Винаги съм била с особено мнение за филмите на Майкъл

Винаги съм била с изключително мнение за филмите на Майкъл Мур (гледала съм ги всички). Харесвам ги, тъй като демонстрират друга позиция към " страната на неограничените благоприятни условия ", надалеч от непрестанно тиражираните " the best nation in the world ", " the greatest nation in the world " и обичаната ми имитация за президента на Съединени американски щати, която се повтаря най-малко осем пъти във всеки епизод на сериала " Скандал " – " the most powerful man in the world ". Иначе героят е слаб и безхарактерен бял мъж, влюбен в мощна, само че сензитивна черна жена.

От друга страна, не ги одобрявам, тъй като ми се костват тъкмо толкоз обикновени, колкото и въпросните повтаряни до обратен тласък внушения. Имам мощна нетърпимост към крайности. Истината обаче е, че с филмите си Майкъл Мур мощно опъва нервите, изключително на закърмените с концепцията за великолепие. Редовно се четат реакции като " Той за какво по този начин приказва за нашата велика страна?! " и обичаното ми " Като не му харесва, да се изнася! ". Достатъчен претекст да надникна и да видя какво тъкмо дразни – с цел да не открия нищо, което в действителност към този момент да не знам. За да покаже на американците, че, до момента в който те харчат 59% от бюджета за ролята си на международен служител на реда, хората в Европа живеят безшумно, добродушно, богато и щастливо... Всичко това ме забавлява доста, тъй като моето детство е минало в комунизъм. Знам прелестно какво е някой всекидневно да ти внушава какъв брой е велика дадена страна и какви късметлии сме, че са ни братя. Знам и какъв брой е мъчително, когато се сблъскаш с действителността – не, не си бил от положителната страна на света. Докато теб са те учили, че си част от огромното великолепие, отваряйки ти хоризонти колкото люк на подводница, светът е вървял напред и си е изковал порядъчен стандарт и цивилизовани публични връзки.

Новият филм на Майкъл Мур Where to Invade Next е нещо като документална комедия. Обикаляйки разнообразни " бели " страни из Европа, той се чуди къде да нахлуе и да забие флага на Съединени американски щати. Слагайки алегорично ръка на територията, той взима " хрумвания ", т.е. публични достижения, с цел да покаже на американците, че, до момента в който те харчат 59% от бюджета за ролята си на международен служител на реда, хората в Европа живеят безшумно, добродушно, богато и щастливо, и то върху хрумвания, които са зародени в Щатите, само че които корпоративният капитализъм е умъртвил. Всичко това е прелестно, само че казусът е, че аз пребивавам в една от страните, в които нещата не стоят " тъкмо по този начин ". Запознахме се с достиженията на синдикалните придвижвания в Италия, с ученическите столови на французите, с образованието на финландците, с историческата памет на германците, с университетите в Словения, със пандизите в Норвегия и даже прескочихме до Тунис, с цел да забележим какво се случва с дамите там. Мур е подминал опазването на здравето като тематика, само че допускам, тъй като му отдели цялостен филм.

След към два часа европейският фен е сигурен, че е социалдемократ, който живее един прелестен живот с помощта на цивилизовани публични връзки. За американския приемането на кино лентата евентуално е по-трудно...