Вили Рай пред в. "Шоу": Аз бях боецът зад гърба на Лили Иванова, а тя често ме наричаше „Пухче”
Вили Рай е това слънчево момиче, което мъчно може да не болести с въодушевление, когато пее. Нейният характер постоянно може да изненада прелестно, изключително тези, които припознават страстта да се чувстваш освободен на сцената. Вили е родена в Етрополе. Завършва поп и джаз пеене в Консерваторията и компетентност „ Славянска лингвистика ” в Белград. Била е подгряваща певица на примата Лили Иванова. А в последните над 20 години развива стремително кариерата си като независима певица в някогашна Югославия. Тя е музикален продуцент, композитор и създател на текстове. Работи с доста от звездите на сръбската сцена. Пред „ ШОУ ” Вили Рай дава едно от най-искрените си изявленията.
- Вили, колкото и години да минават, младежкото ти лъчение просто не се трансформира, а компликациите и разтърсванията в живота напълно не са те подминали… Как го правиш?
- (усмихва се) За мен излъчването е нещо доста самостоятелно, най-много когато човек е откровен към самия себе си. Това доста проличава, изключително, когато се прави изкуство. Не, че ние сме доста разнообразни от другите хора, само че е от извънредно определящо значение това, което вършим, да го вършим с израз на обич, тъй като всички останали незабавно го усещат. А това се оказва не доста елементарно, тъй като музиката, трендовете, настройките, непрекъснато се менят, а с тях се трансформира и настроението. Но, в случай че ти имаш една дребна своя ниша, която с времето се е оформила, то съумяваш да запазиш в нея своето лично неповторимо обаяние. Лично аз постоянно доста интензивно придвижвам това, което върша, в усмивката си.
Научила съм
се просто да
бъда удовлетворена от
дребните неща
в живота
а не непрекъснато да изисквам толкоз огромни и огромни неща, които да ме създадат щастлива. Усмихвам се постоянно точно поради това, а този резултат не може да ти го даде нито едно козметично деяние (смее се). Човек поддържа свежото си лъчение посредством най-много на вътрешния си удовлетворен дух, изключително към това, което прави.
- А какво правиш, когато си тъжна?
- Напоследък доста постоянно се хващам, че когато се натъжа или малко падна духом, стартирам да пиша. Изхвърлям всичко на белия лист и по този начин се избавям от него. Случвало ми се е дори нощно време, когато даже не съзнавам какво тъкмо пиша. И едвам на другия ден, до момента в който го коригирам, разбирам смисъла, както и какво тъкмо ми е. Човек е същински благополучен тогава, когато си го разреши и когато намира къде и какво да си откъсне от живота поради това. Младежкото лъчение тогава идва от единствено себе си. Самата аз поддържам връзка най-вече с младежи, по тази причина и няма по какъв начин да оставя, да вземем за пример, прическата си една и съща от ’70 година насам (усмихва се). Нещата към мен се движат ужасно бързо, темпото е огромно и в случай че аз не ходя в своето движение, то безусловно нищо не съм направила на никое място, няма и защо да пея.
- „ Бях детето, от което чакаха да стане звезда в България”, това споделяш преди години, само че смисълът му май е много тежък…
- О, да. Моето начало в действителност беше такова, само че след това нещата не се развиха по този начин. Действително бях детето, от което чакаха, че ще стане звезда – по този начин, както в този момент се случва с гениите по форматите. Виждаш го, чуваш го и си казваш „ Най-добрият е!”, само че човек в никакъв случай не знае по кое време и какви пътища ще му се отворят. Можеш да избереш, да вземем за пример, път, който да се окаже целият в тръни. Рискът участва непроменяемо.
- А по какъв начин се измъква човек от тежестта на упованията, тъй като нерядко те могат освен да бъдат нож с две остриета, само че и да обременят даже и най-големия перфекционист?
- Напълно си права за това. Особено актьорът би трябвало да знае по какъв начин да се изкъпе и почисти от всяка една мощна страст. Всяко едно показване пред аудитория, игра или пеене, обременява по един или различен метод. Но човек би трябвало да умее да даде това, което може, след което да се изкъпе, да направи вярната преценка и да продължи нататък. Да бъде безспорен реалист освен за преимуществата, само че и за минусите си, за това, което не е направил, както би трябвало. Само по този начин може да почисти душевното огледало в себе си. Да не приказваме, че тръните в живота са на всички места.
Много постоянно
някой е подал
крайник, с цел да се
спънем
само че човек би трябвало да измъква от всичко позитивите, да не гледа отрицателно. Много пъти съм споделяла, че когато пея някъде, премиите са последното, което ме интересува. Изобщо не ме интересуват. Просто желая да застана, да пея и да съм удовлетворена от това по какъв начин в тези 3 минути съм изпълнила душата си и хората насреща са ми дали отговор със същото. Така и сънят ми е пълностоен по-късно, и желанието да продължа нататък на другата заран.
- Била си фаворитка на Ирина Чмихова, а тя е общ брой от доста съсловия в изкуството…
- Още в Консерваторията тя направи своя асортимент на фрагменти, които да станат звезди. Аз бях една от тях, дружно с Камелия Тодорова. Ирина доста харесваше и Мая Нешкова. „ Ритон” бяха в прилежащия клас. По това време аз в действителност вървях доста бързо нагоре. Просто бях родена за сцената – нямах никакъв боязън, раздавах гласа си напълно. Но пък не съумях да употребявам този зелен светофар за кариерата си най-малко в България. В Белград обаче, бях страхотна, по-различна от останалите.
- Има актьори, известни цялостен живот поради един собствен интервал, т.е. не се развиват кой знае какъв брой в креативно отношение. Ти можеше да останеш със славата на беквокалистка на Лили Иванова, само че не го направи! Освен това примата позволява доста мъчно хората до себе си – колкото и гений да притежават…
- Точно по този начин е. Ще ти призная обаче, че при мен тогава чисто човешките качества бяха позалезли от гения. Бях доста сантиментална, идеалистична, вярваща, ужасно положителна.
Мислех, че в случай че съм
добра, животът
ще ме награди
Вярвах в хубавите идеали, а се оказа, че в живота е напълно друго. Възможността да работя с Лили Иванова обаче, пристигна, тъй като се потвърдих като в действителност добра певица, а при нея компромис с гласа не се прави. Когато ме слушаше, аз бях дружно с Ася Казарян – за която след това съм чела всевъзможни нелепости от вида по какъв начин Лили Иванова я е била. Пълни лудости! Лили просто е такава, че в случай че не чуе това, което в действителност би й свършило работа, и артистът не е задоволително добър, то той няма по какъв начин да бъде до нея на сцената. Така че аз не бях фаворитка, единствено тъй като бях това сладко момиче, което тя постоянно наричаше „ Пухче”, и сме се смели от сърце.
В професионален проект Лили Иванова е извънредно строга и изискваща. Бях нейна фаворитка, единствено тъй като заставах като безспорен войник на сцената и всичко, което искаше тя, се изпълняваше до елементи. Час и половина преди концерта би трябвало да си към този момент на сцената – с съвършената прическа, грим, тоалет, да си се разпял добре. Аз бях нейна подгряваща певица, бях зад тила й от самото начало и трябваше да изпея своята част с такава мярка, че тя да може по-късно елементарно да продължи концерт. И заставайки зад нея –
да грееш тъкмо
толкоз, колкото
би трябвало -
нито повече, нито по-малко.
Да усещаш всеки момент тя по какъв начин пее и какво изисква от теб. Изобщо серия от дребни елементи, които са същинска школа.
- Не единствено школа, само че и израз на голямо доверие!
- Точно това я прави звезда! Много малко артисти го могат, макар че имаме доста надарени реализатори – и Данчето Христова, и Марги Хранова, и други, които проследявам постоянно – и те не престават да стоят красиво и почтено на сцената. Лично аз избрах малко по-различен път за себе си. При мен музикалните стилове се разбъркаха в една забавна композиция от шлагер, балкански ритми, съвременно звучене. Влязла е към този момент надълбоко в сърцето ми и имам вяра, че народът има потребност от тъкмо подобен вид музика. Сега ми следва да издам и албум с „ Ара мюзик” – в който ще бъдат събрани на едно място всички песни, които съм изпяла на „ Пирин фолк”. Виждам, че хората доста харесват тези песни, припяват ги и това доста, доста ме радва. Те не са просто изпети песни, а носят един балкански характер, който е инфекциозен и вечен във времето.
- Как се съхраняват другарските взаимоотношения във времето, които са се родили в интервал на творчество? Споменахме и за Лили Иванова, и за „ Ритон”, и за Мая Нешкова, Камелия Тодорова…
- Много прекрасен въпрос. Знаеш ли, ще ти кажа нещо, което ще те учуди. Имам сътрудници, с които към момента ни събира хубавото въодушевление от едно време. С Лили не съм се чувала от доста време, само че постоянно, когато съм имала потребност, най-много от персонален съвет, съм могла да разгадавам на нея, като на другар. Не като певица, а като дамата, която може в нашата специалност да падне на земята, доста да се нарани, да я боли сърцето и да няма на кого да каже, да бъде унижена в персоналния си живот или да й се случват неща, които да няма на кого да показа. Но
човек би трябвало
да умее да подвига
глава, да не се
дава. Лили го умее
С Мая Нешкова се видях неотдавна, по време на неин концерт, а преди този момент дълго не се бяхме виждали. Тя доста ме въодушеви. По време на подготовката дори взех микрофона и двете изпяхме няколко фрази, както в положителното остаряло време. Успяхме да се посмеем, да ни стане прелестно. Но виж, с Камелия Тодорова не беше тъкмо по този начин. По това време помня по какъв начин си правехме първите купони в къщата й на Орлов мост. Били сме толкоз близки тогава, че даже съм преспивала у тях. А веднъж преди време я видях, отидох да я поздравя, казвайки й коя съм, а тя като че ли едвам си спомни за мен. Това не я прави неприятен човек, просто е малко по-различна, живее в различен филм. Раздава го малко арт, другояче е доста готин човек. В никакъв случай не е надута, просто малко по-отнесена. А „ Ритон” – те са просто чудесни. Приятели. Записвали сме дружно в студио и с тях се работи доста прелестно. Широко скроени хора са и огромни експерти.
Катя и Здравко имат една доста хубава линия – ужасно възприятие за комизъм. По същия метод, както и текстописецът Живко Колев. Това са хора, на които можеш да звъннеш, по всяко време във времето, и да се посмееш.
Нели Рангелова
пък бе с мои
обувки при
първото си
присъединяване на сцена
(усмихва се). Донесох й едни златни обувки, тъй като по това време в България нямаше. После аз продължих да се развъртвам в Белград, а тя стана звезда в България. Нели е доста другарски настроена постоянно, както и Марги Хранова, която постоянно ще се сети, ще си спомни, ще те стопли.
- Марги Хранова сега се изявява в „ Като две капки вода”, следиш ли осъществяванията й?
- О, да. И се оправя добре. Марги е една присъща певица за разлика от мен, която непрестанно се трансформирам. Аз съм от тези, които не могат да стоят на едно място. Скучно ми е да бъда единствено един облик. Чувствам се добре, когато съм забавна освен на публиката, само че и на самата себе си.
Винаги съм разбирала пеенето по този метод – като да влезеш в избрана роля. Един път си печален, пресъздаваш подобен сюжет, различен път си радостен. Обичам най-вече този бохемски ретро жанр – да бъда леко или трагична, или доста радостна, само че с нотка на смешка, със самоирония. Ако пък ще съм гласовита балканска певица, непосредствено влизам в багра с музикантите, влагам целия си характер.
- Как се трансформираха тогавашните ти идеали през днешния ден? По-точно в какво се трансформираха…
- За да повярва в положителното, човек би трябвало да мине не под дъгата, а под тъгата. Ние много тъгуваме в живота си и се случва постоянно да паднем в своите дребни или огромни депресии. И си показа по какъв начин се пее в подобен миг. Моите идеали се развиха –
осъзнах, че в
живота няма
нищо идеално
той е една палитра от топло и студено. Не може да ни бъде единствено слънце. В моя живот нещата са се случвали постепенно, не елементарно, само че пък несъмнено. Важно е да умеем да лекуваме душата си с другари и с творчество. Аз дължа доста на музиката в моите идеали, тъй като тя е един безконечен преподавател, доста надълбоко положение, подарък от Бога. Живея в тази приказка. Моите идеали са моята приказка и когато човек има такава, знае, че в случай че в този момент е прочел тъжната приказка, в идващия миг ще вземе хубавата и ще полети изначало.
- Вярващ човек си, нали?
- Вярвам в положителното, да. Аз съм човек, който доста поддържа връзка с хората, работя доста и с деца, от които няма да спра да дублирам какъв брой доста се изучавам. Но най-хубаво в осъзнаването на вярата е да можеш да простиш. Много хора не могат да простят, влизат в суматохата на неприятното.
Аз от дълго време съм спряла да диря правдивост – в случай че човек желае непрестанно да търси такава, то той ще бъде доста трагичен. Не можеш да я намериш на никое място във типа, в който искаш, по тази причина прави, каквото би трябвало, пък да става, каквото ще. И недей да се обръщаш към неприятните. Тях аз ги виждам като през рентгеново око – виждам кой импровизира с неприятна дума, кой с неприятно око, а някои се и занимават да вършат неприятно. Това са безпомощни хора, неспособни да си стъпят на краката. Винаги съм усещала кой ми мисли положително и кой не.
Интервю на Анелия ПОПОВА
- Вили, колкото и години да минават, младежкото ти лъчение просто не се трансформира, а компликациите и разтърсванията в живота напълно не са те подминали… Как го правиш?
- (усмихва се) За мен излъчването е нещо доста самостоятелно, най-много когато човек е откровен към самия себе си. Това доста проличава, изключително, когато се прави изкуство. Не, че ние сме доста разнообразни от другите хора, само че е от извънредно определящо значение това, което вършим, да го вършим с израз на обич, тъй като всички останали незабавно го усещат. А това се оказва не доста елементарно, тъй като музиката, трендовете, настройките, непрекъснато се менят, а с тях се трансформира и настроението. Но, в случай че ти имаш една дребна своя ниша, която с времето се е оформила, то съумяваш да запазиш в нея своето лично неповторимо обаяние. Лично аз постоянно доста интензивно придвижвам това, което върша, в усмивката си.
Научила съм
се просто да
бъда удовлетворена от
дребните неща
в живота
а не непрекъснато да изисквам толкоз огромни и огромни неща, които да ме създадат щастлива. Усмихвам се постоянно точно поради това, а този резултат не може да ти го даде нито едно козметично деяние (смее се). Човек поддържа свежото си лъчение посредством най-много на вътрешния си удовлетворен дух, изключително към това, което прави.
- А какво правиш, когато си тъжна?
- Напоследък доста постоянно се хващам, че когато се натъжа или малко падна духом, стартирам да пиша. Изхвърлям всичко на белия лист и по този начин се избавям от него. Случвало ми се е дори нощно време, когато даже не съзнавам какво тъкмо пиша. И едвам на другия ден, до момента в който го коригирам, разбирам смисъла, както и какво тъкмо ми е. Човек е същински благополучен тогава, когато си го разреши и когато намира къде и какво да си откъсне от живота поради това. Младежкото лъчение тогава идва от единствено себе си. Самата аз поддържам връзка най-вече с младежи, по тази причина и няма по какъв начин да оставя, да вземем за пример, прическата си една и съща от ’70 година насам (усмихва се). Нещата към мен се движат ужасно бързо, темпото е огромно и в случай че аз не ходя в своето движение, то безусловно нищо не съм направила на никое място, няма и защо да пея.
- „ Бях детето, от което чакаха да стане звезда в България”, това споделяш преди години, само че смисълът му май е много тежък…
- О, да. Моето начало в действителност беше такова, само че след това нещата не се развиха по този начин. Действително бях детето, от което чакаха, че ще стане звезда – по този начин, както в този момент се случва с гениите по форматите. Виждаш го, чуваш го и си казваш „ Най-добрият е!”, само че човек в никакъв случай не знае по кое време и какви пътища ще му се отворят. Можеш да избереш, да вземем за пример, път, който да се окаже целият в тръни. Рискът участва непроменяемо.
- А по какъв начин се измъква човек от тежестта на упованията, тъй като нерядко те могат освен да бъдат нож с две остриета, само че и да обременят даже и най-големия перфекционист?
- Напълно си права за това. Особено актьорът би трябвало да знае по какъв начин да се изкъпе и почисти от всяка една мощна страст. Всяко едно показване пред аудитория, игра или пеене, обременява по един или различен метод. Но човек би трябвало да умее да даде това, което може, след което да се изкъпе, да направи вярната преценка и да продължи нататък. Да бъде безспорен реалист освен за преимуществата, само че и за минусите си, за това, което не е направил, както би трябвало. Само по този начин може да почисти душевното огледало в себе си. Да не приказваме, че тръните в живота са на всички места.
Много постоянно
някой е подал
крайник, с цел да се
спънем
само че човек би трябвало да измъква от всичко позитивите, да не гледа отрицателно. Много пъти съм споделяла, че когато пея някъде, премиите са последното, което ме интересува. Изобщо не ме интересуват. Просто желая да застана, да пея и да съм удовлетворена от това по какъв начин в тези 3 минути съм изпълнила душата си и хората насреща са ми дали отговор със същото. Така и сънят ми е пълностоен по-късно, и желанието да продължа нататък на другата заран.
- Била си фаворитка на Ирина Чмихова, а тя е общ брой от доста съсловия в изкуството…
- Още в Консерваторията тя направи своя асортимент на фрагменти, които да станат звезди. Аз бях една от тях, дружно с Камелия Тодорова. Ирина доста харесваше и Мая Нешкова. „ Ритон” бяха в прилежащия клас. По това време аз в действителност вървях доста бързо нагоре. Просто бях родена за сцената – нямах никакъв боязън, раздавах гласа си напълно. Но пък не съумях да употребявам този зелен светофар за кариерата си най-малко в България. В Белград обаче, бях страхотна, по-различна от останалите.
- Има актьори, известни цялостен живот поради един собствен интервал, т.е. не се развиват кой знае какъв брой в креативно отношение. Ти можеше да останеш със славата на беквокалистка на Лили Иванова, само че не го направи! Освен това примата позволява доста мъчно хората до себе си – колкото и гений да притежават…
- Точно по този начин е. Ще ти призная обаче, че при мен тогава чисто човешките качества бяха позалезли от гения. Бях доста сантиментална, идеалистична, вярваща, ужасно положителна.
Мислех, че в случай че съм
добра, животът
ще ме награди
Вярвах в хубавите идеали, а се оказа, че в живота е напълно друго. Възможността да работя с Лили Иванова обаче, пристигна, тъй като се потвърдих като в действителност добра певица, а при нея компромис с гласа не се прави. Когато ме слушаше, аз бях дружно с Ася Казарян – за която след това съм чела всевъзможни нелепости от вида по какъв начин Лили Иванова я е била. Пълни лудости! Лили просто е такава, че в случай че не чуе това, което в действителност би й свършило работа, и артистът не е задоволително добър, то той няма по какъв начин да бъде до нея на сцената. Така че аз не бях фаворитка, единствено тъй като бях това сладко момиче, което тя постоянно наричаше „ Пухче”, и сме се смели от сърце.
В професионален проект Лили Иванова е извънредно строга и изискваща. Бях нейна фаворитка, единствено тъй като заставах като безспорен войник на сцената и всичко, което искаше тя, се изпълняваше до елементи. Час и половина преди концерта би трябвало да си към този момент на сцената – с съвършената прическа, грим, тоалет, да си се разпял добре. Аз бях нейна подгряваща певица, бях зад тила й от самото начало и трябваше да изпея своята част с такава мярка, че тя да може по-късно елементарно да продължи концерт. И заставайки зад нея –
да грееш тъкмо
толкоз, колкото
би трябвало -
нито повече, нито по-малко.
Да усещаш всеки момент тя по какъв начин пее и какво изисква от теб. Изобщо серия от дребни елементи, които са същинска школа.
- Не единствено школа, само че и израз на голямо доверие!
- Точно това я прави звезда! Много малко артисти го могат, макар че имаме доста надарени реализатори – и Данчето Христова, и Марги Хранова, и други, които проследявам постоянно – и те не престават да стоят красиво и почтено на сцената. Лично аз избрах малко по-различен път за себе си. При мен музикалните стилове се разбъркаха в една забавна композиция от шлагер, балкански ритми, съвременно звучене. Влязла е към този момент надълбоко в сърцето ми и имам вяра, че народът има потребност от тъкмо подобен вид музика. Сега ми следва да издам и албум с „ Ара мюзик” – в който ще бъдат събрани на едно място всички песни, които съм изпяла на „ Пирин фолк”. Виждам, че хората доста харесват тези песни, припяват ги и това доста, доста ме радва. Те не са просто изпети песни, а носят един балкански характер, който е инфекциозен и вечен във времето.
- Как се съхраняват другарските взаимоотношения във времето, които са се родили в интервал на творчество? Споменахме и за Лили Иванова, и за „ Ритон”, и за Мая Нешкова, Камелия Тодорова…
- Много прекрасен въпрос. Знаеш ли, ще ти кажа нещо, което ще те учуди. Имам сътрудници, с които към момента ни събира хубавото въодушевление от едно време. С Лили не съм се чувала от доста време, само че постоянно, когато съм имала потребност, най-много от персонален съвет, съм могла да разгадавам на нея, като на другар. Не като певица, а като дамата, която може в нашата специалност да падне на земята, доста да се нарани, да я боли сърцето и да няма на кого да каже, да бъде унижена в персоналния си живот или да й се случват неща, които да няма на кого да показа. Но
човек би трябвало
да умее да подвига
глава, да не се
дава. Лили го умее
С Мая Нешкова се видях неотдавна, по време на неин концерт, а преди този момент дълго не се бяхме виждали. Тя доста ме въодушеви. По време на подготовката дори взех микрофона и двете изпяхме няколко фрази, както в положителното остаряло време. Успяхме да се посмеем, да ни стане прелестно. Но виж, с Камелия Тодорова не беше тъкмо по този начин. По това време помня по какъв начин си правехме първите купони в къщата й на Орлов мост. Били сме толкоз близки тогава, че даже съм преспивала у тях. А веднъж преди време я видях, отидох да я поздравя, казвайки й коя съм, а тя като че ли едвам си спомни за мен. Това не я прави неприятен човек, просто е малко по-различна, живее в различен филм. Раздава го малко арт, другояче е доста готин човек. В никакъв случай не е надута, просто малко по-отнесена. А „ Ритон” – те са просто чудесни. Приятели. Записвали сме дружно в студио и с тях се работи доста прелестно. Широко скроени хора са и огромни експерти.
Катя и Здравко имат една доста хубава линия – ужасно възприятие за комизъм. По същия метод, както и текстописецът Живко Колев. Това са хора, на които можеш да звъннеш, по всяко време във времето, и да се посмееш.
Нели Рангелова
пък бе с мои
обувки при
първото си
присъединяване на сцена
(усмихва се). Донесох й едни златни обувки, тъй като по това време в България нямаше. После аз продължих да се развъртвам в Белград, а тя стана звезда в България. Нели е доста другарски настроена постоянно, както и Марги Хранова, която постоянно ще се сети, ще си спомни, ще те стопли.
- Марги Хранова сега се изявява в „ Като две капки вода”, следиш ли осъществяванията й?
- О, да. И се оправя добре. Марги е една присъща певица за разлика от мен, която непрестанно се трансформирам. Аз съм от тези, които не могат да стоят на едно място. Скучно ми е да бъда единствено един облик. Чувствам се добре, когато съм забавна освен на публиката, само че и на самата себе си.
Винаги съм разбирала пеенето по този метод – като да влезеш в избрана роля. Един път си печален, пресъздаваш подобен сюжет, различен път си радостен. Обичам най-вече този бохемски ретро жанр – да бъда леко или трагична, или доста радостна, само че с нотка на смешка, със самоирония. Ако пък ще съм гласовита балканска певица, непосредствено влизам в багра с музикантите, влагам целия си характер.
- Как се трансформираха тогавашните ти идеали през днешния ден? По-точно в какво се трансформираха…
- За да повярва в положителното, човек би трябвало да мине не под дъгата, а под тъгата. Ние много тъгуваме в живота си и се случва постоянно да паднем в своите дребни или огромни депресии. И си показа по какъв начин се пее в подобен миг. Моите идеали се развиха –
осъзнах, че в
живота няма
нищо идеално
той е една палитра от топло и студено. Не може да ни бъде единствено слънце. В моя живот нещата са се случвали постепенно, не елементарно, само че пък несъмнено. Важно е да умеем да лекуваме душата си с другари и с творчество. Аз дължа доста на музиката в моите идеали, тъй като тя е един безконечен преподавател, доста надълбоко положение, подарък от Бога. Живея в тази приказка. Моите идеали са моята приказка и когато човек има такава, знае, че в случай че в този момент е прочел тъжната приказка, в идващия миг ще вземе хубавата и ще полети изначало.
- Вярващ човек си, нали?
- Вярвам в положителното, да. Аз съм човек, който доста поддържа връзка с хората, работя доста и с деца, от които няма да спра да дублирам какъв брой доста се изучавам. Но най-хубаво в осъзнаването на вярата е да можеш да простиш. Много хора не могат да простят, влизат в суматохата на неприятното.
Аз от дълго време съм спряла да диря правдивост – в случай че човек желае непрестанно да търси такава, то той ще бъде доста трагичен. Не можеш да я намериш на никое място във типа, в който искаш, по тази причина прави, каквото би трябвало, пък да става, каквото ще. И недей да се обръщаш към неприятните. Тях аз ги виждам като през рентгеново око – виждам кой импровизира с неприятна дума, кой с неприятно око, а някои се и занимават да вършат неприятно. Това са безпомощни хора, неспособни да си стъпят на краката. Винаги съм усещала кой ми мисли положително и кой не.
Интервю на Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ