Във война само НАТО е спасение за България, но не съвсем
" Вие знаете, че сега имаме малцина летящи самолети, имаме и проблеми с частите за тях... както знаете, нашият брой самолети, които имаме, е безусловно непълен да пази даже нашето небе, тъй че е цялостен парадокс да ги даваме в този миг ". С тези думи премиерът Кирил Петков опита да изясни за какво не може да участваме в самодейност на Европейския съюз за вероятно изпращане на руски изтребители към Украйна.
Чрез отричането си, че България взе участие в подобен сюжет, министър председателят волно или неволно
сподели що за защита има България
и до каква степен може да разчита на самата себе си при възможен въоръжен спор.
А единствено преди месец българското държавно управление бодро обясняваше, че ще разчита напълно на българската войска в обстановката, обвързвана с напрежението по оста Русия-НАТО. " Отбранителната ни тактика ще е построена на база на българската войска. Тя ще е водеща, което значи български войски, българско командване и българско военно водачество ", разгласи тогава министър председателят Кирил Петков.
Последва лансирането на създаването на българска батальонна бойна група, която да се приготвя за отразяването на вероятно нахлуване. Обявено бе, че тя ще е до 1500 души, и след дълго упорство накрая въпреки всичко бе позволено, че в нея може да има и техника, и хора от съюзнически сили. Но всички тези извършения бяха,
до момента в който същинската война стартира на 200 км от българската граница
Тогава внезапно и държавно управление, и политици, и общество, и специалисти започнаха да се оглеждат и да се питат на какво може да разчита България и какво може да се случи.
И някак наивното самопризнание на премиера за положението на бойната авиация са едно положително начало в тази посока. Защото около поръчките за нови мотори и за абонаментен ремонт стана ясно, че България разполага с общо 15 изтребители МиГ-29 - 12 МиГ-29А и 3 МиГ-29УБ. Част от тези самолети дават задължително бойно дежурство, а друга част се употребяват за тренировки на военните водачи. По разнообразни оценки всекидневно най-вече 8-9 от тези самолети са годни за потребление. Другите или чакат ремонт, или мотори, или аварийни елементи.
Наскоро България съумя да ремонтира и 8 самолета " Су-25 ". Става дума за щурмовик, който е предопределен за близка въздушна поддръжка на съхопътните войски над бойното поле. Той може да е въоръжен с ракети, снаряди и с т.нар. свободно падащи авиобомби. Армията има и малко хеликоптери - " Ми " и " Кугар ", транспортно-десантен " Спартан ", аероплан за разузнаване и снимане " Ан-30 ", образователни машини. Като цяло остарял парк.
Същото е ситуацията и в Сухопътните войски, и във Военноморските сили,
където техниката е поостаряла, а плановете за нови бронирани машини, както и за два многофункционални модулни патрулни кораби са в бъдещето. Поне вторият към този момент се работи.
Не по-различно е ситуацията и при Противовъздушната защита (ПВО) и Зенитно-ракетни войски (ЗРВ). Те разполагат със зенитно-ракетните комплекси (ЗРК) С-75 „ Волхов “, С-125 „ Нева ”, 2К12 „ Куб ”, ракетен комплекс 9К79 „ Точка “, преносим зенитно-ракетен комплекс (ПЗРК) „ Стрела-2М “. Те сигурно са от годините преди началото на прехода, а както излиза наяве и от наименованията им, са руско въоръжение.
На всичкото от горната страна от няколко десетилетия насам
българската войска изживява същинска кадрова рецесия,
като публично свободните места в нея са към 5500, само че импровизирано се приказва за над 6000.
И с цел да е несъмнено, че обстановката е повече от трагична, доскорошният министър на защитата Каракачанов направи обезверен ход да изиска връщането на наборната работа. Той разгласи, че възстановяването на наборната военна работа e безусловно наложително, тъй като на процедура армията няма запас. Каракачанов сподели тогава, че в случай че в този момент се случи нещо и се наложи да се активизират младежите между 18 и 30 година, ще се окажат пушечно месо и лесни цели.
Проблемът въобще не са единствено младежите, само че и всички останали. Защото, както и различен път е ставало дума, може ли някой, който е бил в казармата, да каже дали е ходил на обучение, дали е наясно какво да прави, къде да отиде, ако има готовност по някаква причина? Със сигурност нищо сходно не се е случвало цели 30 години.
България има преимуществото в тези времена да е член на НАТО, тъй като действително това й дава някаква сигурност - било то тъй като мъчно някой въобще би си помислил да нападне територия на Алианса. Но и даже да стане, прословутият чл.5 от Северноатлантическия контракт би трябвало да е задоволителен, с цел да се задейства цялата организация в нейна отбрана.
И в случай че при стандартните спорове нещата наподобяват относително ясни и ненапълно предвидими,
с ядреното оръжие въобще не е по този начин
Темата, за която нормално се приказва под сурдинка, беше отворена непосредствено от съветския президент Путин, който заповяда да се приведат силите за въздържане в необикновен режим на бойно дежурство. На процедура става дума за така наречен ядрена триада, която включва стратегическа авиация, междуконтинентални балистични ракети и подводни ракетоносачи, в това число и всички т.нар.модерни оръжия, включващи различни ракетни комплекси, хиперзвуково оръжие. Тук се включват хиперзвукови ракети “Кинжал ”, крилати “Калибър ” и “Искандер ”, хиперзвукова “Циркон ”, балистична “Синева ”, междуконтинентална балистична “Ярс ” и други Полуотворената нуклеарна кутия на Пандора повдигна и въпроса по какъв начин тъкмо ще се отбрани НАТО
Например какво стана с така наречен
нуклеарен щит, който трябваше да покрие територията на страните членки
Всъщност за него и за изграждането на нова система за противоракетна защита заприказва още през 2010 година тогавашният генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. Тогава тя беше аргументирана с потребността от защита от възможна иранска нуклеарна опасност. Дотогава Русия успяваше да се опълчи на всички американски опити да се разположи противоракетен щит в Европа.
На 21 май 2012 година обаче бе тържествено оповестено, че противоракетната защита на НАТО към този момент покрива територията на европейските страни - членки на Алианса. И стартира създаване на стадии на система, която като последна цел ще може да подсигурява отбрана, в това число и от съветските балистични ракети.
През последните няколко години се заприказва за сериозен прогрес. За построяването на военна база в Девеселу в Румъния, както и на такава в Редзиково в Полша. И двете бази съгласно американското военно управление имат защитителен темперамент и не са предопределени за експанзия срещу Русия. Но е ясно, че там, където има ПРО, там може да има и ракети. Смята се, че в базите има система за отбрана THAAD. Разположена е противоракетната система Aegis Ashore с 24 пускови установки Mk 41 за ракети Standard Missile 3 (SM-3). При нужда от пусковите установки могат да бъдат изстреляни ракети " Томахоук ". От неотдавна оповестените отговори на НАТО и Съединени американски щати до Русия стана ясно, че съгласно Вашингтон такива ракети въпреки всичко още няма в Полша и Румъния. Нещо, което прави нещата с съществуването на кадърен нуклеарен щит не толкоз сигурни.
Такива десетки ракети обаче има на четири американски кораба -
ракетни миноносци, които като краен резултат образуват главния ударен детайл от началния стадий на разгръщането на системата за ПРО в Европа. Тези кораби също са снабдени с комплекс ракети прехващачи „ Иджис “ с шокиращ блок SM-3, способни да унищожават балистични ракети отвън атмосферата. " Доналд Кук ", " Карни ", " Рос " и " Портър " са основани в испанската военна база в Рота. Те постоянно идват в Черно море, изключително след 2014 година
Русия счита, че тази ПРО, част от които са базите в Полша и Румъния, всъщност са голяма опасност за нея и с това изясни разполагането от своя страна на сходни ракетни комплекси край Калининград, Санкт Петербург, Москва. А те имат два съставния елемент - едните улавят, само че другите удрят.
За всички в действителност е ясно, че без значение по какъв начин ще се назовават тези оръжия - за защита, за въздържане и какво ли не друго, то на процедура те може да се употребяват за нахлуване и да провокират за секунди Трета международна война. И тогава ще е късно и за прогнози, и за разбори, а и няма да има нито кой да разяснява, нитой кой да слуша това.
Чрез отричането си, че България взе участие в подобен сюжет, министър председателят волно или неволно
сподели що за защита има България
и до каква степен може да разчита на самата себе си при възможен въоръжен спор.
А единствено преди месец българското държавно управление бодро обясняваше, че ще разчита напълно на българската войска в обстановката, обвързвана с напрежението по оста Русия-НАТО. " Отбранителната ни тактика ще е построена на база на българската войска. Тя ще е водеща, което значи български войски, българско командване и българско военно водачество ", разгласи тогава министър председателят Кирил Петков.
Последва лансирането на създаването на българска батальонна бойна група, която да се приготвя за отразяването на вероятно нахлуване. Обявено бе, че тя ще е до 1500 души, и след дълго упорство накрая въпреки всичко бе позволено, че в нея може да има и техника, и хора от съюзнически сили. Но всички тези извършения бяха,
до момента в който същинската война стартира на 200 км от българската граница
Тогава внезапно и държавно управление, и политици, и общество, и специалисти започнаха да се оглеждат и да се питат на какво може да разчита България и какво може да се случи.
И някак наивното самопризнание на премиера за положението на бойната авиация са едно положително начало в тази посока. Защото около поръчките за нови мотори и за абонаментен ремонт стана ясно, че България разполага с общо 15 изтребители МиГ-29 - 12 МиГ-29А и 3 МиГ-29УБ. Част от тези самолети дават задължително бойно дежурство, а друга част се употребяват за тренировки на военните водачи. По разнообразни оценки всекидневно най-вече 8-9 от тези самолети са годни за потребление. Другите или чакат ремонт, или мотори, или аварийни елементи.
Наскоро България съумя да ремонтира и 8 самолета " Су-25 ". Става дума за щурмовик, който е предопределен за близка въздушна поддръжка на съхопътните войски над бойното поле. Той може да е въоръжен с ракети, снаряди и с т.нар. свободно падащи авиобомби. Армията има и малко хеликоптери - " Ми " и " Кугар ", транспортно-десантен " Спартан ", аероплан за разузнаване и снимане " Ан-30 ", образователни машини. Като цяло остарял парк.
Същото е ситуацията и в Сухопътните войски, и във Военноморските сили,
където техниката е поостаряла, а плановете за нови бронирани машини, както и за два многофункционални модулни патрулни кораби са в бъдещето. Поне вторият към този момент се работи.
Не по-различно е ситуацията и при Противовъздушната защита (ПВО) и Зенитно-ракетни войски (ЗРВ). Те разполагат със зенитно-ракетните комплекси (ЗРК) С-75 „ Волхов “, С-125 „ Нева ”, 2К12 „ Куб ”, ракетен комплекс 9К79 „ Точка “, преносим зенитно-ракетен комплекс (ПЗРК) „ Стрела-2М “. Те сигурно са от годините преди началото на прехода, а както излиза наяве и от наименованията им, са руско въоръжение.
На всичкото от горната страна от няколко десетилетия насам
българската войска изживява същинска кадрова рецесия,
като публично свободните места в нея са към 5500, само че импровизирано се приказва за над 6000.
И с цел да е несъмнено, че обстановката е повече от трагична, доскорошният министър на защитата Каракачанов направи обезверен ход да изиска връщането на наборната работа. Той разгласи, че възстановяването на наборната военна работа e безусловно наложително, тъй като на процедура армията няма запас. Каракачанов сподели тогава, че в случай че в този момент се случи нещо и се наложи да се активизират младежите между 18 и 30 година, ще се окажат пушечно месо и лесни цели.
Проблемът въобще не са единствено младежите, само че и всички останали. Защото, както и различен път е ставало дума, може ли някой, който е бил в казармата, да каже дали е ходил на обучение, дали е наясно какво да прави, къде да отиде, ако има готовност по някаква причина? Със сигурност нищо сходно не се е случвало цели 30 години.
България има преимуществото в тези времена да е член на НАТО, тъй като действително това й дава някаква сигурност - било то тъй като мъчно някой въобще би си помислил да нападне територия на Алианса. Но и даже да стане, прословутият чл.5 от Северноатлантическия контракт би трябвало да е задоволителен, с цел да се задейства цялата организация в нейна отбрана.
И в случай че при стандартните спорове нещата наподобяват относително ясни и ненапълно предвидими,
с ядреното оръжие въобще не е по този начин
Темата, за която нормално се приказва под сурдинка, беше отворена непосредствено от съветския президент Путин, който заповяда да се приведат силите за въздържане в необикновен режим на бойно дежурство. На процедура става дума за така наречен ядрена триада, която включва стратегическа авиация, междуконтинентални балистични ракети и подводни ракетоносачи, в това число и всички т.нар.модерни оръжия, включващи различни ракетни комплекси, хиперзвуково оръжие. Тук се включват хиперзвукови ракети “Кинжал ”, крилати “Калибър ” и “Искандер ”, хиперзвукова “Циркон ”, балистична “Синева ”, междуконтинентална балистична “Ярс ” и други Полуотворената нуклеарна кутия на Пандора повдигна и въпроса по какъв начин тъкмо ще се отбрани НАТО
Например какво стана с така наречен
нуклеарен щит, който трябваше да покрие територията на страните членки
Всъщност за него и за изграждането на нова система за противоракетна защита заприказва още през 2010 година тогавашният генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. Тогава тя беше аргументирана с потребността от защита от възможна иранска нуклеарна опасност. Дотогава Русия успяваше да се опълчи на всички американски опити да се разположи противоракетен щит в Европа.
На 21 май 2012 година обаче бе тържествено оповестено, че противоракетната защита на НАТО към този момент покрива територията на европейските страни - членки на Алианса. И стартира създаване на стадии на система, която като последна цел ще може да подсигурява отбрана, в това число и от съветските балистични ракети.
През последните няколко години се заприказва за сериозен прогрес. За построяването на военна база в Девеселу в Румъния, както и на такава в Редзиково в Полша. И двете бази съгласно американското военно управление имат защитителен темперамент и не са предопределени за експанзия срещу Русия. Но е ясно, че там, където има ПРО, там може да има и ракети. Смята се, че в базите има система за отбрана THAAD. Разположена е противоракетната система Aegis Ashore с 24 пускови установки Mk 41 за ракети Standard Missile 3 (SM-3). При нужда от пусковите установки могат да бъдат изстреляни ракети " Томахоук ". От неотдавна оповестените отговори на НАТО и Съединени американски щати до Русия стана ясно, че съгласно Вашингтон такива ракети въпреки всичко още няма в Полша и Румъния. Нещо, което прави нещата с съществуването на кадърен нуклеарен щит не толкоз сигурни.
Такива десетки ракети обаче има на четири американски кораба -
ракетни миноносци, които като краен резултат образуват главния ударен детайл от началния стадий на разгръщането на системата за ПРО в Европа. Тези кораби също са снабдени с комплекс ракети прехващачи „ Иджис “ с шокиращ блок SM-3, способни да унищожават балистични ракети отвън атмосферата. " Доналд Кук ", " Карни ", " Рос " и " Портър " са основани в испанската военна база в Рота. Те постоянно идват в Черно море, изключително след 2014 година
Русия счита, че тази ПРО, част от които са базите в Полша и Румъния, всъщност са голяма опасност за нея и с това изясни разполагането от своя страна на сходни ракетни комплекси край Калининград, Санкт Петербург, Москва. А те имат два съставния елемент - едните улавят, само че другите удрят.
За всички в действителност е ясно, че без значение по какъв начин ще се назовават тези оръжия - за защита, за въздържане и какво ли не друго, то на процедура те може да се употребяват за нахлуване и да провокират за секунди Трета международна война. И тогава ще е късно и за прогнози, и за разбори, а и няма да има нито кой да разяснява, нитой кой да слуша това.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ