Информацията за срещи и постигнати резултати в САЩ, поднесена ни от титана на националната и международната политика Кирил Петков, не изглежда реална, а по-скоро на плод на неговите халюцинации
Искрено се развличам с постовете на Кирил Петков, посредством които ни осведоми за историческото си посещаване в Съединени американски щати като участник на церемонията по встъпване в служба на новия президент.
Трябва да сме му признателни за чутовните резултати от това посещаване, в детайли разказани и гарнирани със съответния снимков материал.
Но всичко това породи някои мисли, размишления и пристрастености към това посещаване.
От моята политическа кариера, която стигна до Европейския парламент, въпреки всичко нещичко понаучих.
Когато един политик организира публични политически срещи, нормално, най-често и обикновено е тези срещи да се организират в кабинети, зали, на маси, кръгли, квадратни, овални без значение. Тогава има опция двете страни да си обменят отзиви, да дебатират, да пазят позиции и.т.н. И е изцяло обикновено, дори и наложително, да се спомене къде, по кое време, с кого или кои публични лица е извършена срещата.
Та в този смисъл информацията за извършените срещи, диалози и реализирани резултати в Съединени американски щати, поднесена ни от титана на националната и интернационалната политика Кирил Петков, не ми наподобява по никакъв начин действителна, а по-скоро на плод на неговото въображение или неговите халюцинации.
Той приказва за „ продуктивни срещи във Вашингтон “ с „ приятелите от Международния републикански институт “, за „ самостоятелни срещи с републиканци “,
приказва за „ мои положителни другари от Републиканската партия “, за „ републикански губернатори, конгресмени и сенатори “.
Това по никакъв начин не ми звучи съществено, а по-скоро като роман по въображение.
Не излиза наяве къде са извършени тези срещи, които са тези другари, които са тези републикански губернатори, конгресмени и сенатори?
Съзнавайки, че въобще не бих се съпоставял и съизмервам с този политически талант, само че въпреки всичко ще си разреша нескромно да кажа, че и аз съм имал опция да проведа срещи във Вашингтон като член на делегация от Екологичен потенциал. Като тези срещи бяха извършени в Държавния департамент по земеделие на Съединени американски щати и в Конгреса им. В Департамента им по земеделие се срещнахме с заместник-секретарите, т.е техните заместник-министри Алексис Тейлър, Роберт Бони и Комар Чандран. В Конгреса на Съединени американски щати имахме срещи с конгресмените Джим Коста, Джон Роуз, Дан Нюхаус, Чели Пингри, Франк Лукас.
Темата на тези срещи най-общо казано бе накъде и по какъв начин да се развива земеделието оттук нататък, след наученото от Ковид пандемията.
Според моето непретенциозно мнение по този начин би трябвало да се сервира информацията за едно посещаване и последващите срещи.
Но да пуснеш фотография с някого в коридора, като с едната ръка се ръкуваш, а с другата го задържаш най-малко до момента в който те снимат, или с някого на коктейл, или измежду платилите с цел да гледат церемонията по тв приемника, не наподобява по никакъв начин съществено. По-скоро наподобява малко „ алангро “.

