Кеворк Кеворкян: Докъде стига пропадането на журналистиката
Докъде стига пропадането на публицистиката? Каква би трябвало да бъде тя? Кой е отговорен за положението на днешните малките екрани? На всички тези въпроси дава отговор маститият журналит Кеворк Кеворкян в изявление за вестник „ Филтър “. Кеворкян го препубликува в своя Facebook профил под заглавие: „ ДОКЪДЕ МОЖЕ ДА ПРОПАДНЕ ТЕЛЕВИЗИЯТА„.
публикува всички поместени фрагменти от изявлението без редакторска интервенция:
ДОКЪДЕ МОЖЕ ДА ПРОПАДНЕ ТЕЛЕВИЗИЯТА
Предлагам ви фрагменти от изявление, което дадох през седмицата на Антон Стефанов за вестник „ Филтър “.
– Гледате ли телевизия и какво мислите за днешната телевизия?
– Няма кой да дръпне спусъка – това дефинитивно стана ясно още преди години, когато малките екрани започнаха да затъват в тресавището на лекомислието и угодниченето. И най-после изпаднаха във Великата Ера на Лъжата и без нея към този момент не могат да съществуват. Вдигат олелия за незначителното и гонят Михаля, вместо Истината. Истината от ден на ден ги плаши. Накрая ще се окаже, че телевизионната боза като че ли е по-честна от другото, което би трябвало да минава за сериозна телевизия. Тия пък, които претендират, че я вършат, към този момент не си вършат труда да крият, че оферират една истина – тази на властниците. Те пък в последно време непохватно си разменят местата, само че и това е условно, тъй като са си замязяли до неспособност. И на драго сърце дават чартърен лицата си, тезите си, даже и достойнството си, доколкото въобще я имат – нея на първо време.
Вече не малките екрани вършат политиката, а политиката ги моделира по собствен облик и сходство. Политическото тресавище скоро няма да се раздвижи и прочисти. Сега и малките екрани също значително са блатясали и никой не чака нещо съществено да се случи там.
– Какъв е този спусък, за който споменахте?
– Натискаш го и някоя дребна, скромна Истина прогърмява като изстрел, с цел да стресне политиканите ни, а и да разсъни народеца, който от дълго време не чака нищо от малките екрани – и с право, несъмнено. Тъкмо и поради това той не се съпротивяваше, когато бе депортиран към Бозата и в този момент към този момент е лоялен неин гражданин. Не може да бъде упрекван за избора си, тъй като политическата боза е много по-отвратителна от тази, която оферират шоу стратегиите. Сетивата на елементарните хора към момента не са изцяло повредени от нелепостите, с които ги зарива политическото съсловие и те избират нелепостите на „ Биг Брадър “, примерно, пред конфузиите на продукции, които неизлечимо са изумени от ласкателство и лукавство.
Няма кой обаче да дръпне спусъка и да ни достави най-малко една скромна истина – която да наруши хармонията на властовото каканижене.
Политическата Секта презира Народа и си разрешава да му приказва отблъскващи глупости. Затова той хукна към Брадърите – там най-малко нелепостта се продава точно като нелепост, слабостите и недъзите на участниците не се прикриват, а даже се преувеличават.
И единствено си представете, какво ще ни предложи въпросното шоу, в случай че в него вземат участие подбрани наши политически тахтаби.
Никаква бесовщина не може към този момент да хване нашите хора и да ги възпламени – а без нея нищо няма да се промени, до такава степен сме се докарали. Уж има някакъв лимит, някакви граници, в които можеш да подритваш клетия Народ, само че това наподобява не е годно в нашия случай. Каква бесовщина, по дяволите – нашите хора не могат даже да се разгневят, както би трябвало. Успяха да ги анестезират през годините на Калташкия Преход. Край – и борбата за Паметта е дефинитивно изгубена. Придворните анализатори още не са почнали да чоплят вероятните пояснения за тази незаинтересованост, само че и това скоро ще стане и, несъмнено, страхливци ще се пробват да изясняват и оправдават страха. А апатията ще я показват като следващата свята евроатлантическа полезност. Бъзлив народ, който дори с апашите от питателните вериги не може да се оправи, какво да чакаме от него.
Както споделяше един публицист, като че ли нещо в него се е пречупило и отлетяло.
– Кое е, съгласно вас, това нещо?
– Паметта. Народът е на път дефинитивно да я разлюби. Все
по-често я употребява по съвместителство, а не след дълго ще стартира и да я ненавижда, тъй като тя го кара да се срами поради овчата си толерантност.
Политическите тъпаци, които най-вече се гаврят с Миналото, в действителност го вършат, тъй като то ги унижава, те могат да се преструват и да се вършат на всевъзможни, обаче уединено са наясно, че са едното нищо. Били са едното нищо и никаква нагласена „ Промяна “ или още по-нагласен „ Преход “ не са в положение да трансформират това. Те ще си останат никаквици.
Мрат да се преправят на нещо друго, друго от това, което са, и то пред очите ни – само че такава благосклонност няма да дочакат.
И си го изкарват от народеца. Мерзавците знаят по какъв начин да го подхванат – по тази причина започнаха да насилват децата му с отвратителни неистини, още щом прекрачат учебния предел. Но и тази им сметка е неверна, тъй като и те ще остареят и тогава същите тия техни деца ще ги подхванат за Миналото, което те, от своя страна, ще им оставят. Какво ще е то – занапред е ясно.
Ние все гледаме да противопоставим едно на друго, преглъщаме Миналото, както ни падне, до момента в който то загуби целия си смисъл. Ние не можем да опазим и като сетните простаци се надяваме това да стори някакво „ Бъдеще “. Профукване на Миналото, очаквания по нещо неясно/Бъдещето – и все по този начин си оставаме в сегашното. Безнадеждни до неспособност, изоставени от самите себе си.
Глобализмът, в който се кълняха нашите еничари е в отломки, и всичко, което той продуцираше също е в отломки, а такива като нас са най-жалки.
Сетих се тия дни по някакъв мотив за едно от прозренията на уругвайския публицист Едуардо Галеано: „ Джон Лок, философът на свободата, бил акционер в Кралската африканска компания, която търгувала с плебеи “.
Вие си направете сметката, къде е мястото ни в днешната търговия с плебеи. Като начало, можете да имате поради, че някои плебеи са щастливи, тъй като не знаят, че са плебеи.
– Да уточним нещо: кой е отговорен за положението на днешните малките екрани – ония, които я вършат или ония, които ги имат?
– Собствениците няма за какво да си губят времето с цацата, те са сигурни, че тя към този момент е програмирана вярно, няма потребност да бъде опявана от време на време. Има, несъмнено, и кадърни хора в днешните малките екрани, само че и те оставят храбростта си вкъщи, когато потеглят на работа. Останалите като че ли са клонирани от някакъв едновремешен комунистически пропагандатор от околийски мащаб, доста ортодоксален и смъртоносно скучен.
Въпросът е, до каква степен още може да пропадне нашия поминък. И още по-голям е въпросът, какво би трябвало да се случи, с цел да си възвърне той нужната сензитивност. А сетне може да пристигна ред и на съвеста.
– В един от популярните си кеворкизми казвате: “За някои медийни „ спецове “ публицистиката е памперсът, който би трябвало да почиства постоянно засрания гъз на Властта “. За вас обаче какво е днешната публицистика?
– Знаеш ли, за какво се самоубиват китовете и то групово? Засега повода не е напълно ясна, само че за най-достоверно се приема догатката, че това се дължи на неточност на лидера им – той губи ориентировка и ги повежда към брега, където те намират гибелта си. През годините на Прехода и нашата публицистика се тътреше към сходен обред – като следваше и славословеше без мярка всеки следващ водач. Но си направи – най-малко огромната част от нея – същинско групово сепук/харакири с идването на власт на Кирчовци. Ако й беше останала даже мъничко чест, в никакъв случай нямаше да загатва тези несретници, а не да им прави метани от заран до вечер.
ПростоКирчо беше генералната проба, до каква степен може да пропадне освен публицистиката, само че и въобще цялата ни гласност, колкото и окаяна да беше тя.
Великият Случайник и такива като него откриха нови хоризонти пред Всепозволеността: можеш да мамиш и фалшифицираш, даже когато те гласят за върховен пост в страната, можеш да палиш свещи в две черкви по едно и също време и всичко останало – тази позорна толерантност обезпечи безспорното проваляне на публицистиката. А тя и до момента не си дава сметка, че се срещна с Лудостта и остана безропотно в обятията й.
Но ти питаше, каква би трябвало да бъде публицистиката. Ето един вероятен отговор: „ Да бъде толкоз сензитивна, че да съумява да изстиска сълзи даже от камък “. Казвал съм го и различен път, само че в този момент мога да допълня: може би една-едничка сълза има даже в камъка, какво остава за елементарния човек. И за какво ни е тогава този прокълнат поминък, в случай че не ни доближава до неговите горести. Журналистиката би трябвало да оставя свидетелства на първо място за тях.
– Как бихте траяли изречението: „ Животът е…. “
– По-важно е,какво не е.
– И какво не е?
– Не е нещо, през което да се опитваш единствено да се промушиш, това е невероятно.
Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews

