Довиждане на лесните пари
Вижда се краят на паричния разгул. Две години откакто пандемията запрати световното стопанство в дълбока, само че къса криза, централните банкери изтеглят изключителните си стратегии за парични тласъци.
" Бенк ъф Инглънд " усили за втори следващ месец главната си рента и част от паричните й стратези упорстват за по-бързи ограничения. Федералният запас се приготвя да увеличи лихвените проценти през март, а последните мощни данни за пазара на труда в Съединени американски щати пораждат спекулации за по-агресивни стъпки. " Бенк ъф Канада " ще качи лихвените проценти през март. И даже Европейската централна банка може да се задейства до края на годината.
Лихвите потеглиха нагоре тъй като паричните специалисти решиха, че международният инфлационен потрес сега е по-голяма опасност от по-нататъшните провали от COVID-19.
Народната банка на Китай пък поема в противоположна посока и евентуално ще направи заемите по-евтини поради периодическите гърмежи на инфектирани от ковид и поради проблемите в бранша на недвижимите парцели. " Бенк ъф Джъпен " пък евентуално ще резервира без смяна паричната си политика през тази година, макар че към този момент се появиха подозрения дали тя би могла " да удържи фронта ".
Много централни банки от разрастващите се пазари започнаха да покачват лихвените проценти още през 2021-а. През предходната седмица Бразилия направи трето следващо лихвено нарастване със 150 базови пункта, а Чехия качи базовата си рента до най-високата стойност в Европейския съюз.
Русия, Полша, Мексико и Перу също стягат паричната дисциплинираност, макар че някои анализатори считат, че лихвеният цикъл в Латинска Америка е достигнал оптималните стойности.
Икономисти на " Джей Пи Моргън Чейз " пресмятат, че до април ще има растеж на лихвените проценти в страни, чието общо произвеждане е 50% от световния Брутният вътрешен продукт. Те чакат към 2% междинна международна рента в края на тази година - съвсем колкото беше предпандемичната й стойност.
Това допуска
най-мащабното стягане на паричната политика
от 90-е години на предишния век. И обратът няма да се изчерпва единствено с лихвите. Централните банки ще изтеглят и стратегиите си за покупка на облигации, които използваха за ограничение на разноските по дълготрайните заеми.
В хода на този развой ще има и огромно разбъркване на пластовете на финансовите пазари, които получиха сериозна поддръжка от лесните пари. Световният борсов показател на MSCI е поевтинял с към 5% от началото на годината. Държавните облигации възстановяват доходността си на по-високите предпандемични нива.
Нещата се случват по-бързо от упованията: единствено допреди няколко месеца болшинството парични специалисти не допускаха, че ще попаднат в настоящето състояние. Те убеждаваха през цялата 2021-а, че ценовият напън ще е " временен ", приветстваха бързия растеж на заетостта и пренебрегваха инфлационните рискове, за които сигнализираха някои коментатори.
Днес стратезите установяват, че инфлацията е устойчива мощ и че толерирането на риска от възходяща серпантина на цените и заплатите може да спре растежа и даже да докара до криза. Именити икономисти и вложители предизвестяват, че централните банки към момента " изостават от тренда " и не подхващат целия набор от нужните ограничения.
Резките придвижвания обаче могат да се окажат контрапродуктивни. Икономисти на " Блумбърг " са пресметнали, че в случай че " Бенк ъф Инглънд " фактически желае да смъкна инфлацията до целевите 2% през тази година, тя ще би трябвало да качи лихвените проценти дотолкоз, че да извади от пазара на труда 1.2 млн. британци.
Засега
най-загадъчни остават желанията на Европейската централна банка.
На постоянното заседание на управителния съвет на институцията на 3 февуари дойде закъснялото самопризнание, че инфлационният растеж съставлява сериозен риск. Шефката на ЕЦБ - Кристин Лагард - сподели след съвещанието пред репортерите, че " ценовият растеж в 19-те страни от еврозоната уголемява базата си " и " ситуацията фактически се е трансформирало ", само че пропусна дежурния си коментар, че лихвени нараствания през тази година са " прекомерно малко евентуални ".
Това обнадежди пазарните играчи, че се задават лихвени нараствания и в еврозоната, като някои даже залагат на растеж от 50 базови пункта до края на годината и нулеви, а не негативни, депозитни лихви.
Членът на управителния съвет на ЕЦБ и ръководител на нидерландската централна банка Клаас Кнот се опита да охлади ентусиазма. През седмицата, в изявление за локалната телевизионна стратегия " Бюитенхоф ", един от най-ревностните блюстители на паричната дисциплинираност разяснява, че чака първото лихвено нарастване с 25 базови пункта през четвъртото тримесечие и второ покачване - през първите три месеца на 2023-а. Кнот сподели също, че поддържа допустимо най-бързото преустановяване на програмата за покупка на активи от страна на ЕЦБ.
Френският му сътрудник Франсоа Вилроа дьо Гало пък предизвести, че пазарната реакция е прекомерна. И че търговците са игнорирали уточненията на госпожа Лагард от 7 февруари, че всяка смяна на паричната политика ще е " постепенна ".
Нарастват паниките на вложителите, че ако ЕЦБ стяга прекомерно нападателно паричната политика, ще провокира земетресения на дълговите пазари, сходни на тези, задълбочили дълговата рецесия в еврозоната преди 10 години.
Правителствените облигации на блока на еврото
поевтиняха внезапно след съвещанието на европейските централни банкери
на 3 февруари. Перспектива за по-скорошно начало на прогресивен лихвен цикъл тормози вложителите, тъй като ЕЦБ неведнъж е заявявала, че ще стартира да качва лихвите едвам откакто приключи разточителните си стратегии за покупка на облигации.
От сходно бързане ще пострадат най-много най-задлъжнелите страни, чиито ДЦК се облагодетелстваха непропорционално от дейното " извършване на покупки " на ЕЦБ. Техните кредитни разноски ще скочат най-рязко, разтваряйки ножицата на доходността от облигациите сред страните от еврозоната. В най-сериозна заплаха са задълженията на Италия и на Гърция, които са надлежно 160% и 200% от брутните им вътрешни артикули. През седмицата спредът сред доходността на базовите за еврозоната десетгодишни немски облигации и сходните по срочност гръцки бумаги надвиши 2% (бел. ред. - 2.19% в утринната търговия на 9 февруари) от 1.4% при започване на годината и двойно над разликата през август 2021-а. Диференциалът при десетгодишния италиански дълг е съвсем 1.6% - най-голям от юли 2020-а насам.
В тези условия на еуфория, пазарни залози и предизвестия за повече разсъдък, еврото остава устойчиво над 1.14 щ. $ и даже съумя да се " отлепи " от сериозните 1.03 шв. франка, поскъпвайки до съвсем 1.0550 франка.
" Бенк ъф Инглънд " усили за втори следващ месец главната си рента и част от паричните й стратези упорстват за по-бързи ограничения. Федералният запас се приготвя да увеличи лихвените проценти през март, а последните мощни данни за пазара на труда в Съединени американски щати пораждат спекулации за по-агресивни стъпки. " Бенк ъф Канада " ще качи лихвените проценти през март. И даже Европейската централна банка може да се задейства до края на годината.
Лихвите потеглиха нагоре тъй като паричните специалисти решиха, че международният инфлационен потрес сега е по-голяма опасност от по-нататъшните провали от COVID-19.
Народната банка на Китай пък поема в противоположна посока и евентуално ще направи заемите по-евтини поради периодическите гърмежи на инфектирани от ковид и поради проблемите в бранша на недвижимите парцели. " Бенк ъф Джъпен " пък евентуално ще резервира без смяна паричната си политика през тази година, макар че към този момент се появиха подозрения дали тя би могла " да удържи фронта ".
Много централни банки от разрастващите се пазари започнаха да покачват лихвените проценти още през 2021-а. През предходната седмица Бразилия направи трето следващо лихвено нарастване със 150 базови пункта, а Чехия качи базовата си рента до най-високата стойност в Европейския съюз.
Русия, Полша, Мексико и Перу също стягат паричната дисциплинираност, макар че някои анализатори считат, че лихвеният цикъл в Латинска Америка е достигнал оптималните стойности.
Икономисти на " Джей Пи Моргън Чейз " пресмятат, че до април ще има растеж на лихвените проценти в страни, чието общо произвеждане е 50% от световния Брутният вътрешен продукт. Те чакат към 2% междинна международна рента в края на тази година - съвсем колкото беше предпандемичната й стойност.
Това допуска
най-мащабното стягане на паричната политика
от 90-е години на предишния век. И обратът няма да се изчерпва единствено с лихвите. Централните банки ще изтеглят и стратегиите си за покупка на облигации, които използваха за ограничение на разноските по дълготрайните заеми.
В хода на този развой ще има и огромно разбъркване на пластовете на финансовите пазари, които получиха сериозна поддръжка от лесните пари. Световният борсов показател на MSCI е поевтинял с към 5% от началото на годината. Държавните облигации възстановяват доходността си на по-високите предпандемични нива.
Нещата се случват по-бързо от упованията: единствено допреди няколко месеца болшинството парични специалисти не допускаха, че ще попаднат в настоящето състояние. Те убеждаваха през цялата 2021-а, че ценовият напън ще е " временен ", приветстваха бързия растеж на заетостта и пренебрегваха инфлационните рискове, за които сигнализираха някои коментатори.
Днес стратезите установяват, че инфлацията е устойчива мощ и че толерирането на риска от възходяща серпантина на цените и заплатите може да спре растежа и даже да докара до криза. Именити икономисти и вложители предизвестяват, че централните банки към момента " изостават от тренда " и не подхващат целия набор от нужните ограничения.
Резките придвижвания обаче могат да се окажат контрапродуктивни. Икономисти на " Блумбърг " са пресметнали, че в случай че " Бенк ъф Инглънд " фактически желае да смъкна инфлацията до целевите 2% през тази година, тя ще би трябвало да качи лихвените проценти дотолкоз, че да извади от пазара на труда 1.2 млн. британци.
Засега
най-загадъчни остават желанията на Европейската централна банка.
На постоянното заседание на управителния съвет на институцията на 3 февуари дойде закъснялото самопризнание, че инфлационният растеж съставлява сериозен риск. Шефката на ЕЦБ - Кристин Лагард - сподели след съвещанието пред репортерите, че " ценовият растеж в 19-те страни от еврозоната уголемява базата си " и " ситуацията фактически се е трансформирало ", само че пропусна дежурния си коментар, че лихвени нараствания през тази година са " прекомерно малко евентуални ".
Това обнадежди пазарните играчи, че се задават лихвени нараствания и в еврозоната, като някои даже залагат на растеж от 50 базови пункта до края на годината и нулеви, а не негативни, депозитни лихви.
Членът на управителния съвет на ЕЦБ и ръководител на нидерландската централна банка Клаас Кнот се опита да охлади ентусиазма. През седмицата, в изявление за локалната телевизионна стратегия " Бюитенхоф ", един от най-ревностните блюстители на паричната дисциплинираност разяснява, че чака първото лихвено нарастване с 25 базови пункта през четвъртото тримесечие и второ покачване - през първите три месеца на 2023-а. Кнот сподели също, че поддържа допустимо най-бързото преустановяване на програмата за покупка на активи от страна на ЕЦБ.
Френският му сътрудник Франсоа Вилроа дьо Гало пък предизвести, че пазарната реакция е прекомерна. И че търговците са игнорирали уточненията на госпожа Лагард от 7 февруари, че всяка смяна на паричната политика ще е " постепенна ".
Нарастват паниките на вложителите, че ако ЕЦБ стяга прекомерно нападателно паричната политика, ще провокира земетресения на дълговите пазари, сходни на тези, задълбочили дълговата рецесия в еврозоната преди 10 години.
Правителствените облигации на блока на еврото
поевтиняха внезапно след съвещанието на европейските централни банкери
на 3 февруари. Перспектива за по-скорошно начало на прогресивен лихвен цикъл тормози вложителите, тъй като ЕЦБ неведнъж е заявявала, че ще стартира да качва лихвите едвам откакто приключи разточителните си стратегии за покупка на облигации.
От сходно бързане ще пострадат най-много най-задлъжнелите страни, чиито ДЦК се облагодетелстваха непропорционално от дейното " извършване на покупки " на ЕЦБ. Техните кредитни разноски ще скочат най-рязко, разтваряйки ножицата на доходността от облигациите сред страните от еврозоната. В най-сериозна заплаха са задълженията на Италия и на Гърция, които са надлежно 160% и 200% от брутните им вътрешни артикули. През седмицата спредът сред доходността на базовите за еврозоната десетгодишни немски облигации и сходните по срочност гръцки бумаги надвиши 2% (бел. ред. - 2.19% в утринната търговия на 9 февруари) от 1.4% при започване на годината и двойно над разликата през август 2021-а. Диференциалът при десетгодишния италиански дълг е съвсем 1.6% - най-голям от юли 2020-а насам.
В тези условия на еуфория, пазарни залози и предизвестия за повече разсъдък, еврото остава устойчиво над 1.14 щ. $ и даже съумя да се " отлепи " от сериозните 1.03 шв. франка, поскъпвайки до съвсем 1.0550 франка.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ