Вестникът отбелязва, че тези думи са най-категоричното изявление относно украинския

Вестникът отбелязва, че тези думи са най-категоричното изказване по отношение на украинския интерес от диалози, откакто през април предходната година Киев приключи мирните договаряния с Кремъл.

" Ако успеем да реализираме нашите стратегически цели на бойното поле и когато бъдем на административната граница с Крим, ние имаме подготвеност да отворим дипломатическа страница за разискване на този въпрос ", сподели Сибиха, имайки поради дълго плануваната от Киев контраатака.

" Това не значи, че изключваме пътя на освобождението (на Крим - бел. ред.) от нашата войска ", добави той, представен от Българска телеграфна агенция.

Думите на Сибиха биха могли да прозвучат успокоително за западните публични представители, които са скептично настроени по отношение на способността на Украйна да си възвърне полуострова и са обезпокоени, че какъвто и да било опит да се реализира това по боен път може да накара съветския президент Владимир Путин да ескалира своята война, евентуално употребявайки на нуклеарни оръжия.

Досега Зеленски изключваше мирните договаряния, до момента в който съветските сили не изоставен цялата територия на Украйна, в това число и Крим, напомня в. " Файненшъл таймс ".

Сибиха е посланик - деец, който се концентрира върху външната политика в кабинета на президента и е бил до Зеленски в основни моменти от войната.

По думите му президентът и неговите помощници в този момент приказват съответно за Крим, защото украинската войска се е на крачка да започне контранастъпление, с цел да си върне територия.

Говорителят на Володимир Зеленски не е коментирал изказванията, изяснява " Файненшъл таймс ".

Според контраадмирал Тим Уудс, английският аташе по защитата във Вашингтон, Крим ще се нуждае от " политическо решение единствено поради концентрацията на мощ, която е там, и какво би означавало за украинците да влязат там ".

" Не мисля, че ще има доста бързо военно решение, затова би трябвало да забележим кои са удобните условия за преговори за Украйна и мисля, че тя би била подготвена за това ", отбелязва Тим Уудс.

В първите дни на войната Украйна беше склонна да договаря с Москва за бъдещето на Крим, вместо да упорства да си го върне чрез военна мощ непременно, написа още изданието.

В момента обаче единствената комуникация сред Киев и Москва е за договаряния за продан на военнопленници и връщане на деца, наложително депортирани в Русия.

Украйна прекъсна мирните договаряния след откриването на хипотетични съветски военни закононарушения в киевското предградие Буча, а Зеленски подписа декрет, с който афишира договарянията с Путин за невъзможни, откакто Кремъл анексира четири провинции през септември.

Президентът на Украйна неведнъж е изразява крайната си цел цялата територия, в това число Крим, да е под украински надзор.

През май предходната година Зеленски уточни, че Украйна може да обмисли спокойно съглашение, в случай че съветските сили се върнат на позициите в Източна Украйна преди миналогодишната инвазия, и допусна, че въпросът с Крим ще бъде решен по-късно посредством дипломация.

Крим е под съветска окупация от февруари 2014 година и беше анексиран от Москва идващия месец след " привиден референдум " - ход, наказан в интернационален проект като нелегално присвояване на земя, напомня " Файненшъл Таймс ".

Украинските сили неотдавна ускориха офанзивите си против съветски военни уреди на полуострова, в това число набези с безпилотни самолети с наземно и морско базиране.

Киев също се надява, че идната му контраатака ще напредне на юг - евентуално през Запорожката област - и ще прекъсне сухопътния мост, който разрешава на Русия да подготвя своите сили за нахлуване от Крим.

Съветникът на Зеленски Михайло Подоляк е декларирал пред Радио " Свободна Европа ", че украинските сили ще бъдат на прага на Крим след " пет до седем месеца ".

Но някои от западните съдружници на Украйна се притесняват, че Путин може да прибегне до тактически нуклеарни оръжия, с цел да отбрани полуострова, чийто статут съгласно Кремъл не предстои на разискване.

" Някои от тях толкоз се опасяват от приближаването на Украйна до административната граница на Крим, че директно или индиректно се пробват да отсрочат този миг ", споделя Альона Гетманчук, шеф на Центъра за нова Европа -  основан в Киев мозъчен концерн.

Тя добави, че безпокойството от ескалацията на боевете за Крим е толкоз огромно, че това е повлияло на " решенията на някои съдружници за това какви оръжия да доставят на Украйна и с каква скорост ".

Гетманчук сподели още, че украинското управление счита, че " след сполучлива контраатака Путин може да е припрян да беседва ", прибавя " Файненшъл Таймс ".

Но смяната на Украйна в договарянията може да срещне опозиция вкъщи. Проучване от февруари и март на Киевския интернационален институт по социология сподели, че 87% от украинците считат всевъзможни териториални отстъпки за реализиране на мир за неприемливи. Само 9% са декларирали, че биха приели отстъпки, в случай че това значи дълготраен мир.

Проучването открива, че 64% от украинците желаят Украйна да се опита да си върне цялата територия, в това число Крим " даже в случай че има риск от понижаване на поддръжката на Запада и риск от продължителна война ", предава " Файненшъл Таймс ".