Винаги ли е задължително за едно осиновяване да има съгласие

Винаги ли е наложително за едно осиновяване да има единодушие на родителите на детето?

М.В., София

 

Българското фамилно право отделя изключително внимание на осиновяването. Още в първата наредба на настоящия Семеен кодекс (СК) е маркирано, че той урежда връзките, учредени освен на брак, роднинство, наставничество, настойничество, но и на осиновяване. 

Именно в Семеен кодекс са и главните положения и условия за реализиране на осиновяването на дете. Така там е записано, че може да бъде осиновено единствено лице, което при подаване на молбата за осиновяване не е навършило осемнадесет години. Или пък, че братя и сестри се осиновяват дружно, в случай че имат прочувствена връзка между тях. 

Изрично е несъмнено, че  може да осиновява единствено дееспособно лице, което не е лишено от наставнически права. Както и че осиновяващият би трябвало да е минимум с петнадесет години по-възрастен от осиновявания. Разлика във възрастта не се изисква, когато брачен партньор осиновява рожденото дете на своя брачен партньор. Когато осиновяването се прави по едно и също време или поредно от двама съпрузи и за единия от тях разликата във възрастта е налице, не се изисква такава разлика за другия брачен партньор, разпорежда още Семеен кодекс.

За осъществяване на осиновяването е належащо единодушието на осиновяващия, родителите на осиновявания, съпрузите на осиновяващия и на осиновявания, осиновявания, в случай че е навършил четиринадесет години. Определено е, че единодушието на майката може да бъде обещано най-рано 30 дни след раждането. Натъртено е, че родителите на осиновявания дават единодушие и в случаите, когато са малолетни.

Съгласието може да бъде дадено пред съда персонално, с декларация с нотариална легализация на подписа или посредством необикновен прокурист. Осиновяваният дава единодушието си персонално пред съда. При цялостно осиновяване, когато родителят дава мнението си персонално, той и осиновяващият се изслушват в обособени съвещания.

И тук стигаме до обстановката, в която законът позволява да има осиновяване без единодушие на родителите даже когато те са живи и не са лишени от наставнически права. Едно от изключенията е, че тяхното единодушие не се изисква, в случай че са малолетни или сложени под забраняване.

В Семеен кодекс обаче има специфични разпореждания, които са систематизирани под основното " Осиновяване без единодушие на родителя ". В тях се разпорежда, че осиновяване без единодушие на родителя се позволява, когато той трайно не поставя грижи за детето и не дава прехрана или го отглежда и възпитава по нездравословен за развиването му метод. В този случай родителят се приканва, с цел да бъде изслушан от съда.

Осиновяване без единодушие на родителя се позволява и когато детето е настанено в обществена или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа. В случая обаче би трябвало да е налице по едно и също време още едно изискване - родителят в период до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред без основателна причина да не е изискал преустановяване на настаняването или смяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на родственици или близки по реда на Закона за протекция на детето. Искането за осиновяване може да бъде направено и в производството за настаняване по правосъден ред, формирано съгласно Закона за протекция на детето. По този ред осиновяване без единодушие на родителя се позволява и когато детето е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра на деца за цялостно осиновяване.