Ирина Бокова поучава Le Monde заради Азербайджанската афера
Вие, наподобява, не познавате добре действието на една междуправителствена организация. Така генералният шеф на ЮНЕСКО Ирина Бокова се обръща към френския вестник Le Monde, който преди седмица и половина разгласява публикация със заглавие " Баку си купува въздействие в Европа ". Статията беше част от интернационално журналистическо следствие за така наречен " дипломацията на хайвера " с голям брой материали, оповестени в редица авторитетни западни медии като Suddeutsche Zeitung и The Guardian. С термина " дипломация на хайвера " се разказва политика на Азербайджан да си обезпечава благоразположението на западни ръководители по " втория метод ".
В писмото си до Le Monde Бокова показва, от нейна позиция, грешките в материала за Азербайджан, в който беше намесено и името на нейния брачен партньор Калин Митрев - поради данни, че е получавал пари от Азербайджан (бел. ред. - съгласно Митрев тези пари са заплащане за консултантски услуги). " Никога по време на моя мандат като общоприет шеф не съм получавала, непосредствено или косвено, заплащане от никое държавно управление . Вие смесвате моите функционалности с тези на моят брачен партньор, който по това време е частен съветник . Нямам никакво присъединяване и не познавам в елементи неговата активност като предприемач, за която той към този момент отговори на публицистите и изрично отхвърли обвиняванията ".
Ето какво още споделя генералният секретар на ЮНЕСКО: " Присъщо точно на генералния шеф е да развива връзки с всички страни членки. Отношенията сред ЮНЕСКО и Азербайджан са открити от дълго време и не водят началото си от избирането ми през 2009 година, и се развиват при прецизно използване на решенията на нашите управителни органи.
Азербайджан, като член на ЮНЕСКО, е приемал срещи и е финансирал стратегии при ценене на утвърдените от страните членки механизми, при цялостна бистрота. Не съм вземала решението за образуване на галерия, отдадена на тази страна , както Le Monde погрешно уточни. Държавите членки, и не генералният шеф, са взели това решение според процедурите, които важат за всички. ЮНЕСКО непрекъснато е хазаин на десетки изложения, концерти и събития.
Що се отнася до правата на индивида, тематика, която е скъпа на сърцето ми, аз ускори както в никакъв случай до момента мандата на ЮНЕСКО в тази област, изключително във връзка със свободата на изложение. Поех самодейността за международен проект за деяние за независимост на печата и сигурност на публицистите, който през днешния ден е признат от всички страни членки на Организация на обединените нации. Двама публицисти от Азербайджан, Ейнула Фатулаев през 2012 година и Хадиджа Исмаилова през 2016 година, получиха с моята поддръжка премията “Гийермо Кано” за независимост на печата, най-високото отличие на ЮНЕСКО за публицистика. Повдигала съм чувствителни въпроси, обществено и в частни диалози, за постигането на прогрес по тази толкоз комплицирана тематика в междуправителствен подтекст. Правила съм го неуморно, в това число призовавайки за освобождението на госпожа Исмаилова, допринасяйки по този метод, имам вяра, за нейното излизане от пандиза, както и в други сходни случаи. Ще продължа да пазя свободата на печата на всички места по света. Също по този начин клеветите за въображаемo съучастничество са изключително обидни и неоснователни.
Ако Le Monde бе намерил за добре да потърси моето мнение преди публикуването на тази публикация, която аз съдя, щяхме да избегнем това тъпо неразбирателство, което без причина визира моята известност и непряко тази на ЮНЕСКО. "
В писмото си до Le Monde Бокова показва, от нейна позиция, грешките в материала за Азербайджан, в който беше намесено и името на нейния брачен партньор Калин Митрев - поради данни, че е получавал пари от Азербайджан (бел. ред. - съгласно Митрев тези пари са заплащане за консултантски услуги). " Никога по време на моя мандат като общоприет шеф не съм получавала, непосредствено или косвено, заплащане от никое държавно управление . Вие смесвате моите функционалности с тези на моят брачен партньор, който по това време е частен съветник . Нямам никакво присъединяване и не познавам в елементи неговата активност като предприемач, за която той към този момент отговори на публицистите и изрично отхвърли обвиняванията ".
Ето какво още споделя генералният секретар на ЮНЕСКО: " Присъщо точно на генералния шеф е да развива връзки с всички страни членки. Отношенията сред ЮНЕСКО и Азербайджан са открити от дълго време и не водят началото си от избирането ми през 2009 година, и се развиват при прецизно използване на решенията на нашите управителни органи.
Азербайджан, като член на ЮНЕСКО, е приемал срещи и е финансирал стратегии при ценене на утвърдените от страните членки механизми, при цялостна бистрота. Не съм вземала решението за образуване на галерия, отдадена на тази страна , както Le Monde погрешно уточни. Държавите членки, и не генералният шеф, са взели това решение според процедурите, които важат за всички. ЮНЕСКО непрекъснато е хазаин на десетки изложения, концерти и събития.
Що се отнася до правата на индивида, тематика, която е скъпа на сърцето ми, аз ускори както в никакъв случай до момента мандата на ЮНЕСКО в тази област, изключително във връзка със свободата на изложение. Поех самодейността за международен проект за деяние за независимост на печата и сигурност на публицистите, който през днешния ден е признат от всички страни членки на Организация на обединените нации. Двама публицисти от Азербайджан, Ейнула Фатулаев през 2012 година и Хадиджа Исмаилова през 2016 година, получиха с моята поддръжка премията “Гийермо Кано” за независимост на печата, най-високото отличие на ЮНЕСКО за публицистика. Повдигала съм чувствителни въпроси, обществено и в частни диалози, за постигането на прогрес по тази толкоз комплицирана тематика в междуправителствен подтекст. Правила съм го неуморно, в това число призовавайки за освобождението на госпожа Исмаилова, допринасяйки по този метод, имам вяра, за нейното излизане от пандиза, както и в други сходни случаи. Ще продължа да пазя свободата на печата на всички места по света. Също по този начин клеветите за въображаемo съучастничество са изключително обидни и неоснователни.
Ако Le Monde бе намерил за добре да потърси моето мнение преди публикуването на тази публикация, която аз съдя, щяхме да избегнем това тъпо неразбирателство, което без причина визира моята известност и непряко тази на ЮНЕСКО. "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ