Винаги ми се е искало да познавам по-добре мъжете, с

Винаги ми се е желало да познавам по-добре мъжете, с които поддържам връзка, да мина през техния щит на блаженство и физическа първична мощ, да видя „ лицето “ на душевността им, да схвана за какво огромна част от тях са подготвени умишлено да жертват топлотата на щастието в името на студения искра на репутацията си.

Всеки път, когато съм опитвала да разместя дебелите летви на рациото им, с цел да погледна оттатък, съм се сблъсквала със мощна самозащита и самоотбрана – като че ли даже намекът, че възприятията им могат да останат голи, ги паникьосва и те мигновено заемат отбранителна позиция. Мъжете нямат проблем с физическата голота, само че когато желаяме от тях душевно разсъбличане, сами заключват девствения си пояс и стартират безмълвна „ борба на титаните “ за своята цялост.

Истината е, че сега, в който съумях да надвия иронията и да задам въпросите си (без да застраша персоналната им територия), на някои мъже им стана забавно и се съгласиха да полуотворен скритите чекмеджета на душите си, да избършат прахта и да споделят с мен някои свои истини. Обещах да е загадка и по този начин ще бъде, по тази причина – не казвайте на никого!

В: Кой си ти, самоопредели се!
О: Умен, образован, приветлив, добър слушател, добър ухажор, доста съм готин (смях)...

В: Добре, още веднъж: кой си ти?
О: Всъщност аз съм мъж, който желае да остане вечен. Схващаш ли? Искам да оставя диря, да се потвърдя, да получа самопризнание, да бъда воин – в специалността си и в това, което ме вълнува, измежду враговете и приятелите ми, в мислите и спомените на дамите. Искам да съм някой.

В: А кой не си?
О: Не съм добър човек, нито съм неприятен човек. „ Доброто “ и „ неприятното “ са просто обществени концепции. Аз имам правила и полезности, които последвам. Наранявал съм, наранявали са ме, само че не е нищо персонално, просто е „ част от играта “. Ти ще го наречеш „ уроци “. Аз съм лакомец, множеството мъже сме такива по природа. Не виждам драма в това и не разбирам за какво дамите преигравате с тези неща. И ние се сдухваме на моменти, само че не ревем с глас пред целия свят.

В: Какво можеш?
О: Мога да не помня, само че мога и да помня. Въпрос на персонален избор.

В: Бъди по-конкретен!
О: Нали не искаш да ти изяснявам, че мога да сготвям и да подвигна 100 от лежанка?! Казвам ти, помня нещата, които желая, и не помня всичко останало. Не ми е необходим непотребен умствен багаж. Имам мемоари, които обичам, имам и мечти (доста от тях са полови, признавам). Кошмарите ги оставям на хорър почитателите.

В: Какво не можеш?
О: Да бъда откровен непрестанно – от време на време неистина. Не мога и да съм сантиментален непрекъснато. Романтиката е обвързвана със полова възбуденост, тя е с цел да се ускори удоволствието на дамата. Честно казано, на мен запалени свещи в къщата не ми влияят по никакъв метод.

В: От какво се страхуваш?
О: От нищо, и това е плашещо.

В: Глупости. Отговори, апелирам!
О: (смях) Страхувам се да не надживея хората, които обичам. Това ме ужасява в действителност.

В: А от какво не се страхуваш?
О: От гибелта като нещо, което е даденост – както обстоятелството, че сега дишаме.

В: Какво искаш?
О: Казах ти – да се обезсмъртя по някакъв метод. Дали посредством децата си, дали посредством делата си.