Винаги ми се е искало да познавам по-добре мъжете, с

Винаги ми се е желало да познавам по-добре мъжете, с които поддържам връзка, да мина през техния щит на блаженство и физическа първична мощ, да видя „ лицето “ на душевността им, да схвана за какво огромна част от тях са подготвени умишлено да жертват топлотата на щастието в името на студения искра на репутацията си.

Всеки път, когато съм опитвала да разместя дебелите летви на рациото им, с цел да погледна оттатък, съм се сблъсквала със мощна самозащита и самоотбрана – като че ли даже намекът, че възприятията им могат да останат голи, ги паникьосва и те мигновено заемат отбранителна позиция. Мъжете нямат проблем с физическата голота, само че когато желаяме от тях душевно разсъбличане, сами заключват девствения си пояс и стартират безмълвна „ борба на титаните “ за своята цялост.Знаете ли, мъжката емоционалност е красива. Когато в действителност обичат, тяхната обич припомня за двойка неразделни папагали.Истината е, че сега, в който съумях да надвия иронията и да задам въпросите си (без да застраша персоналната им територия), на някои мъже им стана забавно и се съгласиха да полуотворен скритите чекмеджета на душите си, да избършат прахта и да споделят с мен някои свои истини. Обещах да е загадка и по този начин ще бъде, по тази причина – не казвайте на никого!

В: Кой си ти, самоопредели се!
О: Умен, образован, приветлив, добър слушател, добър ухажор, доста съм готин (смях)...

В:... добре, още веднъж: кой си ти?
О: Всъщност аз съм мъж, който желае да остане вечен. Схващаш ли? Искам да оставя диря, да се потвърдя, да получа самопризнание, да бъда воин – в специалността си и в това, което ме вълнува, след враговете и приятелите ми, в мислите и спомените на дамите. Искам да съм някой.

В: А кой не си?
О: Не съм добър човек, нито съм неприятен човек. „ Доброто “ и „ неприятното “ са просто обществени концепции. Аз имам правила и полезности, които последвам. Наранявал съм, наранявали са ме, само че не е нищо персонално, просто е “част от играта ”. Ти ще го наречеш „ уроци “. Аз съм лакомец, множеството мъже сме такива по природа. Не виждам драма в това и не разбирам за какво дамите преигравате с тези неща. И ние се сдухваме на моменти, само че не ревем с глас пред целия свят.

В: Какво можеш?
О: Мога да не помня, само че мога и да помня. Въпрос на персонален избор.

В: Бъди по-конкретен!
О: Нали не искаш да ти изяснявам, че мога да сготвям и да подвигна 100 от лежанка?! Казвам ти, помня нещата, които желая – и не помня всичко останало. Не ми е необходим непотребен умствен багаж. Имам мемоари, които обичам, имам и мечти (доста от тях са полови, признавам). Кошмарите ги оставям на хорър почитателите.

В: Какво не можеш?
О: Да бъда откровен непрестанно – от време на време неистина. Не мога и да съм сантиментален непрекъснато. Романтиката е обвързвана със полова възбуденост, тя е с цел да се ускори удоволствието на дамата. Честно казано, на мен запалени свещи в къщата ме ми влияят по никакъв метод.

В: От какво се страхуваш?
О: От нищо, и това е плашещо.

В: Глупости. Отговори, апелирам!
О: (смях)... опасявам се да не надживея хората, които обичам. Това ме ужасява в действителност.

В:... а от какво не се страхуваш?
О: От гибелта като нещо, което е даденост – както обстоятелството, че сега дишаме.

В: Какво искаш?
О: Казах ти – да се обезсмъртя по някакъв метод. Дали посредством децата си, дали посредством делата си.

В: Какво не искаш?
О: Всъщност не желая да изгубвам независимостта си или чувството, че съм самостоятелен – на първо място финансово. Не желая да се омръзвам, не желая да ми е скучно. Стига ли?

В: Продължи изречението „ Аз разбирам, че... “
О:... че „ всичко “ може да бъде „ нищо “ и че „ нищо “ може да е „ всичко “. Въпрос на пояснение, на миг, на избор, на човек.

В: На човек до теб?
О: На индивида до теб или на индивида в теб. Всеки избира по какъв начин да бъде. Може и двете.

В: „ Аз не разбирам... “
О: Не разбирам дамите. Наистина не ви разбирам. Вие сте прелестни, само че играете някакви функции, които в множеството случаи са непотребни. Твърдите, че усещате нещата, че имате вътрешен глас, а постоянно не виждате по-далеч от личния си нос. „ Слепи “ сте за явни неща.

В: Вие също, не мислиш ли?
О: Да, евентуално, само че най-малко не проучваме толкоз. Както ти в този момент – за какво го правиш? Различни сме мъжете и дамите. Вие желаете да раждате и да се грижите, ние – да превземаме и да побеждаваме, малко и ясно.

В: И въпреки всичко сме нужни един на различен и се допълваме или...?
О: Да, по този начин е, само че за мъжете не всеки път тази потребност е обич.

В: Кога е обич?
О: Когато е обич, се схваща ясно и изрично – обяснения не са нужни.

След тези диалози имах чувството, че съм катерила стръмен надолнище, бях запъхтяна и даже се запитах: „ За какво ми трябваше...?! “, само че си признавам, че ми хареса гледката от тяхната позиция, беше прелестно да „ обуя техните обувки “ – много по-голям номер от моя, неуместни, само че толкоз усърдно обгрижвани.Дълбочината на мъжката душа е по-трудно доловима и крие секрети, които от време на време ни се разкриват – в тишина, на мрачно и без да усещаме.

И знаете ли, мъжката емоционалност е красива. Когато в действителност обичат, тяхната обич припомня за двойка неразделни папагали. Може би тъкмо поради това доста мъже ревниво пазят възприятията си неопитомени, недоразказани и надалеч от кафези.

Повече от автора – на teodoraslavova.blogspot.com.