и не виждам нищо неприлично " ). След един неин нервозен срив и къса екскурзия сякаш всичко се подрежда. И точно тук е гениалността на Фасбиндер - самите те се предават един различен, тъй като не устоят на непостижимия напън на публичното мнение и обществените условности, които ги смазват като пресата в неговата работилница ( " никой не живее самичък на изолиран остров " ). Еми се поддава на тесногръдието, предразсъдъците и готовите клишета, с цел да заслужи утвърждение и реинтеграция, и незабелязано го унижава. Той се реалокира при Барбара и се отдава афектиран на промискуитет, комар и алкохол, само че на собствен ред не е споделил на сътрудниците, че е женен... Има ли път обратно?

" Само дружно сме мощни ", чуваме по едно и също време ужасени и обнадеждени при един танц дежа вю, а две сплетени конвулсивно и неумишлено ръце в болничното заведение си дават (и ни дават) кураж против сивотата, посредствеността, отчуждението и лошотията.

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете .