Виенските наденички вече са в списъка на ЮНЕСКО
Виенските наденички към този момент са в листата на ЮНЕСКО
Виена е известна със своите павилиони за наденички, които са част от градския пейзаж и обичана улична храна за локални и посетители на града.
Те са също толкоз типични за австрийската столица,
както и виенските кафенета, и към този момент са публично включени в листата на ЮНЕСКО за нематериално културно завещание, оповестиха от представителството на
Мрежата за интернационалните връзки на Община Виена в София.
В града има над 300 щанда за наденички, а в миналите няколко години този тип улична храна
изживява своя подем
и е все по-търсена от хората. Новият им статут акцентира смисъла им като място за срещи,
кулинарно многообразие и просто виенски метод на живот.
Историята на виенските щандове за наденички датира още от епохата на Австро-Унгария. За да се обезпечи приход на ветерани от Първата международна война, Виена им позволява да открият мобилни щандове за топла храна.
С разрешението за разкриване на непрекъснати павилиони
от 1969 година тази институция се развива и от този момент до наши дни е неделима част от облика на града. От късна вечеря след опера или спектакъл до бързо хранене за служащи на смени –
павилиончетата оферират наденички за всеки усет и когато и да е на деня.
Най-старият действителен щанд, „ Щандът за наденички на Лео “ на Дьоблингер Гюртел, е открит през 1928 година и остава живо удостоверение за тази традиция.
Виена е известна със своите павилиони за наденички, които са част от градския пейзаж и обичана улична храна за локални и посетители на града.
Те са също толкоз типични за австрийската столица,
както и виенските кафенета, и към този момент са публично включени в листата на ЮНЕСКО за нематериално културно завещание, оповестиха от представителството на
Мрежата за интернационалните връзки на Община Виена в София.
В града има над 300 щанда за наденички, а в миналите няколко години този тип улична храна
изживява своя подем
и е все по-търсена от хората. Новият им статут акцентира смисъла им като място за срещи,
кулинарно многообразие и просто виенски метод на живот.
Историята на виенските щандове за наденички датира още от епохата на Австро-Унгария. За да се обезпечи приход на ветерани от Първата международна война, Виена им позволява да открият мобилни щандове за топла храна.
С разрешението за разкриване на непрекъснати павилиони
от 1969 година тази институция се развива и от този момент до наши дни е неделима част от облика на града. От късна вечеря след опера или спектакъл до бързо хранене за служащи на смени –
павилиончетата оферират наденички за всеки усет и когато и да е на деня.
Най-старият действителен щанд, „ Щандът за наденички на Лео “ на Дьоблингер Гюртел, е открит през 1928 година и остава живо удостоверение за тази традиция.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ




