Актьори размишляват - защо се губи единението днес
„ Винаги миролюбив, Моят Народ през днешния ден копнее за своя културен и стопански напредък; в това направление нищо не трябва да спъва България; нищо не би трябвало да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде съгласно както той желае. Българският народ и държавният му глава не могат с изключение на еднообразно да мислят и едно да желаят…Въодушевен от това свето дело и с цел да отговоря на държавните потребности и националното предпочитание, с благословението на Всевишния, възвестявам съединената на 6 септември 1885 година България за Независимо българско царство. И дружно с народа си надълбоко имам вяра, че този ми акт ще откри утвърждението на Великите сили и съчувствието на целия образован свят. Да живее свободна и самостоятелна България! Да живее българският народ! “.
Група великотърновски артисти още веднъж произнасят тези думи и пресъздават събитията от преди 113 години в църквата „ Св. 40 мъченици “ и в крепостта Царевец. Единението е дефицитно през днешния ден, споделя артистът Милен Иванов, който като княз Фердинанд Първи изрича думите на манифеста от 1908 година:
„ Явно на нашия народ по този начин му е писано, че единението посред ни да бъде в доста случаи мъчно достижимо и непрекъснато дефицитно . Аз съм си задавал доста пъти този въпрос какво е вълнувало тогавашните наши съотечественици, дали са били чак толкоз единни, колкото през днешния ден ние оценяваме. Но, в случай че човек се зарови в документите, ще види, че резултатът, който е реализиран, демонстрира някакво единство, само че неговото реализиране при всички положения не е било с цялостно единогласие, както си го представяме “.
Мечтата за обединяване е била водеща преди 113 години, споделя артистът Иван Митев, който пресъздава ролята на министър-председателя Александър Малинов, политика, който написа манифеста на гара Две могили във влака от Русе към Търново:
„ Страшната, невероятната фантазия да обединим българите не може без да има тъкмо този манифест и обединяването на независимостта на България. А през днешния ден съгласно мен нищо не ни сплотява , за жалост, тъй като през последните години, изключително през последните месеци, се видя разреза на обществото. Сега вършим една пиеса, в която възвръщаме достоверни проби на Иван Вазов – „ Службогонци “. Всички са „ побеснели “, с цел да бъдат някъде на топло местенце, да не работят, само че да получават положителни заплати и страната единствено да дава, да дава, да дава , а това, че ти би трябвало да дадеш нещо от себе си в тази страна – това не съществува. И сега е тъкмо такова “.
Без история няма бъдеще, а днешните българските политици са късопаметни , разяснява артистът Детелин Кандев, изпълняващ ролята на Христо Славейков, ръководителя на Народното събрание тогава:
„ Хората, които желаят да вършат бъдеще на тази нация, би трябвало да се преценяват с историята, с хубавите и с неприятните неща . Мисля, че не се случва. Имаме някаква късопаметност и се връщаме най-вече една-две години обратно и желаеме да вършим бъдеще. Няма по какъв начин да стане тази работа. Да се върнем на 22 септември. Аз ще показва ръководителя на Народното събрание. Известно е, че дружно с Малинов, двамата, пишат тази разгласа и принудително накарват Фердинанд да я прочете. Като исторически факт - той е трябвало да слезе на гара „ Търново “, само че се е уплашил и е слязъл на гара „ Трапезица “ и от там е пешком е отишъл до църквата „ Св. 40 мъченици “ и там я прочита. И по-късно тази разгласа се чете и в Народното събрание и ръководителят го афишира за български цар. Пак е имало някакво прилепяне “.
Протестите са средството за напън, само че нищо не се случва, споделя отчаян артистът Виктор Терзийски, който беше измежду дейните участници в антиправителствените митинги предходната година във Велико Търново, а в този момент се превъплъщава в ролята на единия от осемте министри на Малинов, подписали манифеста през 1908 година:
„ И в случай че би трябвало да вършим паралели сред тогава, едно време, и в този момент, в случай че тогава робството, операцията, мачкането за друговерието - този микроб, който е бил тогава, е карал хората по някакъв метод да се обединят. В момента ние не можем да разберем следното нещо, че би трябвало да се научим да живеем за другия. Няма съединяване, няма обединяване, няма нищо . Няма обединяване на хрумвания. Обичам тези хора, които търсят път, метод, да намерят допирни точки. Защото правдата не може да бъде единствено ваша или единствено моя. Не може да продължаваме по този начин непрестанно да казваме - тия нищо не направиха, да ги отрежем, започваме живота отначало в България. И тъй като се случва на няколко пъти това нещо, ние не вървим нагоре, а вървим единствено надолу “.
Народопсихологията е в основата на проблемите ни, решението е в разговора и в децата ни, споделят великотърновските артисти Детелин Кандев, Иван Митев, Милен Иванов и Виктор Терзийски:
„ Едно от най-важните неща в характера на българина е да мразиш, разговорът липсва. Тази омразна дума коалиция - целия свят живее по този начин, за нея е необходим разговор. И може би, както Малинов и Славейков принудително са наложили някакви правила, в този момент чакаме някой, който да го направи това нещо, да ни научи на диалогичност. Където приключват моите права, стартират твоите и назад “, споделя Детелин Кандев.
„ На българите сега им липсва основната сплотяваща концепция . Сега към този момент е късно да приказваме за Велика България, за възобновяване на старите граници, само че бихме могли да приказваме за други неща. Време е към този момент да стартираме да си поддържаме връзка. Стига към този момент с тази ненавист. И в случай че ние в тази земя посяваме единствено облика, злоба, няма по какъв начин тази земя да цъфти и да дава плод “, разяснява Иван Митев.
„ Нужно е схващане. Хората са доста разграничени. Причините за това нещо търсим в себе си. Аз съм на противоположното мнение, че ние сме най-тъпите, най- простите. Ние имаме една такава самокритичност, всеки наш съотечественик може да каже: „ Ей, от българите по-загубени няма “, самият той, несъмнено, се изключва от това нещо. Смятам, че ние сме един прелестен народ. Говорим за независимостта на България през 1908 година, аз си задавам един въпрос на който не мога да си отговоря – през днешния ден кой е този самостоятелен народ, свободен народ? Защото аз не го зная кой е “, показа Милен Иванов.
„ Аз мисля, че, с цел да се получи това обединяване в България ще мине много време, само че най-важното е да възпитаме децата си да не се разединяват, тъй като те са неправилно възпитавани и по тази причина се стига до тук. Когато ги научим децата да си обичат българския език, да не са чуждопоклонници, да обичат до себе си другарчето, когато се научим да се обичаме, да се почитаме, да си оказваме помощ, тогава ще имаме и единна България “, уточни Виктор Терзийски.
Група великотърновски артисти още веднъж произнасят тези думи и пресъздават събитията от преди 113 години в църквата „ Св. 40 мъченици “ и в крепостта Царевец. Единението е дефицитно през днешния ден, споделя артистът Милен Иванов, който като княз Фердинанд Първи изрича думите на манифеста от 1908 година:
„ Явно на нашия народ по този начин му е писано, че единението посред ни да бъде в доста случаи мъчно достижимо и непрекъснато дефицитно . Аз съм си задавал доста пъти този въпрос какво е вълнувало тогавашните наши съотечественици, дали са били чак толкоз единни, колкото през днешния ден ние оценяваме. Но, в случай че човек се зарови в документите, ще види, че резултатът, който е реализиран, демонстрира някакво единство, само че неговото реализиране при всички положения не е било с цялостно единогласие, както си го представяме “.
Мечтата за обединяване е била водеща преди 113 години, споделя артистът Иван Митев, който пресъздава ролята на министър-председателя Александър Малинов, политика, който написа манифеста на гара Две могили във влака от Русе към Търново:
„ Страшната, невероятната фантазия да обединим българите не може без да има тъкмо този манифест и обединяването на независимостта на България. А през днешния ден съгласно мен нищо не ни сплотява , за жалост, тъй като през последните години, изключително през последните месеци, се видя разреза на обществото. Сега вършим една пиеса, в която възвръщаме достоверни проби на Иван Вазов – „ Службогонци “. Всички са „ побеснели “, с цел да бъдат някъде на топло местенце, да не работят, само че да получават положителни заплати и страната единствено да дава, да дава, да дава , а това, че ти би трябвало да дадеш нещо от себе си в тази страна – това не съществува. И сега е тъкмо такова “.
Без история няма бъдеще, а днешните българските политици са късопаметни , разяснява артистът Детелин Кандев, изпълняващ ролята на Христо Славейков, ръководителя на Народното събрание тогава:
„ Хората, които желаят да вършат бъдеще на тази нация, би трябвало да се преценяват с историята, с хубавите и с неприятните неща . Мисля, че не се случва. Имаме някаква късопаметност и се връщаме най-вече една-две години обратно и желаеме да вършим бъдеще. Няма по какъв начин да стане тази работа. Да се върнем на 22 септември. Аз ще показва ръководителя на Народното събрание. Известно е, че дружно с Малинов, двамата, пишат тази разгласа и принудително накарват Фердинанд да я прочете. Като исторически факт - той е трябвало да слезе на гара „ Търново “, само че се е уплашил и е слязъл на гара „ Трапезица “ и от там е пешком е отишъл до църквата „ Св. 40 мъченици “ и там я прочита. И по-късно тази разгласа се чете и в Народното събрание и ръководителят го афишира за български цар. Пак е имало някакво прилепяне “.
Протестите са средството за напън, само че нищо не се случва, споделя отчаян артистът Виктор Терзийски, който беше измежду дейните участници в антиправителствените митинги предходната година във Велико Търново, а в този момент се превъплъщава в ролята на единия от осемте министри на Малинов, подписали манифеста през 1908 година:
„ И в случай че би трябвало да вършим паралели сред тогава, едно време, и в този момент, в случай че тогава робството, операцията, мачкането за друговерието - този микроб, който е бил тогава, е карал хората по някакъв метод да се обединят. В момента ние не можем да разберем следното нещо, че би трябвало да се научим да живеем за другия. Няма съединяване, няма обединяване, няма нищо . Няма обединяване на хрумвания. Обичам тези хора, които търсят път, метод, да намерят допирни точки. Защото правдата не може да бъде единствено ваша или единствено моя. Не може да продължаваме по този начин непрестанно да казваме - тия нищо не направиха, да ги отрежем, започваме живота отначало в България. И тъй като се случва на няколко пъти това нещо, ние не вървим нагоре, а вървим единствено надолу “.
Народопсихологията е в основата на проблемите ни, решението е в разговора и в децата ни, споделят великотърновските артисти Детелин Кандев, Иван Митев, Милен Иванов и Виктор Терзийски:
„ Едно от най-важните неща в характера на българина е да мразиш, разговорът липсва. Тази омразна дума коалиция - целия свят живее по този начин, за нея е необходим разговор. И може би, както Малинов и Славейков принудително са наложили някакви правила, в този момент чакаме някой, който да го направи това нещо, да ни научи на диалогичност. Където приключват моите права, стартират твоите и назад “, споделя Детелин Кандев.
„ На българите сега им липсва основната сплотяваща концепция . Сега към този момент е късно да приказваме за Велика България, за възобновяване на старите граници, само че бихме могли да приказваме за други неща. Време е към този момент да стартираме да си поддържаме връзка. Стига към този момент с тази ненавист. И в случай че ние в тази земя посяваме единствено облика, злоба, няма по какъв начин тази земя да цъфти и да дава плод “, разяснява Иван Митев.
„ Нужно е схващане. Хората са доста разграничени. Причините за това нещо търсим в себе си. Аз съм на противоположното мнение, че ние сме най-тъпите, най- простите. Ние имаме една такава самокритичност, всеки наш съотечественик може да каже: „ Ей, от българите по-загубени няма “, самият той, несъмнено, се изключва от това нещо. Смятам, че ние сме един прелестен народ. Говорим за независимостта на България през 1908 година, аз си задавам един въпрос на който не мога да си отговоря – през днешния ден кой е този самостоятелен народ, свободен народ? Защото аз не го зная кой е “, показа Милен Иванов.
„ Аз мисля, че, с цел да се получи това обединяване в България ще мине много време, само че най-важното е да възпитаме децата си да не се разединяват, тъй като те са неправилно възпитавани и по тази причина се стига до тук. Когато ги научим децата да си обичат българския език, да не са чуждопоклонници, да обичат до себе си другарчето, когато се научим да се обичаме, да се почитаме, да си оказваме помощ, тогава ще имаме и единна България “, уточни Виктор Терзийски.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ