София филм фест: „Златна младост“
постоянно е причина да отида на кино, без значение че множеството й филми в последните години са по-скоро компромисни. В последна сметка не може всички да са на равнището на.
Във кино лентата „ Златна младост “ тя за повторно работи с режисьорката Ева Йонеско, първата им взаимна продукция е „ Малката принцеса “ преди осем години. Не съм гледала първия им филм, само че този много тъкмо дава отговор на заглавието си – целият е като парче брокат, фрагмент от една блестяща, в действителност „ златна “ младост – заслепяваща и лъскава, само че единствено извън.
Роуз (Галатеа Белуги) и Мишел (Лукас Йонеско) са млади и се обичат. Мишел е художник, а Роуз е хубава по един доста секси и провокационен метод и главното й занятие е да тества чара си върху непознатите хора. Така тя попада в полезрението на Люсил () и Юбер (Мелвил Пупо). Двамата имат отворена връзка, богати са и са отегчени от всичко, тъй че двойката младежи са прелестно многообразие и забавление. Под претекст, че Люсил ще помогне на Мишел с връзките си в артистичните среди, четиримата заживяват дружно – във всевъзможен смисъл. Постепенно става все по-ясно, че помощта на Люсил и съжителството си имат цена и Роуз и Мишел би трябвало да решат дали са подготвени да я платят.
Действието във кино лентата се развива през 1979 година и костюмите са страхотни – това е таман в епохата на Мюглер (споменат неколкократно във филма) и прекомерното във всевъзможен смисъл – ламе, ярки цветове, лачени облекла. Продукцията явно не е имала голям бюджет за костюми, с изключение на за Изабел Юпер, само че чисто образно всичко е доста впечатляващо. Впрочем образното разсипничество е главното достолепие на филмовата история, която е някак шаблонизирана и незавършена. Дори обаянието на Изабел Юпер не избавя нещата напълно. Допълнителен дребен бонус е, че в една от поддържащите функции е синът на Ален Делон – този от синовете му, който наподобява на татко си стряскащо доста.
Изпълнителите на основните функции – тези на Роуз и Мишел – са посетители на фестивала и споделиха, че филмът е сниман по същинската история на живота на режисьорката. В този смисъл някои от минусите са оправдани – за всеки от нас младостта е наложително златен, въпреки и все по-неясен спомен.
Във кино лентата „ Златна младост “ тя за повторно работи с режисьорката Ева Йонеско, първата им взаимна продукция е „ Малката принцеса “ преди осем години. Не съм гледала първия им филм, само че този много тъкмо дава отговор на заглавието си – целият е като парче брокат, фрагмент от една блестяща, в действителност „ златна “ младост – заслепяваща и лъскава, само че единствено извън.
Роуз (Галатеа Белуги) и Мишел (Лукас Йонеско) са млади и се обичат. Мишел е художник, а Роуз е хубава по един доста секси и провокационен метод и главното й занятие е да тества чара си върху непознатите хора. Така тя попада в полезрението на Люсил () и Юбер (Мелвил Пупо). Двамата имат отворена връзка, богати са и са отегчени от всичко, тъй че двойката младежи са прелестно многообразие и забавление. Под претекст, че Люсил ще помогне на Мишел с връзките си в артистичните среди, четиримата заживяват дружно – във всевъзможен смисъл. Постепенно става все по-ясно, че помощта на Люсил и съжителството си имат цена и Роуз и Мишел би трябвало да решат дали са подготвени да я платят.
Действието във кино лентата се развива през 1979 година и костюмите са страхотни – това е таман в епохата на Мюглер (споменат неколкократно във филма) и прекомерното във всевъзможен смисъл – ламе, ярки цветове, лачени облекла. Продукцията явно не е имала голям бюджет за костюми, с изключение на за Изабел Юпер, само че чисто образно всичко е доста впечатляващо. Впрочем образното разсипничество е главното достолепие на филмовата история, която е някак шаблонизирана и незавършена. Дори обаянието на Изабел Юпер не избавя нещата напълно. Допълнителен дребен бонус е, че в една от поддържащите функции е синът на Ален Делон – този от синовете му, който наподобява на татко си стряскащо доста.
Изпълнителите на основните функции – тези на Роуз и Мишел – са посетители на фестивала и споделиха, че филмът е сниман по същинската история на живота на режисьорката. В този смисъл някои от минусите са оправдани – за всеки от нас младостта е наложително златен, въпреки и все по-неясен спомен.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ