Радев, Слави и мераците за президентска република
Виктория ГЕОРГИЕВА, Флагман
Идеята за промяна на формата на ръководство - от парламентарна към президентска република, блазни не един и двама. Пръв преди много време за това загатна не какъв да е, а актуалният президент Румен Радев. Колко от вас знаят, че още през 2018 година, в лекция пред студенти от Пловдивския университет, запитан дали е пристигнало време за президентска република, той отговори: " Дали е пристигнало времето, ще проличи от това дали сегашната политическа класа в границите на сегашната конституция взема решение проблемите на България. Ако тя е неспособна, отговорите може да се търсят и в конституционна смяна. Тя може да придобие разнообразни форми, само че те ще зависят от жителите, т.е. от вас. "
Макар първоизточник изобщо на концепцията за референдуми да е Станислав Трифонов (в " Шоуто на Слави " от 31 юли 2015 той публично афишира, че през септември ще започва събирането на подписи за провеждането на референдум, в началото обхващащ 6 въпроса), съответно по въпроса, касаещ формата на ръководство, пръв загатна точно Радев. Разбира се, преди пет години на думите на президента не беше дадена публичност - умишлено или не, а и самият той единствено страхливо загатна за тази опция, тъй като чудесно знаеше по какъв начин щеше да бъде посрещната тази му концепция. Но през 2018 година политическата конюнктура беше една, в този момент - 5 години по-късно, след N на брой избори и парламенти, почвата е много по-благоприятна.
Самите медии, и то без изобщо да поддържат Има Такъв Народ или Радев, незабелязано влизат и стартират да работят за тази концепция със заглавия от вида на " Отново сме на прага на избори ", " И в този парламент няма да се сформира държавно управление ", " Въртим се в обаян кръг, какъв е изходът " и прочие.> Спиралата " служебни държавни управления " > е до болежка омръзнала на всички. Избори, избори и отново избори също е до болежка омръзнал рефрен, чието споменаване докарва до нервна рецесия съвсем всички. Безпомощността е повсеместна, а неспособността на следващ парламент да доближи до болшинство за образуване на кабинет чудесно обслужва все по-често подхвърляната от Радев концепция.
Практически точно той ръководи, въпреки и посредством служебни държавни управления. И освен той към този момент приказва за изчерпана парламентарна система. Самите политици пък се надпреварват да ни потвърждават, че са безусловно неспособни да сътворят нещо градивно и работещо.
Кризата е повсеместна, заради което президентската република все по-често бива показана като опция на недъгавото парламентарно ръководство. Дори не е нужно президентът да е доста звучен по тематиката, рецесията, в която сме (и заради неумениетo на политиците ни да излязат от нея) налива вода в мелницата му.
Но не би трябвало да забравяме, че най-малко на този стадий, без промени в Конституцията, той не може да бъде избран отново за трети път. > Тук обаче му идват на помощ други, > които нормално дори са му съперници на политическата сцена - напъните за изменение на главния ни закон идват най-вече по линия на Демократична България и Политическа партия. И ето, че още веднъж на президента не му е нужно персонално да инициира това, което към този момент ще е извънредно съмнително. Има си партии, които умишлено или не обслужват упоритостите му. И въпреки въпросните обединения да се стремят към инспектиране на Конституцията най-вече поради желанието им да овладеят прокуратурата и да отстраняват основния прокурор, стигне ли се до промени в нея, не се знае къде ще му излезе краят.
Още предходната година водачът на Има Такъв Народ написа във Facebook профила си, че изходът от рецесията е единствено един - референдум за президентска република. " Вие сте суверенът и вие би трябвало да решите. Това зле скалъпено шоу ли желаете да гледате непрестанно или работещ, виновен и сръчен политически хайлайф? ". Преди броени дни партията даде и конференция, на която разгласи, че 50% от българите желаят президентска република (според социологическо изследване на френската организация " Ипсос ", извършено по метода телефонно изявление измежду 1000 респонденти у нас в интервала 19 декември 2022 година - 10 януари 2023 г.), а актуалният президент нямал нищо общо, концепцията си била на Има Такъв Народ.
Амбициите на партията са още веднъж да влезе в Народното събрание, откъдето в действителност може да работи за промени в Конституцията, тъй като дори да бъде извършен подобен референдум, Велико Народно заседание, което да промени формата на ръководство, не може да бъде свикано даже заради позитивно извършено национално допитване.
Интересното е, че във въпросното социологическо изследване, извършено по самодейност на Има Такъв Народ, е имало и въпроси, касаещи сегашния президент. По-конкретно: 61% от далите отговор му имат вяра, единствено една трета показват съмнение. И надлежно 8% декларират, че пълномощията на президента би трябвало да бъдат лимитирани, до момента в който съвсем половината (45%) желае разширението им. > Това са данните, предоставени от Трифонов > Резонно поражда въпросът дали Трифонов се пробва да покаже на суверена, че очевидно Радев е един от дребното одобрявани от всички политици, или пък задачата е да насочи гласоподавателите единствено към тезата, че президентската република очевидно би се възприела чудесно от множеството хора. Да не забравяме, че публично Трифонов поддържа Радев за втория мандат, неведнъж е изказвал и удовлетворението си от дейностите на президента. По-паметливите напомнят и че когато Има Такъв Народ отдръпна поддръжката си от кабинета " Петков ", това беше тълкувано от мнозина като авансово в съгласие с президентството, а и действително още в 45-то и в 46-то Народно заседание партията не направи нужното да сформира кабинет, въпреки тогава да имаше изгледи за триумф. Напротив, сервира на президента опцията да сформира длъжностен кабинет, а пък след вторите (тогава) подред предварителни избори, властта се озова в ръцете на Политическа партия, които тогава бяха основани точно с благословията на Радев и които той дълго време поддържаше.
Но не по-малко евентуална е и другата опция - Трифонов да вижда себе си като подобаващ за президент, a най-малкото - по този метод дава летящ старт на предизборната им акция, като този референдум ще им подсигурява непрекъснато място в новините.> Рисковете заради едноличното ръководство > При президентската република изпълнителната власт е съсредоточена напълно в ръцете на президента. Всички, които са против политиките, водени от него, нямат обаче никакви лостове да се опълчват на дейностите му - това към този момент няма да е парламентарната република, където опозицията има опция да внесе да вземем за пример избор на съмнение. Парламентът към този момент не може да реализира надзор.
Оплакваме се от партиите и политиците ни, че са подвластни на нечии нечисти ползи, само че най-малко имаме избор сред разнообразни политики и хрумвания. А при президентската република президентът ще е едноличен ръководещ, и даже и при подозрения за негови зависимости, няма по какъв начин да се подхващат и изпълнят стъпките, които да го обезвреждат, няма и кой да го вика на парламентарен надзор, нито дейностите му въпреки всичко ще могат да се въздействат от така наречен съпротива, която има при парламентарно ръководство.
И къде са налични президентски републики? В страните от Третия свят, които са всичко друго, само че не и демократични, и където има диктатури. Еднолични... Единственото изключение са Съединени американски щати, само че там властта на президента е лимитирана заради федералния темперамент на страната. Да не приказваме, че у нас, за разлика от Щатите, липсва демократична просвета.
И това, че Народното събрание и актуалните политици копаят дъното, не е мотив, в противен случай, контрааргумент е, тъй като президентът няма да се появи от друга планета, а ще е някой от тези неспособни да излъчат кабинет политици и партии. Разбира се, че сме очевидци на невиждана (парламентарна) рецесия, само че тя е подбудена от неспособността на сегашния ни политически хайлайф да ръководи. Проблемът е в него, не в самата форма на ръководство.>
Идеята за промяна на формата на ръководство - от парламентарна към президентска република, блазни не един и двама. Пръв преди много време за това загатна не какъв да е, а актуалният президент Румен Радев. Колко от вас знаят, че още през 2018 година, в лекция пред студенти от Пловдивския университет, запитан дали е пристигнало време за президентска република, той отговори: " Дали е пристигнало времето, ще проличи от това дали сегашната политическа класа в границите на сегашната конституция взема решение проблемите на България. Ако тя е неспособна, отговорите може да се търсят и в конституционна смяна. Тя може да придобие разнообразни форми, само че те ще зависят от жителите, т.е. от вас. "
Макар първоизточник изобщо на концепцията за референдуми да е Станислав Трифонов (в " Шоуто на Слави " от 31 юли 2015 той публично афишира, че през септември ще започва събирането на подписи за провеждането на референдум, в началото обхващащ 6 въпроса), съответно по въпроса, касаещ формата на ръководство, пръв загатна точно Радев. Разбира се, преди пет години на думите на президента не беше дадена публичност - умишлено или не, а и самият той единствено страхливо загатна за тази опция, тъй като чудесно знаеше по какъв начин щеше да бъде посрещната тази му концепция. Но през 2018 година политическата конюнктура беше една, в този момент - 5 години по-късно, след N на брой избори и парламенти, почвата е много по-благоприятна.
Самите медии, и то без изобщо да поддържат Има Такъв Народ или Радев, незабелязано влизат и стартират да работят за тази концепция със заглавия от вида на " Отново сме на прага на избори ", " И в този парламент няма да се сформира държавно управление ", " Въртим се в обаян кръг, какъв е изходът " и прочие.> Спиралата " служебни държавни управления " > е до болежка омръзнала на всички. Избори, избори и отново избори също е до болежка омръзнал рефрен, чието споменаване докарва до нервна рецесия съвсем всички. Безпомощността е повсеместна, а неспособността на следващ парламент да доближи до болшинство за образуване на кабинет чудесно обслужва все по-често подхвърляната от Радев концепция.
Практически точно той ръководи, въпреки и посредством служебни държавни управления. И освен той към този момент приказва за изчерпана парламентарна система. Самите политици пък се надпреварват да ни потвърждават, че са безусловно неспособни да сътворят нещо градивно и работещо.
Кризата е повсеместна, заради което президентската република все по-често бива показана като опция на недъгавото парламентарно ръководство. Дори не е нужно президентът да е доста звучен по тематиката, рецесията, в която сме (и заради неумениетo на политиците ни да излязат от нея) налива вода в мелницата му.
Но не би трябвало да забравяме, че най-малко на този стадий, без промени в Конституцията, той не може да бъде избран отново за трети път. > Тук обаче му идват на помощ други, > които нормално дори са му съперници на политическата сцена - напъните за изменение на главния ни закон идват най-вече по линия на Демократична България и Политическа партия. И ето, че още веднъж на президента не му е нужно персонално да инициира това, което към този момент ще е извънредно съмнително. Има си партии, които умишлено или не обслужват упоритостите му. И въпреки въпросните обединения да се стремят към инспектиране на Конституцията най-вече поради желанието им да овладеят прокуратурата и да отстраняват основния прокурор, стигне ли се до промени в нея, не се знае къде ще му излезе краят.
Още предходната година водачът на Има Такъв Народ написа във Facebook профила си, че изходът от рецесията е единствено един - референдум за президентска република. " Вие сте суверенът и вие би трябвало да решите. Това зле скалъпено шоу ли желаете да гледате непрестанно или работещ, виновен и сръчен политически хайлайф? ". Преди броени дни партията даде и конференция, на която разгласи, че 50% от българите желаят президентска република (според социологическо изследване на френската организация " Ипсос ", извършено по метода телефонно изявление измежду 1000 респонденти у нас в интервала 19 декември 2022 година - 10 януари 2023 г.), а актуалният президент нямал нищо общо, концепцията си била на Има Такъв Народ.
Амбициите на партията са още веднъж да влезе в Народното събрание, откъдето в действителност може да работи за промени в Конституцията, тъй като дори да бъде извършен подобен референдум, Велико Народно заседание, което да промени формата на ръководство, не може да бъде свикано даже заради позитивно извършено национално допитване.
Интересното е, че във въпросното социологическо изследване, извършено по самодейност на Има Такъв Народ, е имало и въпроси, касаещи сегашния президент. По-конкретно: 61% от далите отговор му имат вяра, единствено една трета показват съмнение. И надлежно 8% декларират, че пълномощията на президента би трябвало да бъдат лимитирани, до момента в който съвсем половината (45%) желае разширението им. > Това са данните, предоставени от Трифонов > Резонно поражда въпросът дали Трифонов се пробва да покаже на суверена, че очевидно Радев е един от дребното одобрявани от всички политици, или пък задачата е да насочи гласоподавателите единствено към тезата, че президентската република очевидно би се възприела чудесно от множеството хора. Да не забравяме, че публично Трифонов поддържа Радев за втория мандат, неведнъж е изказвал и удовлетворението си от дейностите на президента. По-паметливите напомнят и че когато Има Такъв Народ отдръпна поддръжката си от кабинета " Петков ", това беше тълкувано от мнозина като авансово в съгласие с президентството, а и действително още в 45-то и в 46-то Народно заседание партията не направи нужното да сформира кабинет, въпреки тогава да имаше изгледи за триумф. Напротив, сервира на президента опцията да сформира длъжностен кабинет, а пък след вторите (тогава) подред предварителни избори, властта се озова в ръцете на Политическа партия, които тогава бяха основани точно с благословията на Радев и които той дълго време поддържаше.
Но не по-малко евентуална е и другата опция - Трифонов да вижда себе си като подобаващ за президент, a най-малкото - по този метод дава летящ старт на предизборната им акция, като този референдум ще им подсигурява непрекъснато място в новините.> Рисковете заради едноличното ръководство > При президентската република изпълнителната власт е съсредоточена напълно в ръцете на президента. Всички, които са против политиките, водени от него, нямат обаче никакви лостове да се опълчват на дейностите му - това към този момент няма да е парламентарната република, където опозицията има опция да внесе да вземем за пример избор на съмнение. Парламентът към този момент не може да реализира надзор.
Оплакваме се от партиите и политиците ни, че са подвластни на нечии нечисти ползи, само че най-малко имаме избор сред разнообразни политики и хрумвания. А при президентската република президентът ще е едноличен ръководещ, и даже и при подозрения за негови зависимости, няма по какъв начин да се подхващат и изпълнят стъпките, които да го обезвреждат, няма и кой да го вика на парламентарен надзор, нито дейностите му въпреки всичко ще могат да се въздействат от така наречен съпротива, която има при парламентарно ръководство.
И къде са налични президентски републики? В страните от Третия свят, които са всичко друго, само че не и демократични, и където има диктатури. Еднолични... Единственото изключение са Съединени американски щати, само че там властта на президента е лимитирана заради федералния темперамент на страната. Да не приказваме, че у нас, за разлика от Щатите, липсва демократична просвета.
И това, че Народното събрание и актуалните политици копаят дъното, не е мотив, в противен случай, контрааргумент е, тъй като президентът няма да се появи от друга планета, а ще е някой от тези неспособни да излъчат кабинет политици и партии. Разбира се, че сме очевидци на невиждана (парламентарна) рецесия, само че тя е подбудена от неспособността на сегашния ни политически хайлайф да ръководи. Проблемът е в него, не в самата форма на ръководство.>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ