Рашидов на 70: Трудно е да повярвам, духът ми е все същият, характерът ми – непроменен, мечтите ми – същите
Вие сте световнопризнат създател, с извънредно доста влиятелни интернационалните оценки, изложения в световноизвестни галерии, разкрийте ни по какъв начин стартира пътят ви като ваятел, през какви провокации преминахте и гордеете ли се с това, което постигнахте?
Човек постоянно стартира с някаква случайност. Случайно се родих. Попаднах и избрах да се изучавам за художник, инцидентно попаднах в среда на огромни създатели, инцидентно срещнах галериста си в Париж, инцидентно ме поканиха да върша изложения по всички континенти, инцидентно се ожених, инцидентно имам деца и внуци, инцидентно станах министър и народен представител, само че само не зная дали инцидентен ще бъде моят край. Всичко при мен сякаш се случваше под диктовката на някой различен. Ако това е всевишният, аз коленопреклонно му благодаря за тази случайност, която за мен беше един живот приказка.
На 10 декември в Арт изложба Вежди беше открита изложбата „ Вежди и другари “, която е отдадена на Вашия празник, разкажете ни малко повече за нея?
За нея се приказва тези дни доста, само че концепцията не е до дъно моя. Тези прелестни мои другари и създатели, когато аз бях с една тежка болест в Германия, чух в болничната стая, че в България тези мои другари откриват една огромна галерия в изложба „ Средец “ под надпис „ Приятелите за Вежди “. Това човек няма по какъв начин да го не помни. Ето че в този момент на 70 моята благодарност ме накара юбилея си да прекарам дружно със същите тези прелестни другари. Получи се една превъзходна галерия на едни от най-големите, потвърдили се във времето актьори. За мен е чест през днешния ден да сме още веднъж дружно. Благодаря им от сърце.
Вие бяхте министър на културата в два кабинета на Бойко Борисов, с какво се сблъскахте, успяхте ли да осъществите всички набелязани цели?
Разбира се, че на подобен висок пост човек се сблъсква с какво ли не – премеждия доста. Но нали това е мястото, където човек би трябвало да ги преодолява и взема решение. Направиха се доста неща, взеха решение се проблеми, които десетки години са били оставени, все неща, които могат с пръст да бъдат показани. А в този момент остава да чакаме оценката на времето.
Успяхте да реализирате българската експозиция в парижкия Лувър – „ Епопея на тракийските царе - археологически открития в България “. Тя бе оповестена за една от водещите изложения в Европа за 2015 година съгласно френското списание „ Connaissance des Arts” („ Проблеми на изкуството “), макар че бе придружена от кавги и спекулации и лиши доста време, с цел да се случи. По какъв метод се преборихте, с цел да стане действителност и България да откри място в най-посещавания и фамозен музей в света?
Убеден съм, че това е нечуван триумф за българската просвета – да бъде показана в музей като Лувъра. Смея да кажа, че за 1300 години в никакъв случай това не се е случвало. Бяха подписани две петгодишни съглашения за представянето на нашата просвета. Изложбата на тракийското изкуство беше първата, по-късно бе изложбата на Преславското богатство в Лувъра, която също беше сензация, защото този музей се посещава всеки ден от близо 30 хиляди души Предстоеше и трета българска галерия на Второто българско царство, само че тя бе провалена заради безхаберието на хората след мен. За страдание мисля, че друга българска галерия мъчно би се осъществила в Лувъра. Това ме кара да си спомня за думите на моя дядо, който обичаше доста постоянно да ми повтаря, че от всяко дърво свирка не става. Начинът, по който договорих наличието на България в Лувъра, се дължи на мои остарели познанства и другарства и мъжките ръкостискания сред съществени мъже.
Кое е най-високото и скъпо отличие, което сте получил за Ваше произведение в международен мащаб?
Няма отличие, което да не ме е радвало, тъй като всяко отличие е самопризнание за нещо. А това самопризнание и доверие на хора от целия свят доста мъчно се добива. Иначе всеки втори човек щеше да бъде с отличие.
Какви персони са измежду вашите колекционери, разкрийте ни нещо любопитно за тях?
Колекционерът е доста специфичен човек. Това са хора, които вместо да се радват на шума на финикийските знаци и всяка вечер като оня скъперник Чичиков да чуват шума на парите, с цел да заспят умерено, то те ги употребяват за вложение в по-високи духовни цели. Ако задачите на Медичи стигаха само до трупането на парите, през днешния ден нямаше да има и гробницата на Медичите, където стоят скулптурите на Микеланджело като шедьоври, поради които имената на тези меценати са издигнати в най-високата канара в паметта на историята. Това е ролята и на парите, и на шедьоврите, които градят паметта на историята. Радва ме, че по света има доста колекционери и ценители на изкуството, инвестиращи своето благосъстояние в просвета, в която и до през днешния ден с помощта на гения на велики създатели като Браманте, Леонардо, Рафаело, Бернини, както и паралелно с тях имената на великите папи, родове светът желае да се допре до блясъка на Рим. У нас образците също са доста. Убеден съм, че паметниците на Христо и Евлоги Георгиеви вечно ще седят пред Университета, в който са вложили пари тези велики българи.
Как бихте коментирали дейностите на служебния културен министър проф. Велислав Минеков през последните дни, изпратихте писмо и до президента Румен Радев?
Писмото до Румен Радев е писмо с цялостното ми почитание към институцията, заради това, че с негова неточност и избор бе назначен неизвестно за какви заслуги един човек, който не е осъществен в нищо. Това писмо няма нищо общо с министъра по хигиенични съображения.
Какво смятате за съдружното държавно управление, какви са вероятностите на новите ръководещи да съумеят да се оправят с всички рецесии, пред които страната ни е изправена? Това са радикално разнообразни партии въпреки всичко, обединени по някакъв метод непредпазливо, биха ли били поредни в дейностите си и лоялни един към различен новите сътрудници, с цел да стабилизират страната?
Трябва искрено да кажа, че близо година безхаберието и даже лигавенето доведоха енергийната рецесия, хаоса в опазването на здравето, най-високата смъртност при коронавирус пандемията не при различен, а по това време, токът, водата, газта, хляба и храните бяха увеличени отново при тях. Икономическата рецесия е налице с помощта на многомесечното развлечение с избори. Днес виждаме нова власт цялостна с обещания, без да знаем какъв ще е пътят напред и кой ще носи отговорност за спиралата от рецесии. Една рецесия елементарно идва, само че с години си отива. Разбира се, че като естествен човек персонално аз на всяка нова власт мога само да пожелая на добър час. Смятам, че всички равносметки би трябвало да са най-после. Ще поживеем и ще забележим..
Вие участвахте в договарянията за преодоляване на бежанската рецесия в Европа с турския президент Реджеп Ердоган през 2020 година, какви са взаимоотношенията Ви с него, какви усещания остави той у вас?
Смея да кажа, че моите взаимоотношения с президента на Турция датират от повече от 20 години - от времето, когато Реджеп Тайип Ердоган беше кмет на Истанбул. Оттогава до през днешния ден сме запазили както другарство, по този начин и взаимно почитание. Дано не прозвучи мощно, само че съвсем всички срещи на премиера Борисов на четири очи са били в действителност постоянно на шест очи. Скромно се надявам, че с цел да спят през днешния ден българите умерено без бежанци, несъмнено и аз имам най-малко мъничка заслуга. Аз персонално мисля, че Ердоган е човек, който не е за подценяване, той е дълготраен и доста умел политик.
Това лято решихте да прекратите присъединяване си в политическия живот на България , за какво го направихте , напълно на изкуството ли ще се посветите оттук насетне ?
Човек би трябвало да напусне удоволствието постоянно преди то да го е напуснало. Когато един парламент губи доверието и най-много когато се трансформира в един нахален цирк на безхаберните, то тогава той става неприятно място за хора, които имат по-висши цели. Най-вече заиграването с мантрата за младостта, без да си даваме сметка за хората, които би трябвало да са осъществени - тогава човек избира по-далечния път. Някои водачи оглупяха дотам, че не помниха, че страна се ръководи не от остарели или млади, а от умни и мъдри.
Човек постоянно стартира с някаква случайност. Случайно се родих. Попаднах и избрах да се изучавам за художник, инцидентно попаднах в среда на огромни създатели, инцидентно срещнах галериста си в Париж, инцидентно ме поканиха да върша изложения по всички континенти, инцидентно се ожених, инцидентно имам деца и внуци, инцидентно станах министър и народен представител, само че само не зная дали инцидентен ще бъде моят край. Всичко при мен сякаш се случваше под диктовката на някой различен. Ако това е всевишният, аз коленопреклонно му благодаря за тази случайност, която за мен беше един живот приказка.
На 10 декември в Арт изложба Вежди беше открита изложбата „ Вежди и другари “, която е отдадена на Вашия празник, разкажете ни малко повече за нея?
За нея се приказва тези дни доста, само че концепцията не е до дъно моя. Тези прелестни мои другари и създатели, когато аз бях с една тежка болест в Германия, чух в болничната стая, че в България тези мои другари откриват една огромна галерия в изложба „ Средец “ под надпис „ Приятелите за Вежди “. Това човек няма по какъв начин да го не помни. Ето че в този момент на 70 моята благодарност ме накара юбилея си да прекарам дружно със същите тези прелестни другари. Получи се една превъзходна галерия на едни от най-големите, потвърдили се във времето актьори. За мен е чест през днешния ден да сме още веднъж дружно. Благодаря им от сърце.
Вие бяхте министър на културата в два кабинета на Бойко Борисов, с какво се сблъскахте, успяхте ли да осъществите всички набелязани цели?
Разбира се, че на подобен висок пост човек се сблъсква с какво ли не – премеждия доста. Но нали това е мястото, където човек би трябвало да ги преодолява и взема решение. Направиха се доста неща, взеха решение се проблеми, които десетки години са били оставени, все неща, които могат с пръст да бъдат показани. А в този момент остава да чакаме оценката на времето.
Успяхте да реализирате българската експозиция в парижкия Лувър – „ Епопея на тракийските царе - археологически открития в България “. Тя бе оповестена за една от водещите изложения в Европа за 2015 година съгласно френското списание „ Connaissance des Arts” („ Проблеми на изкуството “), макар че бе придружена от кавги и спекулации и лиши доста време, с цел да се случи. По какъв метод се преборихте, с цел да стане действителност и България да откри място в най-посещавания и фамозен музей в света?
Убеден съм, че това е нечуван триумф за българската просвета – да бъде показана в музей като Лувъра. Смея да кажа, че за 1300 години в никакъв случай това не се е случвало. Бяха подписани две петгодишни съглашения за представянето на нашата просвета. Изложбата на тракийското изкуство беше първата, по-късно бе изложбата на Преславското богатство в Лувъра, която също беше сензация, защото този музей се посещава всеки ден от близо 30 хиляди души Предстоеше и трета българска галерия на Второто българско царство, само че тя бе провалена заради безхаберието на хората след мен. За страдание мисля, че друга българска галерия мъчно би се осъществила в Лувъра. Това ме кара да си спомня за думите на моя дядо, който обичаше доста постоянно да ми повтаря, че от всяко дърво свирка не става. Начинът, по който договорих наличието на България в Лувъра, се дължи на мои остарели познанства и другарства и мъжките ръкостискания сред съществени мъже.
Кое е най-високото и скъпо отличие, което сте получил за Ваше произведение в международен мащаб?
Няма отличие, което да не ме е радвало, тъй като всяко отличие е самопризнание за нещо. А това самопризнание и доверие на хора от целия свят доста мъчно се добива. Иначе всеки втори човек щеше да бъде с отличие.
Какви персони са измежду вашите колекционери, разкрийте ни нещо любопитно за тях?
Колекционерът е доста специфичен човек. Това са хора, които вместо да се радват на шума на финикийските знаци и всяка вечер като оня скъперник Чичиков да чуват шума на парите, с цел да заспят умерено, то те ги употребяват за вложение в по-високи духовни цели. Ако задачите на Медичи стигаха само до трупането на парите, през днешния ден нямаше да има и гробницата на Медичите, където стоят скулптурите на Микеланджело като шедьоври, поради които имената на тези меценати са издигнати в най-високата канара в паметта на историята. Това е ролята и на парите, и на шедьоврите, които градят паметта на историята. Радва ме, че по света има доста колекционери и ценители на изкуството, инвестиращи своето благосъстояние в просвета, в която и до през днешния ден с помощта на гения на велики създатели като Браманте, Леонардо, Рафаело, Бернини, както и паралелно с тях имената на великите папи, родове светът желае да се допре до блясъка на Рим. У нас образците също са доста. Убеден съм, че паметниците на Христо и Евлоги Георгиеви вечно ще седят пред Университета, в който са вложили пари тези велики българи.
Как бихте коментирали дейностите на служебния културен министър проф. Велислав Минеков през последните дни, изпратихте писмо и до президента Румен Радев?
Писмото до Румен Радев е писмо с цялостното ми почитание към институцията, заради това, че с негова неточност и избор бе назначен неизвестно за какви заслуги един човек, който не е осъществен в нищо. Това писмо няма нищо общо с министъра по хигиенични съображения.
Какво смятате за съдружното държавно управление, какви са вероятностите на новите ръководещи да съумеят да се оправят с всички рецесии, пред които страната ни е изправена? Това са радикално разнообразни партии въпреки всичко, обединени по някакъв метод непредпазливо, биха ли били поредни в дейностите си и лоялни един към различен новите сътрудници, с цел да стабилизират страната?
Трябва искрено да кажа, че близо година безхаберието и даже лигавенето доведоха енергийната рецесия, хаоса в опазването на здравето, най-високата смъртност при коронавирус пандемията не при различен, а по това време, токът, водата, газта, хляба и храните бяха увеличени отново при тях. Икономическата рецесия е налице с помощта на многомесечното развлечение с избори. Днес виждаме нова власт цялостна с обещания, без да знаем какъв ще е пътят напред и кой ще носи отговорност за спиралата от рецесии. Една рецесия елементарно идва, само че с години си отива. Разбира се, че като естествен човек персонално аз на всяка нова власт мога само да пожелая на добър час. Смятам, че всички равносметки би трябвало да са най-после. Ще поживеем и ще забележим..
Вие участвахте в договарянията за преодоляване на бежанската рецесия в Европа с турския президент Реджеп Ердоган през 2020 година, какви са взаимоотношенията Ви с него, какви усещания остави той у вас?
Смея да кажа, че моите взаимоотношения с президента на Турция датират от повече от 20 години - от времето, когато Реджеп Тайип Ердоган беше кмет на Истанбул. Оттогава до през днешния ден сме запазили както другарство, по този начин и взаимно почитание. Дано не прозвучи мощно, само че съвсем всички срещи на премиера Борисов на четири очи са били в действителност постоянно на шест очи. Скромно се надявам, че с цел да спят през днешния ден българите умерено без бежанци, несъмнено и аз имам най-малко мъничка заслуга. Аз персонално мисля, че Ердоган е човек, който не е за подценяване, той е дълготраен и доста умел политик.
Това лято решихте да прекратите присъединяване си в политическия живот на България , за какво го направихте , напълно на изкуството ли ще се посветите оттук насетне ?
Човек би трябвало да напусне удоволствието постоянно преди то да го е напуснало. Когато един парламент губи доверието и най-много когато се трансформира в един нахален цирк на безхаберните, то тогава той става неприятно място за хора, които имат по-висши цели. Най-вече заиграването с мантрата за младостта, без да си даваме сметка за хората, които би трябвало да са осъществени - тогава човек избира по-далечния път. Някои водачи оглупяха дотам, че не помниха, че страна се ръководи не от остарели или млади, а от умни и мъдри.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ