Винаги има цветя за тези, които искат да ги видят

„ Винаги има цветя за тези, които желаят да ги видят ” – галерия живопис на Ренета Павлова, се открива през днешния ден във варненската изложба „ Арт Маркони “ от 18.30 часа.

Темата на изложбата не инцидентно заимства откъс на един от най-известните представители на модерното изкуство – Анри Матис. В тази експозиция натюрмортите с цветя доминират. Един диалог с професор Владимир Иванов във връзка кръговратите в изкуството, провокира желанието на Ренета да вмъкне в своите картини леки провокации – препратки към известни произведения. Това им придава тайнственост и спомагателен сексапил.

Големите разтърсвания в света постоянно са били катализатор на промени в изкуството. И тъкмо когато всички предсказват, че то навлиза в задънена улица и стартира да се обезличава, от пепелта на разпада му покълват нови течения, хрумвания и ентусиазъм. С „ Черният квадрат ” Малевич, слага самобитна точка в изобразителното изкуство, стремейки се да зачеркне дотогавашната просвета, стигайки до цялостен еластичен лаконизъм – квадратът е нулева форма, а черното е не цвят, а пустотата на небитието. Стотина години по-късно италианецът Маурицио Кателан слага добре узрял банан, залепен на стената с тиксо и съумява да го продаде за шокиращо висока сума – 150 000 $. Бананът се припознава, като знак на консуматорското ни, преситено общество, некомпетентно да сътвори нещо трайно, което ще остави диря през годините, като намек за произхода на индивида и връщането му към неговата примитивност – прехраната. Ренета Павлова ни въвлича в провокация, вмъквайки в една от най-популярните произведения на холандския художник Йоханес Вермеер ван Делфт „ Момичето с перлената обица ”, бананът на Маурицио Кателан. В първият миг шокът от закачката е неизбежен. Но той е израз на отношението на художника - Ренета Павлова към обикновения опит за привличане на внимание, какъвто е този на италианеца Кателан.



Веднъж отворена, вратата на провокациите води авторката в друга посока – да вмъква в картините си елегантни препратки към известни произведения на импресионисти. Така един от многочислените сюжети от слънчогледи на Ван Гог, добродушно „ театралничи ” в натюрморт със слънчогледи и ябълки. На пръв взор няма никакво подобие, тъй като композицията на авторката е напълно друга. Това, което асоциира с Ван Гог, е чувството. Както в неговата творба, по този начин и в картината на Ренета, липсва онази застиналост, присъща за натюрморта. В изобразяването на цветовете и листата отсъства преднамерена аранжировка, те са изразени със свободна четка и размах, и основават възприятието, че са раздвижени от вятър.



Ренета Павлова си разрешава и забавна заигравка с една от десетте най-известни картини на Пикасо – „ Любителката на абсент ”. Тук асоциацията е по-завоалирана, като е заимстван единствено детайл от картината / присъщата бутилка абсент и чашата/, които са пренесени в неангажиращ натюрморт с цветя. Решен с синя тоналност, той припомня за синия интервал в творчеството на Пикасо.



Наред с прелестните си композиции с цветя, Ренета Павлова сервира още две изненади, които водят към Клод Моне и Анри Матис. Искрено се веселя на нейното предпочитание да направи една забавна и провокативна галерия, напомняйки ни за същински стойностни произведения и създатели, белязали историята на изкуството. Тя е млад и изпълнен с сила художник, който сполучливо експериментирайки с разнообразни техники и стилове, и търсеща своя присъщ почерк. В изложбите си постоянно демонстрира положително притежаване на техника и мярка, както и забележително усърдие.

Изложбата ще остане подредена до 19 април 2022 година