Учени от Садово с шокиращи разкрития с какво е бъкан хлябът, който купуваме
виж галерията Хлябът в магазините всеобщо се прави от некачествена пшеница. Тя е създадена от вносни сортове, които дават високи добиви, само че имат неприятни хлебопекарни качества. За да бухне насъщният и да наподобява бял и вкусен, огромна част от производителите влагат в брашното прекомерно доста консерванти, подобрители и коректори, сочат наблюденията на гл.ас. Иван Алексиев, началник отдел "Бюро за научно обслужване и маркетинг " в Института по растителни генетични запаси "К. Малков " в Садово.
"Хлябът е съществена и ежедневна част от трапезата на българите и по тази причина би трябвало да има доста непоколебим надзор върху качеството му в магазинната мрежа. Самите производители също би трябвало да са деликатни какво брашно влагат, от каква пшеница е приготвено. За предпочитане е да се употребяват качествени пшеници, селекционирани у нас, а не вносните, които дават високи добиви, само че нямат качество ", е безапелационен гл.ас. Алексиев.
По думите му, в случай че при самун с етикет "бял " филийката сивее или е с бледокафеникав цвят, то сигурно брашното не е било от българска пшеница. "Това е нездравословно за всички. Както за българския зърнопроизводител, още повече за потребителите, а и за всяко едно произвеждане. Белият самун би трябвало да е първокласен и бял освен на етикета, само че и вътре като наличие ", счита той.
Гл.ас. Алексиев е безапелационен, че българите не употребяват и същински ръжен самун. Такъв няма и не се продава по магазините у нас. "Ръжен самун в България няма. Една част от продавания като подобен е напряко "оцветен ", а преобладаващата част е получен при разбъркване на ръжено и пшеничено брашно. От чисто ръжено брашно самун с добър външен тип не се получава. Той е плосък, вдлъбнат, без размер, средината е влажна, има кисел мирис, на тип не е прекрасен, и не е апетитен ", споделя ученият.
Той е разговарял с производители, които вършат ръжен самун за всеобщия консуматор и те са му признавали, че повече от 10-15% ръж не влагат в хляба, макар че на етикетите написа "Ръжен самун ". Това е по този начин тъй като до момента в който при пшеницата у нас сеят над 10 милиона декара и се получава над 5 благ. тона зърно, до момента в който при ръжта площите са едвам 40 - 50 000 дка, а продукцията 12-13 хиляди тона.
Добре е да се обърне и особено внимание на модерния през последните години лимец. Задължително е да се знае, че под това название са известни два типа от рода на пшениците Triticum. Това са T. monococcum - еднозърнест лимец и T. dicoccum - двузърнест лимец. Основна и значима разлика при тях е, че в еднозърнестия лимец наличието на глутен е нулев и той е подходяш за безглутенови диети и най-много за хората с алергии (непоносимост) към глутена, само че е допустимо и при него да има наличие на глутен до 2-3 %. В двузърнестия лимец глутенът си е като при качествена пшеница, 26-28 %.
"Спекулацията с това е страшна, тъй като може да убие човек. Опасно е, дано да не си играят със здравето на хората. На етикета написа - безглутенова храна, безглутенов лимец. Взимам го от магазина, измервам и ми дава 18% глутен. Това е неприемливо ", ядосва се основният помощник. Той опровергава и написаното на етикетите за чисто брашно от лимец, защото продаваните пакетчета с такива етикети в магазините, не постоянно дават отговор на истината.
"Това, което се предлага в магазините за продажба и на етикетите е изписано "брашно от лимец ", в действителност съвсем навсякаде е шрот ", декларира той. По думите му шротът е от цялото зърно на лимеца, смляно с външната обвивка. "Чистото брашно от лимец е доста тънко, красиво жълто, сладко, със захарен мирис. Много прелестно на тип, само че чисто брашно от лимец до момента не съм срещал. Обичам да влизам в биомагазините, само че не съм виждал. Пише брашно от лимец, само че се предлага за продажба "пълнозърнест " шрот ", споделя ученият.
Садово са основани доста сортове българска пшеница. Техен е стандартът за качествените пшеници - вид "Победа ", както и комплексният стандарт "Садово 1 ". Последният приет вид елементарна зимна пшеница е "Гинра ". През тази година той завоюва състезанието за нововъведения на интернационалната галерия "АГРА 2017 ". Сортът "Гинра " има високи рандеман, резистентност на заболявания и качества, които го вършат подобаващ за включване в системите за биологично земеделие.
"Хлябът е съществена и ежедневна част от трапезата на българите и по тази причина би трябвало да има доста непоколебим надзор върху качеството му в магазинната мрежа. Самите производители също би трябвало да са деликатни какво брашно влагат, от каква пшеница е приготвено. За предпочитане е да се употребяват качествени пшеници, селекционирани у нас, а не вносните, които дават високи добиви, само че нямат качество ", е безапелационен гл.ас. Алексиев.
По думите му, в случай че при самун с етикет "бял " филийката сивее или е с бледокафеникав цвят, то сигурно брашното не е било от българска пшеница. "Това е нездравословно за всички. Както за българския зърнопроизводител, още повече за потребителите, а и за всяко едно произвеждане. Белият самун би трябвало да е първокласен и бял освен на етикета, само че и вътре като наличие ", счита той.
Гл.ас. Алексиев е безапелационен, че българите не употребяват и същински ръжен самун. Такъв няма и не се продава по магазините у нас. "Ръжен самун в България няма. Една част от продавания като подобен е напряко "оцветен ", а преобладаващата част е получен при разбъркване на ръжено и пшеничено брашно. От чисто ръжено брашно самун с добър външен тип не се получава. Той е плосък, вдлъбнат, без размер, средината е влажна, има кисел мирис, на тип не е прекрасен, и не е апетитен ", споделя ученият.
Той е разговарял с производители, които вършат ръжен самун за всеобщия консуматор и те са му признавали, че повече от 10-15% ръж не влагат в хляба, макар че на етикетите написа "Ръжен самун ". Това е по този начин тъй като до момента в който при пшеницата у нас сеят над 10 милиона декара и се получава над 5 благ. тона зърно, до момента в който при ръжта площите са едвам 40 - 50 000 дка, а продукцията 12-13 хиляди тона.
Добре е да се обърне и особено внимание на модерния през последните години лимец. Задължително е да се знае, че под това название са известни два типа от рода на пшениците Triticum. Това са T. monococcum - еднозърнест лимец и T. dicoccum - двузърнест лимец. Основна и значима разлика при тях е, че в еднозърнестия лимец наличието на глутен е нулев и той е подходяш за безглутенови диети и най-много за хората с алергии (непоносимост) към глутена, само че е допустимо и при него да има наличие на глутен до 2-3 %. В двузърнестия лимец глутенът си е като при качествена пшеница, 26-28 %.
"Спекулацията с това е страшна, тъй като може да убие човек. Опасно е, дано да не си играят със здравето на хората. На етикета написа - безглутенова храна, безглутенов лимец. Взимам го от магазина, измервам и ми дава 18% глутен. Това е неприемливо ", ядосва се основният помощник. Той опровергава и написаното на етикетите за чисто брашно от лимец, защото продаваните пакетчета с такива етикети в магазините, не постоянно дават отговор на истината.
"Това, което се предлага в магазините за продажба и на етикетите е изписано "брашно от лимец ", в действителност съвсем навсякаде е шрот ", декларира той. По думите му шротът е от цялото зърно на лимеца, смляно с външната обвивка. "Чистото брашно от лимец е доста тънко, красиво жълто, сладко, със захарен мирис. Много прелестно на тип, само че чисто брашно от лимец до момента не съм срещал. Обичам да влизам в биомагазините, само че не съм виждал. Пише брашно от лимец, само че се предлага за продажба "пълнозърнест " шрот ", споделя ученият.
Садово са основани доста сортове българска пшеница. Техен е стандартът за качествените пшеници - вид "Победа ", както и комплексният стандарт "Садово 1 ". Последният приет вид елементарна зимна пшеница е "Гинра ". През тази година той завоюва състезанието за нововъведения на интернационалната галерия "АГРА 2017 ". Сортът "Гинра " има високи рандеман, резистентност на заболявания и качества, които го вършат подобаващ за включване в системите за биологично земеделие.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ