Виктор Ерофеев е сред най-известните съвременни руски писатели, литературовед, радио-

Виктор Ерофеев е измежду най-известните модерни съветски писатели, литературовед, радио- и ефирен водещ. Лауреат на премията на името на Владимир Набоков (1992), джентълмен на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени " Добрият Сталин ", алманах разкази " Живот с глупак ", " Мъжете тирани, мъжете под чехъл ". Ерофеев от години изрича позиции срещу режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят взема решение да напусне родината със фамилията си.

Виктор Ерофеев даде на Клуб Z правата за издание на български език на неговите есета, основани в чужбина. 

Преводът е на Иван Тотоманов, който подарява хонорара си на Фонда за Украйна. 

Днес в Русия се пръква нов народен воин. Опората на путинския режим. Помощникът на Путин в битката с вътрешните врагове. Запознайте се – това е героят клеветник. Той написа доносите си гордо, подписва се, без да се крие зад псевдоними, и изпитва морално задоволство от работата си. Той е част от груповата система на доносничество, в която учителите пишат доноси против учениците си, а учениците – против ужким демократичните си учители, в която за всяка демократична, антивоенна мисъл, откъдето и да се е взела, би трябвало да се доносничи – и около това да се упреква в оправдаване на нацизма.

Адресите на доносниците са разнообразни, само че в случай че ще се написа до „ горе “, главно се написа до Генералната прокуратура и до Следствения комитет на Руската федерация. На доносите се реагира стремително, завежда се следствено дело, стартират следствените дейности. Тази светкавичност си има своя логичност. Ако окъснееш да отговориш, за тебе също могат да донесат и да заведат против теб административно или углавно дело. Цялата страна е бъкана с доносници. Те се мислят за патриоти, те донасят за всички, които по един или различен метод са споделили нещо против войната в Украйна. Доносите биват писмени, само че има и устни – задоволително е да викнеш полицията на нужното място.

Сред десетките хиляди елементарни доносници обаче, които донасят по съвест или пък се надяват на потупване по рамото от страна на управляващите, има и същински богатири на доноса.

Един от най-изтъкнатите измежду тях е Виталий Бородин – той не се бои да написа доноси и против най-прочутите хора в Русия, стига те, съгласно него, да се опълчват на визиите на държавното управление за положително и зло. Биографията на Бородин е напряко похвална за патриот. Роден е през 1983 година в малко селце в Южна Русия, приключва военно учебно заведение, работи в работи в престъпната полиция, става контрольор. След това стартира да се занимава с бизнес, става шеф на икономическата сигурност в една строителна компания. Учредява организацията с нетърговска цел ФБПЛ – Федерален план за сигурност и битка с корупцията. Враговете му настояват, че през 2017 година го сгащили в разпространение на кокаин в Москва и го задържали, обаче това нямало никакви неприятни последствия за него. Външен тип: крепък кокорест юначага, упражнявал е бокс. Обича кросовете. Бородин споделя, че през войната бил в Донбас, не се сражавал, само че имал автомат.

Прочува се в цяла Русия след серия доноси за известни персони. Пише донос за старата актриса от московския спектакъл „ Современник “ Лия Ахеджакова, която е позната на милиони съветски фенове от паметните лирични филми от последните години на Съветския съюз. Лия е фамозна с самостоятелните си възгледи от доста години. Тази мъничка храбра жена не се побоя да се изкаже против набиращия диктаторски компетенции Путин и още от началото на войната възрази против съветската експанзия. Наложи й се да напусне театъра – за нея към този момент нямаше никакви функции. Доносът способства за това. Бородин подвигна скандал във федералното телевизионно предаване на прокремълския водещ Норкин, който явно, най-малко съгласно доносника, не бил изобличавал Ахеджакова задоволително интензивно. След абсурда Бородин възмутено напусна студиото... и написа донос срешу Норкин.

Обаче най-скандалният донос на Бородин, несъмнено, е доносът му против основната певица на Русия Алла Пугачова, която той упреква в поддръжка на украинската войска след заминаването й в Израел по отношение на войната. Цялата страна знае нейните песни и най-много „ Миллион алых роз “ по стихове на поета Андрей Вознесенски наизуст, цели генерации мои съграждани танцуват на музиката на тези песни. Бородин не е първият, който пробва да дискредитира Пугачова. Както постоянно сходни случаи са свързани с обиди, с опити да се очерни, да не кажа по-силна дума, звездата с издевателства и с опитите тя да се изкара псевдозвезда. Хвърлените от Виталий Бородин обвинявания сами по себе си са задоволителни, с цел да бъде притеглен под отговорност. В Русия може да те осъдят и за две-три непредпазливи думи във връзка с войната. Във всеки случай бомбата под Алла Пугачова към този момент е заложена и може да гръмне всяка секунда. Не е неприятен метод да накараш певицата да си държи устата затворена, нали?

Бородин обаче реши, че би трябвало да очерня освен звездите от по-старото потомство, само че и днешните кумири, и оклевети и известния съветски актьор Данил Козловски – нашия секссимвол, който известно време живя в Съединени американски щати, а след това се върна в Русия. Според доносника в Съединени американски щати Козловски в последна сметка приключил парите и решил с цинична цел да се върне в родината, с цел да изкара някоя рубла. Този път доносът не остана без внимание от страна на жертвата. Козловски заведе дело против доносника, а по какъв начин ще свърши всичко това, ще забележим занапред.

Доносът е превъзходен обществен асансьор в модерна Русия, обаче би трябвало да внимавате, като се качвате в него. Бородин явно става прекомерно независим в доносите си. В това може даже да забележим възобновление на троцкизма – революционните плещения по всички посоки в последна сметка са спрени от Сталин в края на 1920-те години. Дори най-великият стихотворец на революцията Владимир Маяковски е упрекнат в троцкистка самоинициатива.

Бородин, естествено, не е никакъв Маяковски – той е политически клеветник, който се пробва да направи кариера посредством доноси. Цялата демократична интелигенция го намрази. В интернет го ругаят по какъв начин ли не. Според мен от това той единствено се кефи.

Как обаче се отнасят към доносите в администрацията на Путин? Преданият му пресаташе Дмитрий Песков напълно неотдавна изрече негативното си отношение към доносите. Възможно е доносническата кариера таман на Бородин скоро да свърши, да, допустимо е – само че доносите няма да свършат. Доносите в Русия си имат своята генеалогия.

Нашето цивилизовано общество (онези, които преди революцията са наричали с почитание „ прогресивни хора “), което се пръсна под дърво и камък из чужбина или живее във вътрешна емиграция в родината, е чудовищно възмутено от миризливия напор политически доноси – усещането е, че се е спукала общата канализация и че всичко мръсно и гадно е изтекло и и заляло цялата страна. Но пък това не можехме ли да го предположим по-раничко?

Излиза, че възмутените жители изначално не са разбирали в каква реалност живеем всички, до последния от нас. Година след година властта затягаше гайките и ограничаваше протестното придвижване с дейностите си – и всякога властта се оказваше по-бърза, по-умела и в доста неща по-умна от опозицията. Често опозицията напряко зяпваше от учудване от дързостта й. Като цяло дейностите на опозицията бяха просрочен отговор на насилието на властта и това забавяне в последна сметка докара до разгрома на опозицията в Русия. Да не приказваме, че опозицията непрестанно се цепеше на кланове и даже в чужбина не стигна най-малко до някакво рамково съглашение. Направо идиотщина! Което не може да не радва властта.

На днешната власт обаче не й стига единствено да разгроми опозицията. Тя се зае да подведе  съзнанието на страната под един – обединен – идеологически знаменател. Който не е с нас, е срещу нас. Прочутата сталинска теза още веднъж се трансформира в реалност и на нея реагираха оживелите под знамената й безбройни доносници, които в никакъв случай не са се свършвали, само че които в един миг се правеха на умрели лисици. Изкореняването на каквото и да било инакомислие, преследването на петата колона, смешните борби на паяците (въпросните Бородин и Норкин) в буркана на властта през днешния ден се води под лозунга на битката с русофобията и за митичния съветски свят. Войната благослови нова епоха на доносничеството.

Под шамарите през днешния ден би могъл да попадне даже Христос заради ненавременните си заповеди. Да пишеш доноси против Христа? Че що пък не? И току-виж го осъдили по разнообразни параграфи макар мнимото държавно православие. Но пък това не е първият подобен случай в историята, нали? Нещо сходно става и в Европа с Германия преди деветдесетина години. Сега обаче желая да приказвам за нас, руснаците.

Днешната епоха на съветското доносничество е друга от предходните аналогични феномени в съветската история. Свидетели сме на несъмнена деградация на моралните качества на националните маси, които са обикнали днешната агитация и изпитват приятност от нея.

Прословутият клеветник от времената на Николай I и съвременник на Пушкин писателят Фадей Булгарин е станал знак на предреволюционното доносничество. Тогавашното съветско общество не го оправдава, че се бил борил за сигурността на страната и по тази причина се бил солидаризирал с тайната полиция, че воювал с клеветите против държавния режим, че разобличавал всякакви фейкове и дискредитирането на царската войска. Чаадаев, несъмнено, въобще не става приет лидер на демократичната общественост, само че Булгарин става въплъщение на моралното зло.

По-късно Русия влиза в ХХ век освен със Сребърния век на съветското изкуство, само че и с черносотниците, с всеобщия национален антисемитизъм и с омразата си към свободната мисъл – неща, подкрепяни от последния съветски цар.

По време на руската власт доносите стават прадеди на днешните доноси, само че с една спогодба. Не току-тъй руските доносници биват наричани куки, ченгета и по този начин нататък – връз тях по този начин или другояче е паднало морално проклинание, те са многомилионно (четири милиона доноса съгласно съветския емигрантски публицист Сергей Довлатов), само че маргинално събитие. Историческата истина остава у тези, за които донасят, а не у доносниците, били те доносници по своя воля или станали такива след багра в Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).

В днешно време морално опрощение за доносничество си даде очевидно узрелият за това народ. Същият, който съгласно демократичните идеалисти би трябвало да стане освободения народ на прелестната Русия на бъдещето. Дори цялата демократична глутница да се нахвърли върху един или различен популяризирал се през днешния ден безсрамник клеветник, това е подценяване на мащаба на злополуката. Ако самият народ е склонен да му срутват кумирите, то излиза, че доносникът е просто единствено главорез, изпълнителят на присъдата от „ горе “ с безмълвното утвърждение на тълпата, която постоянно е обичала обществените изтезания, изключително когато секат главите на звезди. За ролята на правосъдната система в тази ситуация – по-добре въобще да не приказваме.

Означава ли това, че всички доносници са просто бурмички в държавната машина?

Изобщо не е наложително. Кръвожадността им се поражда освен от инакомислието на петата колона, само че и тъй като днешното потомство доносници изпитва всеобща приятност от доносите – а доносниците са на всякаква възраст, от мало до огромно. Ако може да съдим по най-ярките и по най-дребнавите образци за доносничество, от поразилите всички доноси против Алла Пугачова и други звезди до кряскане на полицията поради подслушан диалог на прилежащата маса в кръчмата, доносниците служат по-вероятно не на Родината, а на личната си персона, предани са не на властта, а на личната си свирепост, т.е. към този момент са се трансформирали в секрети или очевидни садисти.

Историята на съветската страна не прости. Дала ни е – завещала ни е – както днешната власт, по този начин и днешния народ. Руското протестно придвижване на процедура проспа еволюцията на народа или пък просто се отхвърли да го проучва заради личните си утопии. Получихме това, което си заслужаваме.

Може ли канализацията да се оправи и смрадта на доносите да изчезне?

Вероятно може. Но и за бъдещата власт, и за протестното придвижване да се откажат от утопиите и илюзиите е комплицирана задача, може би даже по-сложна от изхода от днешния боен апокалипсис.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.