Винаги ми се е искало краят на годината да може

Винаги ми се е желало краят на годината да може да бъде освен това от тежка нощ, натоварена със свръхочаквания. Да бъде нещо като поврат, повече нравствен, в сравнение с календарен. Да бъде същински край, с цел да може да се роди същинското начало. Помня една детска приказка  за остарялата и новата година, в която грохнала бабичка предаваше съдбините на света на младата си и красива сестра. Е, да няма по какъв начин да не е млада и красива, най-малко първоначално, до момента в който не я опознаем. Или пък до момента в който не я превърнем в това, в което ние си знаем – повехнала и изтощена жена на междинна възраст. Брррррр. Да, новата година е това, в което сами я превърнем, неприятното е, че проектите за ново занимание, обещанието за здравословно хранене и вярата за нова обич умират още към края на януари. Как тогава да отворим път на новото? Единственият метод, за който се сещам, е като изхвърлим остарялото.

От дрешника си

Колко остарели пуловери наредихте още веднъж в дрешника и тази година? Колко  поли с набор висят на закачалката и в никакъв случай не дочакват реда си? А какво да кажем за кафявото палто, което убива цвета на косата ви и ви трансформира в вуйна ми от все-едно-къде? Коледните празници са прелестен мотив за добротворителност, изключително в случай че не се сещаме за това през останалата част от годината. Вариантите са много, а нуждаещите са в действителност ненормално доста. Жалко, че у нас не съществува мрежа от контейнери за облекла, както в някои други страни, само че все пак – даже да не ви се върви до някой дом или доброволческа организация, опаковайте ги в плик и ги сложете в профил на кофите. Ще облечете някой в студа, това не е по никакъв начин малко. За него.

От къщата си

Наскоро бях на посетители при другари, чийто дом по една или друга причина постоянно ме е впечатлявал с неналичието на прекомерно доста движимости. В моята къща също не е претъпкана с ненужни дреболии, само че постоянно има още да се направи – изключително със списанията за коли, които преливат отвред. Изхвърлянето постоянно има лечебен резултат, даже в случай че не става въпрос за ваши персонални притежания. Само се постарайте да си приготвите положително оправдание пред притежателя на списанията. Опитайте се също да хвърляте разделно боклука си, като е доста, най-малко да е подбран.

От фейсбук

Колко другари имате във фейсбук? Моите станаха сериозно доста, а неналичието на подтекст за някои от тях стана повече от досадна. Любимата ни обществена мрежа за наслада ни дава опция да отсеем нежеланите фотоси на сладки котенца, известия за първото пишкане в гърне и други значими вести. Вярно е, че лишава време, само че след това ще сте признателни, че това, което виждате в нюз фийда си, има някакъв смисъл за вас.

От всекидневието си

Колко уговорката успяхте да поемете през миналата година, за които към този момент извънредно съжалявате? Аз да вземем за пример не мога да си простя импулсивното повдигане на ръка на родителската среща в детската градина, когато се търсеха доброволци за родителския комитет. Водена от най-наивни показа, че ще става въпрос за организация на умилителни детски тържества или спомагателни занимания, се натресох в ужаса на непрекъснатото събиране на пари на ръка, за тази или онази потребност, за този или оня ремонт. Още нямам сили да откажа един път вечно, само че съм сигурна, че това ще е едно положително начало в опита ми да си спестя досадните, а не в малко случаи – и неприятни отговорности.

От главата си

Дааааа, говорили сме за това нееднократно. Но отново да го кажем – мислите ни дефинират настроенията ни и качеството на живот. Цикленето върху едни и същи мрачни и безперспективни тематики единствено ни натоварва, без да ни дава опция да се радваме на хубавото, което имаме. Затова, давайте самоуверено с метлата, девойки, чистенето на скринове и души може би в действителност е магьосничество. И в този момент му е времето.