Изчезването на оптимистичната концепция за Запада
" Вие, европейците идвате тук да ни поучавате, да ни обвинявате и мърморите, а по-късно очаквате да ви пазиме " - ми сподели един американски сътрудник по време на скорошното ми пътешестване до Вашингтон. Горчивината му, която не беше нова нито в тона, нито всъщност, въпреки всичко ме изненада, защото го познавам съвсем от 20 години, когато НАТО се разшири към Централна Европа.
В духа на времето тогава той беше безвъзвратен оптимист и доста " западен " в желанието си да разшири смисъла на термина " трансатлантически ". Характерният за началото на века оптимизъм пасваше идеално на убеждението, че Западът е идея за бъдещето (‘Zukunftsbegriff’), за разлика от провалената Съветска империя – окончателната победа на демократичната народна власт или другояче казано, " краят на историята ".
За човек като мен, който идваше от Централна и Източна Европа, този оптимизъм изглеждаше натурален. Бяхме станали очевидци на края на непопулярните тоталитарни режими, на възхода на гражданските общества и на устрема на свободния свят да построи общо бъдеще. Колкото и да беше мъчителен, преходът беше известен, тъй като означаваше " завръщане към Европа ", а Съединени американски щати допълваше картината за проспериращия, креативен и единен Запад.
Тази въодушевена визия за Запада получи първия си тежък удар още през 2002 година преди войната в Ирак, когато Робърт Кейгън написа: " (...) факт е, че европейците и американците към този момент не споделят една и съща визия за света. По всички значими въпроси за властта - за изгодата от силата, за морала на силата - пътищата им се разделиха ". Кейгън упорства, че след края на Студената война Европа и Съединени американски щати са развили фундаментално разнообразни гледища за това какъв е светът и какъв би трябвало да бъде: съгласно европейците светът би трябвало да се основава на правила, а съгласно американците - той ще бъде безреден, което ще постанова използването на твърда мощ.
Стратегията за национална сигурност като... академично изпитание
Днешното неспокойствие на моя сътрудник от Вашингтон беше изненадващо, тъй като незабавно след 2000 година той не се притесняваше от несъгласието сред Марс и Венера. Подобно на мнозина други, той гледаше на това разделяне като на опция за прекачване на мостове и за интелектуално изпитание за поправяне на гледищата в границите на трансатлантическото доверие и възприятие за обща принадлежност към Запада. А в този момент осъзнах, че тази необятна рамка към този момент я няма. Американо-европейските връзки през днешния ден са подвластни на открита неприязън и съмнение - и до момента в който през 2002 година Кейгън смяташе, че американската позиция по-правилно схваща световната действителност, през 2018 година Съединени американски щати като че ли са лишени от каквото и да било интелектуално предпочитание да й отговорят.
Липсата на интелектуално изпитание в дебата във Вашингтон учудва, а повода е, че той е фокусиран единствено към един човек, американският президент, чиято егоцентричност и несериозност, пренебрежение към институциите и сътрудниците наподобяват невиждани. Администрацията и президентът приказват на разнообразни езици, а опитът от следвоенната дипломатическа история като че ли е липсващ.
Съществува тактика за национална сигурност, основана от Белия дом на Тръмп, само че тя е " отделена от действителността на ръководството на Тръмп ", тя е " чисто академично изпитание ". Главният въпрос, на който тактиката не дава отговор, е кои са действителните цели на администрацията, тъй като документът влиза в надълбоко несъгласие с изказванията на Тръмп по основни тематики. Така да вземем за пример, тактиката приканва за единение на Европа и Америка против общата опасност от Москва. В нея се споделя, че " Русия употребява подмолни средства, с цел да отслаби доверието в американския ангажимент към Европа, да подкопае трансатлантическото единение и да отслаби европейските институции и държавни управления ". За да противостоят, " Съединените щати и Европа ще работят дружно, с цел да противодействат на подривните дейности и експанзия на Русия ", в това число като удостоверява, че " Съединените щати остават ангажирани с член 5 от Вашингтонския контракт ", който задължава Америка да пази своите съдружници в НАТО.
Обратно, когато приказва за НАТО, Тръмп не загатва опасността от Русия, а се концентрира извънредно върху опасността, която идва от съдружниците на Америка. " Няма да позволи държавите-членки да не си покриват вноските, а ние да им подсигуряваме сигурността и да бъдем подготвени да водим войни поради тях ", сподели той. За разлика от Стратегията за национална сигурност, в речта си Тръмп не сподели нищо за уговорката на Америка към член 5 от контракта.
Някои американски публични лица напоследък се пробваха да преодолеят разликите сред позициите на президента и на администрацията. Гледайте политиката и без да влагате страсти, не обръщайте внимание на шума и опаковката, е посланието към европейците зад закрити порти. Но фактът, че съгласно изследване на центъра Пю от 2017 година 75% от интервюираните в 37 страни намират Тръмп за нахален, прави невероятно посланикът да бъде обособен от посланието.
Какво мисли Берлин и какво мислят германците
Още по-впечатляващи са резултатите от едно проучване, което съпоставя публичното мнение в Германия и Съединени американски щати. " Докато почти двама от всеки трима запитани американци характеризират връзките като положителни, 56% от германците застъпват противното мнение ", заключава изследването. По този въпрос немският хайлайф и общество наподобяват на едно мнение, само че до момента в който политиците в Берлин ясно осъзнават какъв брой значима е ролята на Америка за сигурността и защитата, едвам 16% от германците правят оценка това като значимо.
Мюнхенската конференция по сигурността също обърна внимание на рисковата обстановка в днешния мултиполярен свят, съчетана с големите отбранителни разноски на Съединени американски щати и неналичието на надеждна трансатлантическа рамка ( " Светът е на ръба " ). Но изгубването на оптимистичната идея за Запада не е единствено неприятна вест, тя носи и вяра: позволява се, че това ще докара до сливане на напъните за построяването на европейска защита. Проучване на публичното мнение, поръчано от Мюнхенската конференция и McKinsey, демонстрира, че болшинството от европейците желаят да имат лични въоръжени сили, които да бъдат способни да се разпростират отвън техните национални граници, за предпочитане по целия свят.
Наред с това, друга добра вест е, че провокираната от Тръмп вълна не води до подсилване на националистите и популистите в Европа. Както написа Гардиън, трайният резултат евентуално ще бъде укрепването на евролибералите и провокирането на спор в Европа дали трансатлантизмът към момента има смисъл. Неясно е какъв ще бъде отговорът на Америка на поканата на Путин за конкуренция в стратегическите оръжия. А оповестените от Тръмп ограничения за търговски протекционизъм обрисуват вероятността за комерсиална война. Възможно ли е изобщо някои през днешния ден изобщо да бъде уверен трансатлантик?
Рейгън, Тръмп и империята на злото
Верните американофили от Централна и Източна Европа към момента помнят Рейгън, американският президент, който победи империята на злото. Предизборният му девиз беше сходен на този на Тръмп - " Да създадем Америка още веднъж велика ", а през първата година от ръководството си той вкара данъчни облекчения и увеличи военните разноски (което на собствен ред подхлъзна Съюз на съветските социалистически републики в икономическата пропаст). Между другото, съчетанието на тези две политики докара до растеж на бюджетния недостиг, който доближи почти 6% от брутния вътрешен артикул през 1983 година - път, по който пое и Доналд Тръмп, изтегляйки заем от почти 1 трилион $ през тази финансова година.
Рейгън също се опита да наложи протекционистични ограничения, само че за разлика от Тръмп през днешния ден, направи това след договаряния с европейските си сътрудници (а малко по-късно се отхвърли от мерките). Днес с повишението на митата за стоманата федералното държавно управление в Съединени американски щати е на път да отчужди редица европейски държавни управления. Подобна беше схемата и при неотдавна утвърдените от Конгреса наказания против Русия: те бяха въведени без съвещания с Европейски Съюз, въпреки икономическите връзки сред европейците и Русия да са надалеч по-активни, в сравнение с тези сред Русия и Съединени американски щати.
Но разликите с Рейгън евентуално са най-многозначителни, когато става дума за връзките с Русия. Докато неприкритата цел на Рейгън беше да " напише последната страница от историята на Съветския съюз ", Тръмп надалеч не е толкоз безапелационен. Той освен се опълчва на своята изрично настроена администрация по този въпрос, само че и неговата двоякост по намесата на Русия в президентските избори в Съединени американски щати докара до образуването на двупартийно болшинство против него.
Полша и Унгария не са обезпокоени
Шизофреничната обстановка във Вашингтон като че ли не тормози водачите на Полша и Унгария. Американската военна поддръжка за Полша задоволява упованията на Варшава в региона на сигурността. Полското управление през днешния ден е загрижено да увери своите американски сътрудници, че " нищо " няма да се промени, когато мощно подложеният на критика закон за ролята на Полша в Холокоста влезе в действие. Поляците, без подозрение, са признателни на Рейгън за успеха над комунизма, за одобряването на свободата и демократичните правила (през 2007 година президентът Лех Качински удостои Рейгън посмъртно с най-високият полски медал, даван на чужденци - " Орденът на белия орел " ). Днес Ярослав Качински може да се асоциира с популизма на Тръмп, само че неоповестеният официално поход на Тръмп против демократичната народна власт в действителност опонира на наследството, завещано от Рейгън в Полша.
В Будапеща мекият автократ Орбан се зарадва от успеха на Тръмп. Ала очакванията му за определяне на близки връзки към момента чакат да се трансфорат в действителност: поканата за негово посещаване в Белия дом към този момент се отсрочва от американската администрация, поради благосклонностите на Орбан към Путин и неговия (доста успешен) опит да трансформира Унгария в сходство на Русия. За страдание на Орбан Унгария не е задоволително значима, с цел да се трансформира във въпрос от дневния ред на огромния началник.
Освен способността им да приказват от името на народа и възмущението им от либерализма, Качински, Орбан и Тръмп са обединени и от неналичието на благосклонност към Ангела Меркел в Германия. Неотдавна тъкмо до статуята на Рейгън на площада на свободата в Будапеща беше повдигнат монумент на жертвите на нацистката окупация в Унгария. Критиците на този монумент го интерпретират като опит за изтриване на съучастието на Унгария в нещастието от Втората международна война, само че на първо място като израз на новия маджарски шовинизъм. Съществува огромен контрастност сред апела на Рейгън към обединяване ( " Господин Горбачов, разрушете тази стена! " ) и изолационизма на Орбан, издигнал стена против имигрантите, е различен мотив против паралелите сред Рейгън и Тръмп в американско-европейските връзки.
Последиците
Управлението на Доналд Тръмп безспорно ще има трайни последствия за Европа, за трансатлантическите връзки и за света, а последствията от него ще продължат да бъдат усещани в световната сигурност, интернационалната комерсиална система и в света и след края на неговото ръководство.
Но от ден на ден очевидно наподобява разрушаването на Запада като идея.
Перспективите за това бяха забележими още преди изненадваща победа на Тръмп, евентуално това щеше да се случи малко по-късно и в случай че спечелилият беше различен, само че истината е, че 45-ият президент на Съединени американски щати сътвори съмнение, позволи неприязън и стартира дейности, които фундаментално подкопаха тази идея. Предстои да разберем дали е допустимо връщане обратно.
Авторът е шеф на българския офис на Европейския съвет за външна политика (ecfr.eu). Статията с автентично заглавие " Краят на концепцията за Запада? " е оповестена във външнополитическото списание на немската Фондация " Хайнрих Бьол ". Вътрешните акценти са на " Дневник ".
В духа на времето тогава той беше безвъзвратен оптимист и доста " западен " в желанието си да разшири смисъла на термина " трансатлантически ". Характерният за началото на века оптимизъм пасваше идеално на убеждението, че Западът е идея за бъдещето (‘Zukunftsbegriff’), за разлика от провалената Съветска империя – окончателната победа на демократичната народна власт или другояче казано, " краят на историята ".
За човек като мен, който идваше от Централна и Източна Европа, този оптимизъм изглеждаше натурален. Бяхме станали очевидци на края на непопулярните тоталитарни режими, на възхода на гражданските общества и на устрема на свободния свят да построи общо бъдеще. Колкото и да беше мъчителен, преходът беше известен, тъй като означаваше " завръщане към Европа ", а Съединени американски щати допълваше картината за проспериращия, креативен и единен Запад.
Тази въодушевена визия за Запада получи първия си тежък удар още през 2002 година преди войната в Ирак, когато Робърт Кейгън написа: " (...) факт е, че европейците и американците към този момент не споделят една и съща визия за света. По всички значими въпроси за властта - за изгодата от силата, за морала на силата - пътищата им се разделиха ". Кейгън упорства, че след края на Студената война Европа и Съединени американски щати са развили фундаментално разнообразни гледища за това какъв е светът и какъв би трябвало да бъде: съгласно европейците светът би трябвало да се основава на правила, а съгласно американците - той ще бъде безреден, което ще постанова използването на твърда мощ.
Стратегията за национална сигурност като... академично изпитание
Днешното неспокойствие на моя сътрудник от Вашингтон беше изненадващо, тъй като незабавно след 2000 година той не се притесняваше от несъгласието сред Марс и Венера. Подобно на мнозина други, той гледаше на това разделяне като на опция за прекачване на мостове и за интелектуално изпитание за поправяне на гледищата в границите на трансатлантическото доверие и възприятие за обща принадлежност към Запада. А в този момент осъзнах, че тази необятна рамка към този момент я няма. Американо-европейските връзки през днешния ден са подвластни на открита неприязън и съмнение - и до момента в който през 2002 година Кейгън смяташе, че американската позиция по-правилно схваща световната действителност, през 2018 година Съединени американски щати като че ли са лишени от каквото и да било интелектуално предпочитание да й отговорят.
Липсата на интелектуално изпитание в дебата във Вашингтон учудва, а повода е, че той е фокусиран единствено към един човек, американският президент, чиято егоцентричност и несериозност, пренебрежение към институциите и сътрудниците наподобяват невиждани. Администрацията и президентът приказват на разнообразни езици, а опитът от следвоенната дипломатическа история като че ли е липсващ.
Съществува тактика за национална сигурност, основана от Белия дом на Тръмп, само че тя е " отделена от действителността на ръководството на Тръмп ", тя е " чисто академично изпитание ". Главният въпрос, на който тактиката не дава отговор, е кои са действителните цели на администрацията, тъй като документът влиза в надълбоко несъгласие с изказванията на Тръмп по основни тематики. Така да вземем за пример, тактиката приканва за единение на Европа и Америка против общата опасност от Москва. В нея се споделя, че " Русия употребява подмолни средства, с цел да отслаби доверието в американския ангажимент към Европа, да подкопае трансатлантическото единение и да отслаби европейските институции и държавни управления ". За да противостоят, " Съединените щати и Европа ще работят дружно, с цел да противодействат на подривните дейности и експанзия на Русия ", в това число като удостоверява, че " Съединените щати остават ангажирани с член 5 от Вашингтонския контракт ", който задължава Америка да пази своите съдружници в НАТО.
Обратно, когато приказва за НАТО, Тръмп не загатва опасността от Русия, а се концентрира извънредно върху опасността, която идва от съдружниците на Америка. " Няма да позволи държавите-членки да не си покриват вноските, а ние да им подсигуряваме сигурността и да бъдем подготвени да водим войни поради тях ", сподели той. За разлика от Стратегията за национална сигурност, в речта си Тръмп не сподели нищо за уговорката на Америка към член 5 от контракта.
Някои американски публични лица напоследък се пробваха да преодолеят разликите сред позициите на президента и на администрацията. Гледайте политиката и без да влагате страсти, не обръщайте внимание на шума и опаковката, е посланието към европейците зад закрити порти. Но фактът, че съгласно изследване на центъра Пю от 2017 година 75% от интервюираните в 37 страни намират Тръмп за нахален, прави невероятно посланикът да бъде обособен от посланието.
Какво мисли Берлин и какво мислят германците
Още по-впечатляващи са резултатите от едно проучване, което съпоставя публичното мнение в Германия и Съединени американски щати. " Докато почти двама от всеки трима запитани американци характеризират връзките като положителни, 56% от германците застъпват противното мнение ", заключава изследването. По този въпрос немският хайлайф и общество наподобяват на едно мнение, само че до момента в който политиците в Берлин ясно осъзнават какъв брой значима е ролята на Америка за сигурността и защитата, едвам 16% от германците правят оценка това като значимо.
Мюнхенската конференция по сигурността също обърна внимание на рисковата обстановка в днешния мултиполярен свят, съчетана с големите отбранителни разноски на Съединени американски щати и неналичието на надеждна трансатлантическа рамка ( " Светът е на ръба " ). Но изгубването на оптимистичната идея за Запада не е единствено неприятна вест, тя носи и вяра: позволява се, че това ще докара до сливане на напъните за построяването на европейска защита. Проучване на публичното мнение, поръчано от Мюнхенската конференция и McKinsey, демонстрира, че болшинството от европейците желаят да имат лични въоръжени сили, които да бъдат способни да се разпростират отвън техните национални граници, за предпочитане по целия свят.
Наред с това, друга добра вест е, че провокираната от Тръмп вълна не води до подсилване на националистите и популистите в Европа. Както написа Гардиън, трайният резултат евентуално ще бъде укрепването на евролибералите и провокирането на спор в Европа дали трансатлантизмът към момента има смисъл. Неясно е какъв ще бъде отговорът на Америка на поканата на Путин за конкуренция в стратегическите оръжия. А оповестените от Тръмп ограничения за търговски протекционизъм обрисуват вероятността за комерсиална война. Възможно ли е изобщо някои през днешния ден изобщо да бъде уверен трансатлантик?
Рейгън, Тръмп и империята на злото
Верните американофили от Централна и Източна Европа към момента помнят Рейгън, американският президент, който победи империята на злото. Предизборният му девиз беше сходен на този на Тръмп - " Да създадем Америка още веднъж велика ", а през първата година от ръководството си той вкара данъчни облекчения и увеличи военните разноски (което на собствен ред подхлъзна Съюз на съветските социалистически републики в икономическата пропаст). Между другото, съчетанието на тези две политики докара до растеж на бюджетния недостиг, който доближи почти 6% от брутния вътрешен артикул през 1983 година - път, по който пое и Доналд Тръмп, изтегляйки заем от почти 1 трилион $ през тази финансова година.
Рейгън също се опита да наложи протекционистични ограничения, само че за разлика от Тръмп през днешния ден, направи това след договаряния с европейските си сътрудници (а малко по-късно се отхвърли от мерките). Днес с повишението на митата за стоманата федералното държавно управление в Съединени американски щати е на път да отчужди редица европейски държавни управления. Подобна беше схемата и при неотдавна утвърдените от Конгреса наказания против Русия: те бяха въведени без съвещания с Европейски Съюз, въпреки икономическите връзки сред европейците и Русия да са надалеч по-активни, в сравнение с тези сред Русия и Съединени американски щати.
Но разликите с Рейгън евентуално са най-многозначителни, когато става дума за връзките с Русия. Докато неприкритата цел на Рейгън беше да " напише последната страница от историята на Съветския съюз ", Тръмп надалеч не е толкоз безапелационен. Той освен се опълчва на своята изрично настроена администрация по този въпрос, само че и неговата двоякост по намесата на Русия в президентските избори в Съединени американски щати докара до образуването на двупартийно болшинство против него.
Полша и Унгария не са обезпокоени
Шизофреничната обстановка във Вашингтон като че ли не тормози водачите на Полша и Унгария. Американската военна поддръжка за Полша задоволява упованията на Варшава в региона на сигурността. Полското управление през днешния ден е загрижено да увери своите американски сътрудници, че " нищо " няма да се промени, когато мощно подложеният на критика закон за ролята на Полша в Холокоста влезе в действие. Поляците, без подозрение, са признателни на Рейгън за успеха над комунизма, за одобряването на свободата и демократичните правила (през 2007 година президентът Лех Качински удостои Рейгън посмъртно с най-високият полски медал, даван на чужденци - " Орденът на белия орел " ). Днес Ярослав Качински може да се асоциира с популизма на Тръмп, само че неоповестеният официално поход на Тръмп против демократичната народна власт в действителност опонира на наследството, завещано от Рейгън в Полша.
В Будапеща мекият автократ Орбан се зарадва от успеха на Тръмп. Ала очакванията му за определяне на близки връзки към момента чакат да се трансфорат в действителност: поканата за негово посещаване в Белия дом към този момент се отсрочва от американската администрация, поради благосклонностите на Орбан към Путин и неговия (доста успешен) опит да трансформира Унгария в сходство на Русия. За страдание на Орбан Унгария не е задоволително значима, с цел да се трансформира във въпрос от дневния ред на огромния началник.
Освен способността им да приказват от името на народа и възмущението им от либерализма, Качински, Орбан и Тръмп са обединени и от неналичието на благосклонност към Ангела Меркел в Германия. Неотдавна тъкмо до статуята на Рейгън на площада на свободата в Будапеща беше повдигнат монумент на жертвите на нацистката окупация в Унгария. Критиците на този монумент го интерпретират като опит за изтриване на съучастието на Унгария в нещастието от Втората международна война, само че на първо място като израз на новия маджарски шовинизъм. Съществува огромен контрастност сред апела на Рейгън към обединяване ( " Господин Горбачов, разрушете тази стена! " ) и изолационизма на Орбан, издигнал стена против имигрантите, е различен мотив против паралелите сред Рейгън и Тръмп в американско-европейските връзки.
Последиците
Управлението на Доналд Тръмп безспорно ще има трайни последствия за Европа, за трансатлантическите връзки и за света, а последствията от него ще продължат да бъдат усещани в световната сигурност, интернационалната комерсиална система и в света и след края на неговото ръководство.
Но от ден на ден очевидно наподобява разрушаването на Запада като идея.
Перспективите за това бяха забележими още преди изненадваща победа на Тръмп, евентуално това щеше да се случи малко по-късно и в случай че спечелилият беше различен, само че истината е, че 45-ият президент на Съединени американски щати сътвори съмнение, позволи неприязън и стартира дейности, които фундаментално подкопаха тази идея. Предстои да разберем дали е допустимо връщане обратно.
Авторът е шеф на българския офис на Европейския съвет за външна политика (ecfr.eu). Статията с автентично заглавие " Краят на концепцията за Запада? " е оповестена във външнополитическото списание на немската Фондация " Хайнрих Бьол ". Вътрешните акценти са на " Дневник ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ