Везувий погребва Помпей под лавина от вулканични отломки през 79

Везувий погребва Помпей под лавина от вулканични парчета през 79 година Въпреки че историците към момента спорят за точната дата на изригването, приема се, че това е 24 август.
Помпей се трансформира в град, заледен във времето (последните мигове на жертвите на Везувий са непокътнати първо в пепелта, а по-късно в гипсови отливки, основани през XIX век), само че не всички от жителите му умират в бедствието. Учените през днешния ден откриват доказателства за оживелите, съумели да се измъкнат от и да изградят още веднъж живота си в прилежащи общности, написа National Geographic.

Въпреки че Помпей не е бил главен център на античния римски свят, той играе значима роля Кампания - район, граничещ с Неаполитанския залив. Населението на Помпей е наброявало сред 6400 и 30 000 души. Градът е бил прелъстителен за представители на римския хайлайф, мнозина от които закупували парцели в покрайнините му.

Земетресенията са били част от живота в Кампания. По времето, когато Везувий изригва, Помпей към момента се възвръща след мощно земетресение, раздрусало града 17 години по-рано. Трусът поврежда и унищожава доста здания.

Когато през август 79 година земята още веднъж се разклаща в поредност от земетресения, множеството поданици на Помпей не се стряскат толкоз доста.

Плиний Млади, чиито описания ни дават взор към живота в античния римски свят, по това време е на към 18 години. Той е с майка си във вилата на чичо си в Мизенум - град, който се намира от другата страна на залива против Помпей и на 45 км западно от Везувий.

Плиний става очевидец на изригването на Везувий. В свои писма до приятеля му Тацит той разказва по-късно големия облак, надигнал се над кратера на вулкана, градушката от пепел и камъни, и земетресението, довело до появяването на цунами.

От вулкана до Помпей има към 9 км по директна линия. Жителите на града също виждат странния облак, който се издига над кратера. В предходните дни може и да са пренебрегвали поредицата от земни земетресения, само че не остават наивно да гледат ужасяващата панорама от изригването на вулкана. Първите, които побягват от Помпей, към момента са имали късмет да оцелеят; Колебаещите се или решилите въобще на никое място да не вървят, са нямали никакъв късмет да оцелеят.

До следобеда в деня на изригването върху Помпей стартират да валят камъни от пемза. Късовете изстинала лава се стоварват над града, сеят съсипия и носят гибел. Опитващите се да изоставен града са обречени, тъй като попадат в клопката от пепел, отровни изпарения и неспиране проливен дъжд от парчета. До сутринта на идващия ден Помпей и намиращият се наоколо Херкулан безусловно са заровени.

Плиний и майка му са измежду хората, намиращи се в региона на Неаполитанския залив, които побягнали. Той споделя, че настъпил цялостен безпорядък, когато тъмнината от вулканичния облак и пепелта от изригването скриват светлината. „ Можеше да се чуят писъците на дамите, на децата и виковете на мъжете; едни викаха децата си, други - родителите си, трети -  съпрузите си, и диво се опитваха да се разпознаят един различен по гласовете. ”

Когато вулканичната интензивност в последна сметка утихва, Плиний и майка му се завръщат в Мизенум. Те се оказват измежду късметлиите. Нещо, което не може да се каже за оживелите от жителите на Помпей, които към този момент нямат домове, в които да се завърнат. Катаклизмът става причина за гибелта на бащата на Плиний - ученият Плиний Стари, който при типа на изригването на Везувий се втурва с транспортен съд да оказва помощ на хората от Помпей, опитващи се да изоставен града по море.

Учените считат, че изригването на Везувий коства живота на към 2000 души от Помпей. От това следва, че хиляди други са оживели. Въпросът е къде са отишли и по какъв начин се е стекъл животът им?

Един от очевидните отговори е, че оживелите от Помпей са потърсили ново място за живот в градове в близост, в Кампания, където са можели да открият заслон при другари и родственици.

Неаполис (днешен Неапол), евентуално е един от тези градове. И доказателства за верността на такова допускане е античен мемориален олтар в модерна Румъния, който уважава починали бойци. Сред изписаните на олтара имена има такова на боен от конническото съсловие. Името му в действителност е изгубено, само че учените съумяват да разпознават, че е живял в Помпей и Неаполис. Т.е., той е избягал от Помпей и се е преместил в Неаполис, където е заживял след природното  злополучие.

В античния град се организират археологически разкопки от доста години, само че към момента към една четвърт от Помпей остава неразкрита.

През последните години експертът по класическа история Стивън Л. Тък открива свиделства за пет фамилии от Помпей, които са се преместили в Неаполис след изригването. Ученият усърдно наблюдава миграцията на евентуалните оживели посредством техните фамилни имена, които били неповторими за Помпей. Тък открива тези имена върху надписи на гробници тук-там към Кампания след 79 г.  Други места, които стават дом на оживели от Помпей, са също Куме и Путеоли.

По всичко проличава, че и Рим се включва, с цел да обезпечи поддръжка за оживелите от Помпей.

Според записаното от Светоний, император Тит (Тит Влавий Веспасиан ръководи от 24 юни 79 до 81 година Той е наследник на Веспасиан (също Тит Флавий Веспасиан), който почива единствено месец преди изригването на Везувий) „ демонстрира освен загрижеността на един император, само че и дълбоката обич на татко, без значение дали посредством послания на състрадание или като дава цялата финансова помощ, на която е кадърен “.

Според Тък Тит също по този начин е подкрепил градежи на нови здания в цяла Кампания, с цел да бъде посрещнат притока на оживелите от Помпей. Тези планове включвали построяването на храмове, отдадени на боговете, които мнозина в Помпей почитали, като Вулкан (аналог на древногръцкия Хефест) и Изида.

Изригването на Везувий поставя завършек на живота в Помпей. Но оживелите от жителите му след бедствието са намерили метод и сили да продължат напред.