Васил Велев: Намаляване на средства, заложени в Плана за възстановяване, е неприемливо
Виждаме поръчки за утежняването на Националния проект за възобновяване и резистентност, което ни тормози. Става дума за огромната икономическа промяна и тези три фонда, които бяхме извоювали – за софтуерна рационализация, за цифровизации, за зелен преход на промишлеността. Тук не приказваме за грантове, а за съфинансиране на планове. Сега разбираме, че има хрумвания да се утежни в допълнение проектът, като заложените средства се понижат от 900 млн. лева на 500 млн. лева. Това сподели за БГНЕС Васил Велев, ръководител на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България.
„ До момента бяхме постигнали в програмата да има планувани 900 млн. лева за директна поддръжка на вложенията в съществуващи предприятия. Това е съфинансиране за такива вложения, това е за тласкане на такива вложения. Тези 900 млн. лева в този момент се оферират да станат 500 млн. лева, което е недопустимо за всички организации на бизнеса. Ние желаеме противоположното – те да се усилят, а не да се понижават “, съобщи Велев и разясни, че те са желали финансовият запас в това направление да бъде 2 милиарда, като към тези 900 млн. лева бъдат добавени още 400 млн. за софтуерна рационализация и още 700 млн. лева за произвеждане и предпазване на сила от ВЕИ.
Друг стеснителен миг за бизнеса е, че по-голямата част от целия размер на тези средства за икономическа промяна се планува да бъдат под формата на финансови принадлежности.
„ Финансовите принадлежности първо, че ги има в задоволителни количества, второ те не стигат до действителния бранш. Те се разтварят в банковата система и са поддръжка за банките, не за промишлеността и това ще забави възобновяване, а няма да го форсира. В момента се оферират на пазара задоволително финансови принадлежности както като гаранционни схеми, по този начин и като фондове за дялови вложения. Интересът към тях не е огромен, има остатъци на предложение. А това, което е голям дефицит като търсене са съфинансиране на планове за софтуерна рационализация, за цифровизация, за роботизация, за енергийна успеваемост “, разяснява той и посочи, че от всички организации на бизнеса това се възприема като оттегляне от завоюваните позиции и утежняване, а не възстановяване на проекта.
Велев запита и за какво страната не планува потреблението на заеми, които се поставят по проекта. „ Ние имаме право на близо 9 милиарда лева под формата на 30-годишен заем по проекта, с изключение на 12 милиарда лева за грантове. При сегашната обстановка те биха били безлихвени, в случай че не с негативни лихви 30-годишни заеми, които могат да бъдат употребявани за целево насърчаването на създаване на ВЕИ, по този начин и за една по-мащабна стратегия за енергийна успеваемост, така наречен саниране. Неползването на този финансов запас е необяснимо “, сподели Велев и разясни, че точно тези въпроси ще бъдат разисквани във вторник с отрасловите министри, сред които е и един вицепремиер.
По отношение на социално-икономическите ограничения, ръководителят на АИКБ съобщи, че сегашният дизайн на мярката 60/40 е направен дружно и в разговор сред държавното управление, бизнес и синдикати. „ В изискванията на ограничавания направихме най-хубавия вероятен дизайн на мярката за месеците юни и юли “, разясни Велев.
Той посочи, че напълно скоро би трябвало да седнат на масата на договарянията, с цел да начертаят нови ограничения за интервала август-декември и да плануват поддръжка на бизнеса в условия на възможна нова вълна. „ Трябва да създадем план за такива ограничения за поддръжка на заетостта и предприятията за месеците от август до края на годината. Мярката, която предлагаме със синдикатите е 75/100. Тя значи, че когато предприятието работи, то заплаща 100% за времето, в което работи, а за времето, в което не работи, тъй като му е неразрешено или няма поръчки, респективно не работи, или е минало на ненапълно работно време – по тази причина време програмата компенсира 75% от възнагражденията на хората “, разгласи Велев.
По думите му, тази мярка обаче би трябвало да бъде комбинирана с още една, която да поддържа и самото дружество, а освен работещите. „ За поддръжка на самите предприятия с огромен спад на продажбите, Европейска комисия във краткотрайната рамка е планувала друга мярка, която до момента у нас я нямаше – мярка за поддръжка на закрепените разноски със спад на продажбите над 30% “, добави още Велев.
Председателят на УС на АИКБ разяснява и новите по-високи цени на тока и парното от 1 юли. „ За бизнеса цените на електрическата енергия от дълго време са нараснали. Това, против което ние се борехме и отчасти постигнахме резултат, е да не се усилва в допълнение плануваната стойност на таксата „ обвързване към обществото “, която се дефинира от КЕВР. Тя щеше да се усили доста повече, в случай че имаше заповед за три теравата държавна помощ за Топлоелектрическа централа 2. Топлоелектрическа централа 2 се включи в контролирания пазар с такава заповед, която е непозволена държавна помощ с 1 терават и това увеличи таксата „ обвързване към обществото “ от 4 лева както беше в началото планувана на 7 лева, т.е. с 3 лева на мегават час усили таксите за бизнеса, а и за жителите “, изясни той.
Велев подчерта, че повишението на цените не е на локално равнище и не може да бъде променено у нас. „ То идва от увеличение цените на CO2 квотите от 22 евро на 55 евро и това е основната причина. Други са цената на природния газ, която се качи значително; на петролните артикули също. Изобщо цената на всички първични материали се повишава и това предвещава инфлация. За последния месец в Съединени американски щати има 5% на годишна база инфлация за май месец, а у нас към този момент е 2,5% “, разясни той.
По думите на Велев, повишението на цените за бита даже е трябвало да бъдат по-високи от тези, които КЕВР е оповестила на 1 юли. „ Те действително трябваше да са доста по-високи. КЕВР с това свое решение за бита на процедура подтиска цените и се прави едно кръстосано субсидиране. Отново промишлеността заплаща по-високи цени, с цел да са ниски цените за бита заради неналичието на цялостна либерализация и отбрана на енергийно бедните “, заключи ръководителят на АИКБ.
„ До момента бяхме постигнали в програмата да има планувани 900 млн. лева за директна поддръжка на вложенията в съществуващи предприятия. Това е съфинансиране за такива вложения, това е за тласкане на такива вложения. Тези 900 млн. лева в този момент се оферират да станат 500 млн. лева, което е недопустимо за всички организации на бизнеса. Ние желаеме противоположното – те да се усилят, а не да се понижават “, съобщи Велев и разясни, че те са желали финансовият запас в това направление да бъде 2 милиарда, като към тези 900 млн. лева бъдат добавени още 400 млн. за софтуерна рационализация и още 700 млн. лева за произвеждане и предпазване на сила от ВЕИ.
Друг стеснителен миг за бизнеса е, че по-голямата част от целия размер на тези средства за икономическа промяна се планува да бъдат под формата на финансови принадлежности.
„ Финансовите принадлежности първо, че ги има в задоволителни количества, второ те не стигат до действителния бранш. Те се разтварят в банковата система и са поддръжка за банките, не за промишлеността и това ще забави възобновяване, а няма да го форсира. В момента се оферират на пазара задоволително финансови принадлежности както като гаранционни схеми, по този начин и като фондове за дялови вложения. Интересът към тях не е огромен, има остатъци на предложение. А това, което е голям дефицит като търсене са съфинансиране на планове за софтуерна рационализация, за цифровизация, за роботизация, за енергийна успеваемост “, разяснява той и посочи, че от всички организации на бизнеса това се възприема като оттегляне от завоюваните позиции и утежняване, а не възстановяване на проекта.
Велев запита и за какво страната не планува потреблението на заеми, които се поставят по проекта. „ Ние имаме право на близо 9 милиарда лева под формата на 30-годишен заем по проекта, с изключение на 12 милиарда лева за грантове. При сегашната обстановка те биха били безлихвени, в случай че не с негативни лихви 30-годишни заеми, които могат да бъдат употребявани за целево насърчаването на създаване на ВЕИ, по този начин и за една по-мащабна стратегия за енергийна успеваемост, така наречен саниране. Неползването на този финансов запас е необяснимо “, сподели Велев и разясни, че точно тези въпроси ще бъдат разисквани във вторник с отрасловите министри, сред които е и един вицепремиер.
По отношение на социално-икономическите ограничения, ръководителят на АИКБ съобщи, че сегашният дизайн на мярката 60/40 е направен дружно и в разговор сред държавното управление, бизнес и синдикати. „ В изискванията на ограничавания направихме най-хубавия вероятен дизайн на мярката за месеците юни и юли “, разясни Велев.
Той посочи, че напълно скоро би трябвало да седнат на масата на договарянията, с цел да начертаят нови ограничения за интервала август-декември и да плануват поддръжка на бизнеса в условия на възможна нова вълна. „ Трябва да създадем план за такива ограничения за поддръжка на заетостта и предприятията за месеците от август до края на годината. Мярката, която предлагаме със синдикатите е 75/100. Тя значи, че когато предприятието работи, то заплаща 100% за времето, в което работи, а за времето, в което не работи, тъй като му е неразрешено или няма поръчки, респективно не работи, или е минало на ненапълно работно време – по тази причина време програмата компенсира 75% от възнагражденията на хората “, разгласи Велев.
По думите му, тази мярка обаче би трябвало да бъде комбинирана с още една, която да поддържа и самото дружество, а освен работещите. „ За поддръжка на самите предприятия с огромен спад на продажбите, Европейска комисия във краткотрайната рамка е планувала друга мярка, която до момента у нас я нямаше – мярка за поддръжка на закрепените разноски със спад на продажбите над 30% “, добави още Велев.
Председателят на УС на АИКБ разяснява и новите по-високи цени на тока и парното от 1 юли. „ За бизнеса цените на електрическата енергия от дълго време са нараснали. Това, против което ние се борехме и отчасти постигнахме резултат, е да не се усилва в допълнение плануваната стойност на таксата „ обвързване към обществото “, която се дефинира от КЕВР. Тя щеше да се усили доста повече, в случай че имаше заповед за три теравата държавна помощ за Топлоелектрическа централа 2. Топлоелектрическа централа 2 се включи в контролирания пазар с такава заповед, която е непозволена държавна помощ с 1 терават и това увеличи таксата „ обвързване към обществото “ от 4 лева както беше в началото планувана на 7 лева, т.е. с 3 лева на мегават час усили таксите за бизнеса, а и за жителите “, изясни той.
Велев подчерта, че повишението на цените не е на локално равнище и не може да бъде променено у нас. „ То идва от увеличение цените на CO2 квотите от 22 евро на 55 евро и това е основната причина. Други са цената на природния газ, която се качи значително; на петролните артикули също. Изобщо цената на всички първични материали се повишава и това предвещава инфлация. За последния месец в Съединени американски щати има 5% на годишна база инфлация за май месец, а у нас към този момент е 2,5% “, разясни той.
По думите на Велев, повишението на цените за бита даже е трябвало да бъдат по-високи от тези, които КЕВР е оповестила на 1 юли. „ Те действително трябваше да са доста по-високи. КЕВР с това свое решение за бита на процедура подтиска цените и се прави едно кръстосано субсидиране. Отново промишлеността заплаща по-високи цени, с цел да са ниски цените за бита заради неналичието на цялостна либерализация и отбрана на енергийно бедните “, заключи ръководителят на АИКБ.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ