Оказва се, че Джон Малкович е прекарал тайно в страната

Оказва се, че Джон Малкович е прекарал скрито в страната ни повече от половин месец, с цел да избира артисти от щатната натрупа на Народния спектакъл, които да вземат участие в спектакъла „ Оръжията и индивидът “ по пиесата на Бърнард Шоу. Спектакълът ще е под режисурата на холивудската звезда, а подготовките ще стартират през октомври т.г. Премиерата е планувана за ноември на Голяма сцена в Народния спектакъл.

Малкович категорично изискал да не се подвига звук към неговата работа в София.

Той бе уловен от папараци в края на настоящия си дълъг престой в столицата ни, а по-късно от театъра публично оповестиха, че световноизвестният артист е избирал актьорите за „ Оръжията и индивидът “.

Мълвата в театралната колегия настойчиво носи, че Джон Малкович ще прибере хонорар от 200 000 евро, също така ще получи стабилен хонорар и за всяко играно зрелище. През февруари м.г., дружно с литовската актриса Ингеборга Дапкунайте, той гостува на сцената на Народния като артист със спектакъла „ В самотата на памуковите полета “ от Бернар-Мари Колтес на режисьора Тимофей Кулябин. Цената на билетите беше 400 лв., само че все пак те бяха изкупени и за трите представления безусловно за ден.

„ Оръжията и индивидът “ е пиеса в три дейности от световноизвестния ирландскидраматург Бърнард Шоу, сложена за първи път през 1894 година в спектакъл „ Авеню “ в Лондон. Чрез езика на комедията и похватите на сатирата текстът цели да осмее публичните настроения, възхваляващи войната, показвайки тяхната вътрешна противоречивост и непотребна романтизация.

Именно поради това си желание създателят избира за заглавие на пиесата откъс от британския превод на началото на античната епическа поема „ Енеида “ на Вергилий “, обясниха от Народния спектакъл в формалния анонс за спектакъла.

Първоначално персонажите в пиесата нямат персонални имена, само че в устрема си към реалистично звучене Бърнард Шоу доближава до концепцията да сложи описаните взаимоотношения и събития в подтекста на неотдавна завършилата на Балканите Сръбско-българска война. Така в място на действието се трансформира домът на офицер Петков в малко градче край Драгоман в България след края на борбата при Сливница през 1885 година

Режисьорът Джон Малкович слага известната пиеса на Шоу за повторно в кариерата си. През 1985 година, той режисира „ Оръжията и индивидът “ в спектакъл „ Circle in the Square “ в Ню Йорк. В постановката вземат участие актьорите Кевин Клайн (по-късно сменен от самия Малкович), Глен Хедли и Руал Хулия, а представлението се радва на огромен зрителски интерес и е изиграно над 100 пъти.

От театъра обаче икономисват една значима детайлност – че пиесата, обвързвана с българската история, в действителност осмива българите.

„ Оръжията и индивидът “ на известния английски публицист от ирландски генезис Бърнард Шоу е преведена и издадена у нас 124 години след премиерата й в Лондон. Предизвикала е възражения, полемики, разпалвала е честолюбия. Нейният създател е упрекван в преднамерено отношение към България и българите. Шоу в никакъв случай не е идвал в България. Така или другояче тази пиеса има значимо място в творчеството на великия драматург. Тя е знак за историята на предразсъдъците, за драмите на себепознанието и за сложния път на европейските нации едни към други. Не на последно място пиесата ни демонстрира какъв брой важен за корективната еднаквост е погледът на другия. Интересно е дали световноизвестният американски артист, режисьор и продуцент Джон Малкович ще направи нов прочит на  скандалната за българите пиеса, в която в края на ХIХ век те са осмени, че не се къпят и не знаят да четат.

Тон на абсурда даде рапърът Иван Динев – Устата, който изпрати отворено писмо до шефа на Народния спектакъл Васил Василев и до служебния министър на културата Найден Тодоров, като им зададе един главен въпрос: Кой разреши на Джон Малкович да се гаври с българите в Народен спектакъл „ Иван Вазов “? “. „ Бърнард Шоу е притежател на Нобелова премия за литература, само че е „ безспорен профан по география и история “ – това не са мои думи, а на самия него.

Нямам визия дали поради „ шоуто “ в името си избира Българо-сръбската война за деяние на своята пиеса, само че в нея макар непознаването на България и българите, което самият той в никакъв случай не е крил, напълно целеустремено се наскърбява българската нация от това време с изтъкването на нелепи обстоятелства като това, че цялостен живот не се къпят, че в България има сериозна опозиция на сапуна, че домовете им са обзаведени безвкусно, че неналичието им на хигиена ги прави варвари, че имат една-единствена библиотека в цялата страна единствено с два рафта и няколко оръфани книги на нея “, написа Устата.

Той напомня, че тази пиеса не е превеждана на български език близо 130 години и е забранявана неведнъж в международен мащаб. През 1903 година е неразрешена във Виенския „ Бургтеатър “, а през 1921 година български студенти освиркват „ комедията “ в Берлин и Виена, където след това спектаклите са свалени от репертоара. Тогава Бърнард Шоу упреква българите в липса на възприятие за комизъм и некадърност да се надсмиват над себе си. Разбира се, не е прав, само че мога да го оправдая, защото с изключение на българския народ, не е познавал и българската литература с произведения като „ Бай Ганьо “ и „ Криворазбраната цивилизация “, отбелязва Устата.

„ Проблемът. с Бърнард Шоу тогава, а и с Джон Малкович през днешния ден е, че те се гаврят с една нация и нейните национални герои.

Но най-големият проблем е за шефа на Народния спектакъл и за всички нас като българи – това ли би трябвало да приветстваме в салоните? Знаете ли каква война е това за България? Колко доброволци хващат пушките и отиват да пазят преди малко основаното Отечество, Родина, Свободна България?

Тази пиеса е засегнатост за всеки българин и не трябва да бъде допускано тя да бъде поставяна на която и да е сцена в България, минимум на тази на Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Обратното освен би означавало, че сме съгласни с написаното в нея, а и че сме народ, който самичък не почита себе си и предците си, починали за неговата независимост ”, приключва писмото си Иван Динев - Устата.

От Народния не реагираха на апела му.

Автор: Уикенд