Танк на входа на цирка
Виктор Ерофеев е измежду най-известните модерни съветски писатели, литературовед, радио- и ефирен водещ. Лауреат на премията на името на Владимир Набоков (1992 г.), джентълмен на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени " Добрият Сталин ", алманах разкази " Живот с глупак ", " Мъжете тирани, мъжете под чехъл ". Ерофеев от години изрича позиции срещу режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят взема решение да напусне родината със фамилията си.
Виктор Ерофеев даде на Клуб Z правата за издание на български език на неговите есета, основани в чужбина.
Преводът е на Иван Тотоманов, който подарява хонорара си на Фонда за Украйна.
Обикновеният руснак има една специфичност – че по принцип не търси систематизирания, които да изясняват същината на събитията, само че пък за сметка на това ловко намира в тях смешното, което умиротворява съзнанието му. Това става във всички сфери на живота, само че най-много в политиката, където хуморът оказва помощ да преодолееш безпомощността. „ Не че го разбирам, но е смешно “ - това е то простонародната формула за оценката на военната случка на Пригожин. Народът не вникна в това, на което бяхме очевидци, остана непознат на разправиите на военните началници, само че пък за следващ път се присмя на глупостта на живота.
От всички събития, които се разиграха в Ростов на Дон, с необикновен триумф в обществените мрежи се употребява епизодът с танка на вагнеровците, който се заклещи в центъра на града във входа на цирка. Що смях имаше и има по този мотив! Дори самото известие за танка стана мем. И в действителност – този мем се трансформира в знак на неуспеха на цялата интервенция, както и да е била замислена изначало.
Теорията на холандския мъдрец Йохан Хьойзинха за „ играещия човек “ най-добре отразява публикуваното в Русия отношение към живота, само че тук би трябвало да прибавим, че най-често тази игра е подбудена от обезсърчение. Докато колоните наемници напредваха към Москва, строителните служащи получиха заповед да пресекат пътищата с багери и един локален водач, като видял прокопаната траншея, споделил със комбинация от любознание и обезсърчение: „ Че аз по какъв начин ще се прибера в този момент у дома? “. Сиреч битовият миг го вълнува доста повече от политическите дрязги.
И това е навсякъде събитие: излизането отвън битовите лимити и навлизането в размисъл за съдбините на страната в тази ситуация на пригожинския бунт по този начин и не се получи в националното схващане. „ Това си е тяхна (на началниците) работа, не е наша “ - сподели летаргичният народ, който в действителност не се разсъни от зимния си сън даже от войната с Украйна.
Равнодушието на съветския народ обаче е най-забележимо на фона на гърмежа от най-различни усеща, които изпитаха политически ангажираните съсловия както в Русия, по този начин и в целия свят. Двудневният пуч се оказа доста добър рентген за осветление на вътрешните пороци на путинската властова система, които биха могли да станат международна опасност.
Кой завоюва и кой загуби от този бунт?
В момента, несъмнено, основна жертва на метежа е самият бунтовник Пригожин, въпреки че нещата не са толкоз елементарни. През последните години готвачът на Путин сътвори в действителност бандитска империя на злото, която бе нужна на Русия за безпощадна битка със Запада и с вътрешния зложелател – опозицията. Методите на битка се насърчаваха от Кремъл с големи финансови вливания, въпреки Кремъл да не го признаваше и едвам в този момент, вследствие на издънилия се пуч, да пое отговорност за деструктивната активност на ЧВК „ Вагнер “ по целия свят. Като разобличи Пригожин, Кремъл в действителност обществено разобличи себе си.
Колкото до самия Пригожин, който се отърва от путинското наказване и се пребазира в Беларус, в бъдеще могат както да го утрепят, по този начин и да го употребяват – опитът му, който не познава и не признава морални граници, е скъп за разрушаването на Запада. Да се откри различен подобен Пригожин, който да се употребява с доверието на президента, въобще не е елементарно. Сталинският девиз от времето на Великия гнет „ За през вчерашния ден благодаря, за през днешния ден ще отговаряш “ може обаче да се приложи и към Пригожин. Путин не прости и най-малката засегнатост, а в един миг на метежа Пригожин въпреки всичко се почувства стопанин на ситуацията и не помни, че Русия има единствено един стопанин.
За самия Путин провалилият се бунт въобще не беше персонален неуспех. Като насъскваше военачалниците един против различен за укрепване на самодържавието и „ здрава “ конкуренция на фронта, Путин играеше рискова игра, само че пък самодържавието в Русия е могъща институция, а Пригожин въобще не е Ленин с неговите комунистически залъгалки. Той няма нито политически разум, нито идеология. Путин би могъл даже да не му обърне внимание – нито на него, нито на метежа. Защото Путин не е слаб – слаб е идещият временен интервал от Путин към идващия стопанин на Кремъл; тъй като самодържавието на Путин е с личностен темперамент и не се предава по наследствена линия на никого.
По време на метежа в съветската съпротива се чуха гласове, които го приветстваха. На опозицията, несъмнено, от Путин от дълго време й е писнало. Той толкоз свиреп стъпка „ петата колона “, че се оказа най-големият й зложелател. Не е изненада изказванието, че Пригожин е още по-гнусен; опозицията обаче ръкопляскаше не на метежника, а на опцията за безредици, които биха й дали нови благоприятни условия. Тези фантазии прочее по този начин и си останаха фантазии.
Украйна напипа в този бунт тематиката за слабостта на Путиновия режим, само че не акцентира изключително на нея, тъй като да избираш сред Путин и Пригожин като по-добра или по-зла воюваща страна е безсмислено. Още един път ще кажа, че слабостта на съветското самодържавие е дотолкоз открита във времето, че в цялата история на Русия няма нищо друго, с изключение на самодържавие под най-различни маски. Така и в никакъв случай ненаучена на народна власт, Русия възприема царя като национален покровител, обществен стопанин, който безусловно ще оправи всичко и с който няма смисъл да се бориш, тъй като ще навредиш на самия себе си.
Руската гражданска война от 1917 година, която Путин напълно не на място загатна по време на пуча като инструмент за разрушение на империята, в действителност е била държавен прелом, след това вкоренен от аления гнет. Много добре си припомням по какъв начин баба ми, макар че татко ми работеше в Кремъл, с любов си спомняше предреволюционните времена. Сменят един почтен цар с несвестен. И на това безумство не му се вижда краят и до през днешния ден.
Обкръжението на Путин не би могло да не се замисли за ориста си, в случай че нов цар стане Пригожин. Във всеки случай такива мисли 100 на 100 са минали през мозъка на всички. Защото за тях Пригожин е рискова фигура. Той не току-тъй прати наемниците си към Москва, с цел да видят сметката на Шойгу и на Валерий Герасимов. Кой различен би могъл да си навлече гнева му? Ами всеки! Включително телевизионните пропагандатори. Своенравието на Пригожин, неговата принципност, неучтивост, фамилиарност, желанието му в Русия да се върне смъртното наказване, тъй като националните маси го желали, и стопанската система да поеме по планови, надали не руски релси – всичко това е извънредно, нали?
Елитът избра Путин макар всичките му издънки, в това число войната. И даже някои в армията да подкрепяха Пригожин като сполучлив пълководец, то това никога не беше всеобщо събитие. Рамзан Кадиров остана правилен на Путин, а за военачалник Сергей Суровикин, който изчезна някъде (арестували ли са го?), към този момент е комплицирано да се съди, пък и Суровикин, даже с вероятен кръг съидейници, не би могъл да има кардинално значение. Важно е обаче, че Пригожин още преди пуча унищожи всички пропагандни измислици на Кремъл, като съобщи, че Украйна не е заплашвала Русия, и уточни грешките на управлението, слабостта на армията и огромните загуби на жива мощ и техника. Метежът обаче свърши и за всички „ разкрития “ на Пригожин не престават да съдят хората и да ги вкарват пандиза из цялата страна.
Властовите съветски елити не престават да правят оценка метежа друго. Ястребите от вида на началника на Росгвардия Золотов виждат в него интернационален скрит план и в действителност упорстват за по-жестока война, даже за потребление на нуклеарни сили, при което Европа ще бъде изтрита от лицето на земята. От друга страна, министърът на външните работи Лавров назова метежа просто „ препирня “, с което омаловажи случая с Пригожин. И Путин отново получи идеалната опция да играе от две гледни точки.
Чужбинските водачи бяха единомислещи, че метежът си е вътрешна работа на Русия. Когато го съобщи груповият Запад, в това число Байдън, си беше ясно, че това е метод да отрекат каквото и да било взаимоотношение с метежа. Метежът самичък по себе си уплаши Запада не тъй като той не знаеше за него (американското разузнаване знаеше), а тъй като ако успееше, нуклеарните оръжия на една голяма страна можеха да се окажат в незнайно чии ръце, а самата Русия би могла да стартира да се разпада като страна.
Китай, несъмнено, също съобщи, че метежът си е вътрешен проблем на Русия, обаче президентът на Казахстан Токаев до известна степен удиви всички, като отхвърли поддръжка на Путин в телефонен диалог и се базира точно на това, че метежът си бил вътрешна работа на Русия. Не мисля, че Путин и преди го е мислил за правилен другар, само че след този диалог доста неща се проясниха.
И най-после и Лукашенко. Ето кой завоюва най-вече от метежа. Той, както се знае, стартира договаряния с Пригожин и официално таман той му предложи да се откаже да завладява Москва и да отиде в Беларус. Може, несъмнено, да се добави, че Лукашенко изигра ролята на нает от Москва медиатор и че надали е добавил нещо значително от себе си. При все това той си сътвори облик таман на самостоятелен и мощен договарящ, който избави Русия и своя другар Путин най-малкото от съществено клане.
Пилотите на свалените от вагнеровците хеликоптери и на военния аероплан не могат да се върнат, несъмнено, таман те се оказаха действителните жертви на пуча, само че в действителност безумното нахлуване към Москва (инсценирано или реално) би могло за приключи с същинска касапница. С сполучливо извършените договаряния Лукашенко получи опцията да беседва с Путин по-независимо, най-малко за известно време да не разреши на Русия да погълне Беларус и да остане на власт. Беларус си завоюва време да си поеме мирис като (почти) независима страна, макар че никой няма да не помни разправите на Лукашенко с опозицията и присъединяване му във войната. Успехът на Лукашенко, прочее, най-вероятно ще е къс.
Метежът обясни доста неща, само че не промени съвсем нищо. Като цяло всичко си остана както преди. Когато - помня го добре – руският цирк стана на 60 години, Москва беше цялата в празнични афиши. А дисидентите се подхилваха: властта сама се назова цирк! Днес освен танкът на вагнеровците, само че и на самия Путин се е заклещил задълго във входа на цирка.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ