Д-р Неделя Щонова в танц с тайната на бъдещето: Нашите клетки могат да подслушват нашите мисли
Сега дръзваме да създадем капсула на времето с поредицата ни, в която повече от 20 изключителни мъже и дами ще разкрият пред Dir.bg персоналния, професионалния си, креативен път.
Истории, които прозират в бъдещето и по този начин трансформират сегашното с всяко свое деяние. Прекрачете с нас в пътешествието, което разкрива смисъл, дава вяра и ражда бъдеще.
Срещаме ви с дамата, която владее до съвършенство изкуството на вярата, себенадмогването и дисциплината.
Само преди две седмици тя извоюва следващата си победа и заслужена премия - доктор Неделя Щонова завоюва шоуто Dancing Stars. Разговаряме дни преди трагичния край и както във всичко, което прави, въпреки и в път, трасиран с провокации и изискващ цялостна отдаденост и централизация, тя е неуморна, не се предава - дисциплинирана, не мисли даже да се оплаква, " военноморски тюлен ", войник, войник, както избира да се дефинира. Не Барби, не принцеса или кралица. Подобни клишета за женската сила и въздействие не й прилягат, а тя подминава с аристократично равнодушие, тъй като има задача.
Снимка: bTV
Но по какъв начин се основава и поддържа в бойна подготвеност " феноменът " доктор Неделя Щонова "? Отговорът на въпроса се трансформира не просто в диалог за скъпото и незаменимото, а в интензивен курс по пълностоен и изпълнен със смисъл и бъдеще живот.
Само преди броени дни доктор Щонова се впусна в ново премеждие и отвори нова страница в живота си - разгласи основаването на хранителна добавка за възстановяване на фокуса, концентрацията и паметта, особено създадена по новаторска формула, изобретена от нея.
Отбелязвам, че съм респектирана от неизчерпаемата сила, изключителния дух, воля и дисциплинираност, които има.
" Притеснявам се да чуя тези думи, само че благодаря за тях, не виждам на себе си по този начин. Гледам на себе си като човек, доктор, майка, човек, който е безпределно влюбен в концепцията да оказва помощ на хората да осъзнаят с какъв брой капацитет, мощ и добрина, ние се раждаме на този свят. Ще ви опиша по какъв начин потеглих и сътворих това предаване преди 24 години. Първият ми ефир бе на 1 октомври, 2000-та година... "
Коя е доктор Неделя Щонова?
Д-р Неделя Щонова e родена на 9 юли в Пловдив. От първи до пети клас живее със семейстото си в Мапуто, Мозамбик. Там се заражда и любовта й към пианото. Завършва междинното си обучение в Пловдив, а по-късно и Медицинския университет в родния си град. Д-р Щонова е експерт невролог и се занимава с аналитична и когнитивна психотерапия. Дълги години работи в Университетска болница " Св. Георги " в Пловдив. Има специализации в Ню Йорк и Париж. Член е на Европейското общество по клинична невромузикология. Носител е на голям брой журналистически награди. През 2010 година предаване на доктор Щонова печели златна статуетка в Стокхолм и се трансформира в номер едно здравно предаване в света на тематика захарен диабет. Носител и на премията " Златно перо ", в категория телевизионна публицистика. Съавтор е на няколко книги, а през 2021 година издава и лична книга " Хвърчило към парадайса ", която е в топ 10 на най-продаваните книги за годината.
Дами и господа, приказва доктор Щонова!
Снимка: персонален архив
Раждането на една огромна обич и светът на здравето
Перцепцията за времето е доста субективно нещо, само че когато обичаш това, което правиш, когато си вътре на 300 %, то не ти тежи, не усещаш умората, искаш да му се отдадеш.
Всичко стартира след едно мое дежурство... Тръгнах си и обърнах внимание на една публикация: " Телевизия Евроком България " афишира конкурс за занимателно развлекателно предаване ". Казах си, че ще се явя на този конкурс. Вече бях оформила концепцията в главата, че ще предложа на журито друг формат. А те пък от своя страна, поради концепцията си, към този момент бяха подготвили една сфера, от която се теглят топки, като от тотото, и споделям да вземем за пример: " Номер 17 печелите спа уикенд за двама в Велинград... "
Но аз заявих: " Ефирът е нещо извънредно свято и скъпоценно и ние би трябвало да бъдем виновни към всички послания, към всяка една минута, в която сме на фокус... Дайте ми късмет да основа първото в България предаване за така наречен научно основана здравна публицистика. Какво е това, чудиха се те...
Тъкмо се бях върнала от Съединени американски щати, където специализирах в Weill Cornell Medical College, Ню Йорк, и ми направи усещане какъв брой доста се приказва за превантивна кардиология и неврология, въобще какъв брой значима е предварителната защита. За жал в България моделът на опазване на здравето върви след заболяването. Добрият доктор лекува, само че в действителност прелестният, идеален доктор се пробва да предотврати заболяването. А ние бихме могли да си спестим толкоз доста премеждия... Оставете на една страна, че зареждаме мрачни статистки, само че това са човешки ориси, животи...
Д-р Щонова по време на специализацията си в Съединени американски щати
Снимка: персонален архив
- Това ли определяте за своя задача - да помогнете, да разбираме... Защо в последна сметка избираме да бъдем по-скоро заболели и изтощени, в сравнение с здрави и енергични. Коя е " най-човешката " ни неточност? Как се трансформираме в инертни, даже отегчени да създадем и една крачка към по-добър живот за себе си?
- Да, и тъкмо с тази концепция потеглих... Питах се дали ще имам късмет да основа нещо като ефирен университет, която да помогне на хората да осъзнават. Защото знаете ли, аз мисля, че когато човек знае какво се случва в неговото тяло и знае какво значи понятието " моята персонална биологична стойност ", когато човек знае, че в случай че преяжда, в случай че вкарва в тялото си модифицирани храни, цялостни с консерванти, химия, емулгатори, в случай че знае какъв метаболитен декор основава, който е предиспозиция за болест, би правил по-осъзнати избори. Затова си мисля, че посредством познанието, посредством информацията, хората могат да станат доста по-осъзнати в своите избори. Така сътворих предаването.
Представете си едно бяло поле сняг.... нямаше нито една крачка там... Никой не знаеше какво е това, представяте ли си...
Аз толкоз доста обичах предаването, толкоз доста имах вяра. И до момента виждам на него като на мое дете. Моята щерка, която в този момент е на 19 години, споделила, когато се представяла преди три години: " Аз имам по-голям брат, това е на мама предаването. " Човек би трябвало да е доста безрезервен към това, което прави и в случай че искаш да го отглеждаш като свое дете, това " гълта " доста време и сила и ти лишаваш и околните, и фамилията си от наличието си.
Вижте фотоси на доктор Неделя Щонова ТУК
Но пък си мисля, че всичко е въпрос на избор - избор е да си порядъчен, избор е да даваш повече в сравнение с се изисква от теб, избор е да простиш, избор е да се самонадмогнеш, избор е да те боли, изключително в Dancing Stars - прелестен, само че травматичен формат.
И в Dancing Stars доктор Щонова сподели с изключение на забележителна форма, дисциплинираност и воля
Снимка: персонален архив
Снимка: персонален архив
Нагласата може да модулира болковия предел, въобще настройката е всичко. Това е нещо, в което имам вяра безусловно. За тези 24 години съм разказала над 1000 персонални истории.
В точка А моите герои постоянно имат някакъв доста огромен проблем, мъчно зачеване, метастичен рак, ампутация на крак, невъзможна обич, парализа, инсулт, инфаркт, и в точка Б, като едни птици феникси от парещите въглени на тъгата те си вършат един нов път и потеглят още по-силни, още по-осъзнати, те са положителният образец.
Много имам вяра в това, че от време на време ние не вършим верните житейски избори, просто тъй като не осъзнаваме какъв брой капацитет и мощ има в нас...
- Вероятно тъй като нямаме религия. Как може да дисциплинираме мозъка си, да спасим боледуващата ни душа? Повечето от нас остават в точка А на историята си.
- Много зависи какъв фокус на внимание взема решение да поддържа един човек. Фокусът на нашето внимание дефинира качеството на живота ни. Спомням си за една история... Интервюират американски милионер от арменски генезис, който отива в Щатите по време на Голямата меланхолия. Започва да прави бизнес с плодове и зеленчуци, нещата потръгват, и той става милионер. Когато е на 65 години, един публицист отива при него и го пита: " Ама по какъв начин по този начин успяхте, вие дойдохте по време на Голямата меланхолия.. Как в действителност успяхте да превъзмогнете тази рецесия, и той дава отговор: " Когато дойдох в Америка не знаех британски език, нито можех да чета, нито да разбирам новините, въобще не бях облъчван и не разбрах, че има рецесия, просто бях фокусиран върху това да си доставям магазинчето с качествени плодове и зеленчуци, да бъда благ с клиентите... Правих това, което се изисква от мен. Тази история е толкоз показателна.
Човек би трябвало да обгрижва нещата, които са директно под негов надзор, тъй като ние сме доста положителни в това да упрекваме, да размахваме пръст, да се съпротивляваме, а в последна сметка има неща, които не зависят от теб и назад, има такива, които са в твоя периметър и са безусловно под твоя воля, ти да вземеш решение да участваш или да не участваш. Тъгата е неизбежна, тъй като живеем в подобен свят - войни, гибел, заболявания, и всеки сензитивен човек страда и претърпява това.
Дисертацията на доктор Щонова е отдадена на връзката на страстите и някои болести
Снимка: персонален архив
- Но в това време търсим удоволствието. Измерваме смисъла на живота с удоволствията, които изпитваме.
- Има един забавен феномен. Точно тъй като това, което казвате - доста хора търсят директния път към удоволствието, сега се следи едно събитие, което се назовава " абсурд на просперитета ". Да, ние живеем добре, получаваме избран приход, а в действителност " всичко, което е повече от нужното, е ненужно ". Хората стават по-нещастни. Имаме доста триумфи, само че не сме щастливи. По планирани данни до 2050 година, всеки трети-четвърти човек ще има проблем на равнище душeвност, всяко четвърто дете на възраст до 18 години покрива критериите за някакво отклоняване на равнище душeвност...Живеем в общество, което желае да получава всичко бързо, наготово, да употребява, да има. В същото време съществуват хора, които не желаят да станат от леглото за 3-4000 лв. заплата, споделят си: " Защо да си давам старания за тия пари ".
Консуматорският метод ни обрича на прибързано остаряване и на деструкция. Има една мисъл, която споделя, не в егоистичния, а във вдъхновяващия смисъл: " Великият постоянно е в работни облекла ". Мисля, че някъде изгубихме концепцията да възпитаваме и децата си, и феновете и хората до нас, в това, че трудът, трудотерапията, да се себенадмогваш, да полагаш старания и да знаеш, че нищо хубаво не става внезапно - то желае да си го обработиш.
Толкова милионери, които печелят от тотото, след трета-четвъртата година банкрутират и губят всичко. Защо? Защото нямат нужната просвета да ръководят пари. Има неща, които не можеш да ускориш. Можеш ли да ускориш една бременност? Не. Едно образование по медицина? Не. Учила съм 6 години медицина, 4 години неврология и след това 4 години съм подготвяла дисертацията си...Никога не се изтощавам.
- Не се уморявате, давате доста, само че очаквате ли, получавате ли схващане, противоположна връзка, която да ви носи задоволство. Създавате свят, в който фикцията и науката съществуват дружно, пишете книги, представяте медицината по този начин, че да бъде осмислен и прибавен съвета ви - и въпреки всичко - съумяваме ли да се оправим?
- Казахте, " очаквате доста "...Всеки човек претърпява своята персонална еволюция. Понякога е на правилото опит - неточност. Имаше интервал, в който върших нещо и чаках нещо да получа. Но с времето, може би бях на 30-35 години, разбрах, че човек би трябвало да се научи да обича труда и да е подготвен да поставя старания без аплаузи. Ако ти имаш почит към живота, към това, че животът е святост, в случай че имаш почит пред наличието, с което се раждаме на този свят, в случай че имаш почит към ориста на хората, чиито пътища ти пресичаш, ти би обичал труда, би работил върху себе си. Защото един човек подвига средата към себе си, до най-високата точка на своята персонална еднаквост. Ето за какво е доста значимо да построяваме себе си като качествени създания.
Ако аз съм къртица - тъмно, тъжно творение, което непрестанно копае подземен и съм част от тъмната сила, пътищата на хората, които аз прекосявам, ще се пробвам да дърпам натам. Ако аз се опитам да разперя крила и да полетя, ще се опитам да подвигна хората с мен дружно. Ти увличаш хората, това е концепцията за положителния образец. Част от метода, по който се развиваме е през имитацията. След това може да се вложи творчество...
- Има като че ли известна доверчивост в това, което вършиме, дотолкоз, че от време на време се прокрадва сянка. В този толкоз пластмасов свят, ботоксов начин на живот - вие сте достоверна, осъществена и неуморна - давате образец, който обаче малко на брой съумяват да следват. Как и за какво " дамите в този момент " се трансфораха в шаблони, изгубиха еднаквост и разрешиха да се трансфорат в жертви - на модели на държание, в връзките си?
- Правото на избор е нещо свещено. Всяка дама може да избере по какъв начин да преживее живота си. Когато съм била на 20 години съм могла да се омъжа за милионер, да остана в Съединени американски щати и да пребивавам живот на принцеса. Няма медицина, няма анатомия, патоанатомия, няма ефири, няма Dancing Stars, да учиш толкоз танци за малко време. Животът би могъл да бъде доста елементарен и ние сме артикул на нашите избори.
Снимка: персонален архив
На мен ми е забавно, когато ми е мъчно. Лесните неща не са ми забавни... Много сътрудници, които ми гостуват, споделят: " Знаеш ли, ти правиш за първичната профилактика и предварителната защита на заболяванията, правиш за здравето и на хората доста повече в сравнение с това, което вършим ние. Да взезем инсултите... Ние сме водачи по сърдечносъдова смъртност. От 10 фактора - 8 са под наш надзор. И в случай че ние непрестанно описваме на хората, кои неща да държат под надзор, несъмнено, ние не можем да сме съвършени, това е заблуда. Но най-малко човек може да пробва - ти през днешния ден, да си по-добър от " ти " през вчерашния ден. Какво значи това? Да прави по-чисти избори - по-чиста храна, по-чисти мисли, повече да помагаш на хората, по-малко яд, да имаш приемливост към позиция, която не пасва на твоята персонална философия. Сега виждаме какъв брой е елементарно да " извадиш томахавката ".
Моята дисертация е отдадена на това. В актуалната медицина толкоз се приказва за вид персона и болестна предразположеност. Начинът, по който ние реагираме на обещано събитие е толкоз определящ за невидимото в нас. В дисертацията ми проучвам по какъв начин страстите, вид персона, метод на реактивност, чувството за принадлежност, за пълноценност, или пък духовна дисфункция се отразяват на процеса на пораждане и акцелерация на централна или периферна атеросклероза, инсулти, инфаркти и периферна тромбоза.
Всички изследвания демонстрират, че фактически характерът е орис. Начинът, по който реагираш е орис.
Има една такава доктрина, тя потегля от еволюционния биолог Ричард Докинс, че клетките в нашия организъм са една доста комплицирана информационна мрежа, която приема и предава. И в действителност ние сме артикул на метода, по който обменяме информация с околния свят. Сега приказваме доста за осведомителни технологии, само че даваме ли си сметка по какъв начин обменяме информация? Той споделя, че по същия метод както биосферата се намира над света на неживата материя, над биосферата има едно друго нереално царство - това на концепциите. Как ние взаимодействаме с концепциите, които отвред влизат в нас.
Най-ценните запаси, с които разполагаме ние като хора - единият е възобновим, другият е невъзобновяем - са времето и вниманието. И е толкоз значимо на какво един човек отдава вниманието си, тъй като то дефинира настройката. Нашите кафези могат да подслушват нашите мисли.
Снимка: персонален архив
- Какво е бъдещето на индивида? Каква история ще си описваме след 10 години да вземем за пример? И какво ще подслушат клетките ни?
- Ако слушаме прогнозните данни на специалистите, корабът на международната история не върви в добра посока. По планирани данни, епидемиология, статистика, до 2050 година ни чакат повишени - болестност, смъртност, психологични болести, диабет, епидемии. Заради тъгата в душата ни, поради геополитическия небосвод, поради войните, поради консуматорството, поради безобразния метод, по който биват образовани децата ни, поради това, че в България всеки сътрудник споделя, че няма скринингови стратегии за разкриване на онкологични болести... Не желая да допускам, че това е по този начин. Преди малко казахте, че някой може да си намерения, че в това, което върша, има известна доза доверчивост. Да, може би да има...
Понякога си мисля за предаването. За да оцелее 24 години, има някакво друго пояснение от това, което ние хората в медиите знаем. Онова, което продава са четирите С - секс, спорт, скандал, субкултура. За тези 24 години в моето предаване това в никакъв случай не се е случвало. То желае да направи реорганизация на усета за справяне. Никога не съм разказвала тъжни истории. Винаги съм желала да вдъхновя хората.
Ние хората можем да творим чудеса, да вършим изненадваща градация, да записваме освен линеен напредък, можем да се развиваме експоненциално нагоре, можем да бъдем необикновено положителни човешки същества. И откакто нещо отдадено на духа, добротата, образованието, на същинските устои, на които е укрепен този свят, оцелява 24 години, може би има нещо, което ни пази, някаква мощ. И желая да благодаря на вас, на феновете, на всички сътрудници, които са били тук, пациенти, които имаха доблестта да застанат и да споделят.
Голяма част от нещата, които съм научила са точно от болката на пациентите. Затова имам пиетет да бъда в контакт с хората, които са се себенадмогвали. Като доктор невролог желая да кажа - човек може да реши да тръгне по пътя на смяната във всеки момент. Сега! Гледа и чете това изявление и взема решение да спре цигарите, да стане по-добър човек, да се храни по-добре, да отиде на стадиона, във фитнеса... Небето е тук в този момент над нас. И човек може да прави това, което се назовава самонасочена невропластичност. Можем да образоваме вниманието си.
Във всички протоколи, които изследват щастието и благоденствието, формулата и разковничето гравитират към едно - умишлен фокус на вниманието, образование на това, с какво решаваш да бъдеш в контакт.
Както споделя великият Атанас Далчев: " Здравият мозък си проличава и по нещата, за които не мисли ". Около нас има толкоз доста изкушения, експанзия, храна, алкохол, опиати, толкоз е елементарно да се подхлъзнеш, само че човек може да бъде в контакт с по-добрите ангели в своята природа и да знае, че всеки избор трасира нови невронални пътеки и когато ние имаме в главите си тези 86 билиона неврони, с които всеки ден се разсънваме, ние в действителност сме диригенти на всичко в нас.
Снимка: персонален архив
- Имате ли недостатък?
-Аз не съм съвършена, аз съм идеалист. Мечтите по тази причина са по-големи от нас, с цел да можем да израстваме. Но движена от от този развой да пораствам, си бленувам денят да е 37 часа, с цел да мога да свърша всичко. Аз си извършвам кражба от съня.
Към себе си доста взискателна. Но към хората, с които пребивавам и работя, зодия Рак съм, съм доста толерантна. В живота си съм прощавала и непростими неща. Към хората съм разбираща, с емпатия, да вникна за какво един човек реагира по един или различен метод.
Но по отношение на себе си от време на време съм мазохист. Не виждам на себе си като на някаква мацка, на принцеса - аз съм тюлен, порядъчен, постоянно виждам на себе си като спортист, който би трябвало да стане и да извърши програмата. Много съм взискателна към себе си. Искам да пребивавам по този начин, че да разрушавам стандартите. Животът е толкоз скъп.
Снимка: персонален архив
Аз съм пристигнала доста мъчно на този свят, майка и баща са ме правили две-три години, след това аз чаках моето дете 10 години, след това съм виждала, че доста хора мечтаят за дете - по статистика има над 300 000 двойки с репродуктивни проблеми. И в случай че ти си имал шанса животът да ти е даден, да вървиш по тази земя, значи за мен ответният подарък е признателност, за това, че теб те има, и ти да заслужиш бъдещето си с труд, обич, и да се самопредизвикваш. Винаги ми е било забавно - мога ли да имам компетентност неврология и предпазена дисертация, и да върша шпагат, мога ли да отида в Dancing Stars и да върша толкоз комплицирани поддръжки, и да съхраниш едно предаване 24 години, да свириш на пиано, да композираш, да се пускаш по черната писта.
Снимка: персонален архив
Имаше една доста забавна мисъл на един Нобелов лауреат: " Толкова неща желая да направя до момента в който съм жив, че не ми е разрешено да загивам. Датата на гибелта ми се отсрочва ". Когато човек твори той не усеща по какъв начин минава времето. Това е концепцията - да напредваш. Изкуството на дребните крачки е огромна работа.
Кой случай доктор Щонова няма да не помни в никакъв случай и за какво? Коя история е била извънредно вдъхновяваща, само че и разтърсваща до сълзи. Какво коства пътят, какъв брой можем да реализираме, вижте какво още доктор Щонова споделя пред Галина Чолакова във видеото.
Истории, които прозират в бъдещето и по този начин трансформират сегашното с всяко свое деяние. Прекрачете с нас в пътешествието, което разкрива смисъл, дава вяра и ражда бъдеще.
Срещаме ви с дамата, която владее до съвършенство изкуството на вярата, себенадмогването и дисциплината.
Само преди две седмици тя извоюва следващата си победа и заслужена премия - доктор Неделя Щонова завоюва шоуто Dancing Stars. Разговаряме дни преди трагичния край и както във всичко, което прави, въпреки и в път, трасиран с провокации и изискващ цялостна отдаденост и централизация, тя е неуморна, не се предава - дисциплинирана, не мисли даже да се оплаква, " военноморски тюлен ", войник, войник, както избира да се дефинира. Не Барби, не принцеса или кралица. Подобни клишета за женската сила и въздействие не й прилягат, а тя подминава с аристократично равнодушие, тъй като има задача.
Снимка: bTV
Но по какъв начин се основава и поддържа в бойна подготвеност " феноменът " доктор Неделя Щонова "? Отговорът на въпроса се трансформира не просто в диалог за скъпото и незаменимото, а в интензивен курс по пълностоен и изпълнен със смисъл и бъдеще живот.
Само преди броени дни доктор Щонова се впусна в ново премеждие и отвори нова страница в живота си - разгласи основаването на хранителна добавка за възстановяване на фокуса, концентрацията и паметта, особено създадена по новаторска формула, изобретена от нея.
Отбелязвам, че съм респектирана от неизчерпаемата сила, изключителния дух, воля и дисциплинираност, които има.
" Притеснявам се да чуя тези думи, само че благодаря за тях, не виждам на себе си по този начин. Гледам на себе си като човек, доктор, майка, човек, който е безпределно влюбен в концепцията да оказва помощ на хората да осъзнаят с какъв брой капацитет, мощ и добрина, ние се раждаме на този свят. Ще ви опиша по какъв начин потеглих и сътворих това предаване преди 24 години. Първият ми ефир бе на 1 октомври, 2000-та година... "
Коя е доктор Неделя Щонова?
Д-р Неделя Щонова e родена на 9 юли в Пловдив. От първи до пети клас живее със семейстото си в Мапуто, Мозамбик. Там се заражда и любовта й към пианото. Завършва междинното си обучение в Пловдив, а по-късно и Медицинския университет в родния си град. Д-р Щонова е експерт невролог и се занимава с аналитична и когнитивна психотерапия. Дълги години работи в Университетска болница " Св. Георги " в Пловдив. Има специализации в Ню Йорк и Париж. Член е на Европейското общество по клинична невромузикология. Носител е на голям брой журналистически награди. През 2010 година предаване на доктор Щонова печели златна статуетка в Стокхолм и се трансформира в номер едно здравно предаване в света на тематика захарен диабет. Носител и на премията " Златно перо ", в категория телевизионна публицистика. Съавтор е на няколко книги, а през 2021 година издава и лична книга " Хвърчило към парадайса ", която е в топ 10 на най-продаваните книги за годината.
Дами и господа, приказва доктор Щонова!
Снимка: персонален архив
Раждането на една огромна обич и светът на здравето
Перцепцията за времето е доста субективно нещо, само че когато обичаш това, което правиш, когато си вътре на 300 %, то не ти тежи, не усещаш умората, искаш да му се отдадеш.
Всичко стартира след едно мое дежурство... Тръгнах си и обърнах внимание на една публикация: " Телевизия Евроком България " афишира конкурс за занимателно развлекателно предаване ". Казах си, че ще се явя на този конкурс. Вече бях оформила концепцията в главата, че ще предложа на журито друг формат. А те пък от своя страна, поради концепцията си, към този момент бяха подготвили една сфера, от която се теглят топки, като от тотото, и споделям да вземем за пример: " Номер 17 печелите спа уикенд за двама в Велинград... "
Но аз заявих: " Ефирът е нещо извънредно свято и скъпоценно и ние би трябвало да бъдем виновни към всички послания, към всяка една минута, в която сме на фокус... Дайте ми късмет да основа първото в България предаване за така наречен научно основана здравна публицистика. Какво е това, чудиха се те...
Тъкмо се бях върнала от Съединени американски щати, където специализирах в Weill Cornell Medical College, Ню Йорк, и ми направи усещане какъв брой доста се приказва за превантивна кардиология и неврология, въобще какъв брой значима е предварителната защита. За жал в България моделът на опазване на здравето върви след заболяването. Добрият доктор лекува, само че в действителност прелестният, идеален доктор се пробва да предотврати заболяването. А ние бихме могли да си спестим толкоз доста премеждия... Оставете на една страна, че зареждаме мрачни статистки, само че това са човешки ориси, животи...
Д-р Щонова по време на специализацията си в Съединени американски щати
Снимка: персонален архив
- Това ли определяте за своя задача - да помогнете, да разбираме... Защо в последна сметка избираме да бъдем по-скоро заболели и изтощени, в сравнение с здрави и енергични. Коя е " най-човешката " ни неточност? Как се трансформираме в инертни, даже отегчени да създадем и една крачка към по-добър живот за себе си?
- Да, и тъкмо с тази концепция потеглих... Питах се дали ще имам късмет да основа нещо като ефирен университет, която да помогне на хората да осъзнават. Защото знаете ли, аз мисля, че когато човек знае какво се случва в неговото тяло и знае какво значи понятието " моята персонална биологична стойност ", когато човек знае, че в случай че преяжда, в случай че вкарва в тялото си модифицирани храни, цялостни с консерванти, химия, емулгатори, в случай че знае какъв метаболитен декор основава, който е предиспозиция за болест, би правил по-осъзнати избори. Затова си мисля, че посредством познанието, посредством информацията, хората могат да станат доста по-осъзнати в своите избори. Така сътворих предаването.
Представете си едно бяло поле сняг.... нямаше нито една крачка там... Никой не знаеше какво е това, представяте ли си...
Аз толкоз доста обичах предаването, толкоз доста имах вяра. И до момента виждам на него като на мое дете. Моята щерка, която в този момент е на 19 години, споделила, когато се представяла преди три години: " Аз имам по-голям брат, това е на мама предаването. " Човек би трябвало да е доста безрезервен към това, което прави и в случай че искаш да го отглеждаш като свое дете, това " гълта " доста време и сила и ти лишаваш и околните, и фамилията си от наличието си.
Вижте фотоси на доктор Неделя Щонова ТУК
Но пък си мисля, че всичко е въпрос на избор - избор е да си порядъчен, избор е да даваш повече в сравнение с се изисква от теб, избор е да простиш, избор е да се самонадмогнеш, избор е да те боли, изключително в Dancing Stars - прелестен, само че травматичен формат.
И в Dancing Stars доктор Щонова сподели с изключение на забележителна форма, дисциплинираност и воля
Снимка: персонален архив
Снимка: персонален архив
Нагласата може да модулира болковия предел, въобще настройката е всичко. Това е нещо, в което имам вяра безусловно. За тези 24 години съм разказала над 1000 персонални истории.
В точка А моите герои постоянно имат някакъв доста огромен проблем, мъчно зачеване, метастичен рак, ампутация на крак, невъзможна обич, парализа, инсулт, инфаркт, и в точка Б, като едни птици феникси от парещите въглени на тъгата те си вършат един нов път и потеглят още по-силни, още по-осъзнати, те са положителният образец.
Много имам вяра в това, че от време на време ние не вършим верните житейски избори, просто тъй като не осъзнаваме какъв брой капацитет и мощ има в нас...
- Вероятно тъй като нямаме религия. Как може да дисциплинираме мозъка си, да спасим боледуващата ни душа? Повечето от нас остават в точка А на историята си.
- Много зависи какъв фокус на внимание взема решение да поддържа един човек. Фокусът на нашето внимание дефинира качеството на живота ни. Спомням си за една история... Интервюират американски милионер от арменски генезис, който отива в Щатите по време на Голямата меланхолия. Започва да прави бизнес с плодове и зеленчуци, нещата потръгват, и той става милионер. Когато е на 65 години, един публицист отива при него и го пита: " Ама по какъв начин по този начин успяхте, вие дойдохте по време на Голямата меланхолия.. Как в действителност успяхте да превъзмогнете тази рецесия, и той дава отговор: " Когато дойдох в Америка не знаех британски език, нито можех да чета, нито да разбирам новините, въобще не бях облъчван и не разбрах, че има рецесия, просто бях фокусиран върху това да си доставям магазинчето с качествени плодове и зеленчуци, да бъда благ с клиентите... Правих това, което се изисква от мен. Тази история е толкоз показателна.
Човек би трябвало да обгрижва нещата, които са директно под негов надзор, тъй като ние сме доста положителни в това да упрекваме, да размахваме пръст, да се съпротивляваме, а в последна сметка има неща, които не зависят от теб и назад, има такива, които са в твоя периметър и са безусловно под твоя воля, ти да вземеш решение да участваш или да не участваш. Тъгата е неизбежна, тъй като живеем в подобен свят - войни, гибел, заболявания, и всеки сензитивен човек страда и претърпява това.
Дисертацията на доктор Щонова е отдадена на връзката на страстите и някои болести
Снимка: персонален архив
- Но в това време търсим удоволствието. Измерваме смисъла на живота с удоволствията, които изпитваме.
- Има един забавен феномен. Точно тъй като това, което казвате - доста хора търсят директния път към удоволствието, сега се следи едно събитие, което се назовава " абсурд на просперитета ". Да, ние живеем добре, получаваме избран приход, а в действителност " всичко, което е повече от нужното, е ненужно ". Хората стават по-нещастни. Имаме доста триумфи, само че не сме щастливи. По планирани данни до 2050 година, всеки трети-четвърти човек ще има проблем на равнище душeвност, всяко четвърто дете на възраст до 18 години покрива критериите за някакво отклоняване на равнище душeвност...Живеем в общество, което желае да получава всичко бързо, наготово, да употребява, да има. В същото време съществуват хора, които не желаят да станат от леглото за 3-4000 лв. заплата, споделят си: " Защо да си давам старания за тия пари ".
Консуматорският метод ни обрича на прибързано остаряване и на деструкция. Има една мисъл, която споделя, не в егоистичния, а във вдъхновяващия смисъл: " Великият постоянно е в работни облекла ". Мисля, че някъде изгубихме концепцията да възпитаваме и децата си, и феновете и хората до нас, в това, че трудът, трудотерапията, да се себенадмогваш, да полагаш старания и да знаеш, че нищо хубаво не става внезапно - то желае да си го обработиш.
Толкова милионери, които печелят от тотото, след трета-четвъртата година банкрутират и губят всичко. Защо? Защото нямат нужната просвета да ръководят пари. Има неща, които не можеш да ускориш. Можеш ли да ускориш една бременност? Не. Едно образование по медицина? Не. Учила съм 6 години медицина, 4 години неврология и след това 4 години съм подготвяла дисертацията си...Никога не се изтощавам.
- Не се уморявате, давате доста, само че очаквате ли, получавате ли схващане, противоположна връзка, която да ви носи задоволство. Създавате свят, в който фикцията и науката съществуват дружно, пишете книги, представяте медицината по този начин, че да бъде осмислен и прибавен съвета ви - и въпреки всичко - съумяваме ли да се оправим?
- Казахте, " очаквате доста "...Всеки човек претърпява своята персонална еволюция. Понякога е на правилото опит - неточност. Имаше интервал, в който върших нещо и чаках нещо да получа. Но с времето, може би бях на 30-35 години, разбрах, че човек би трябвало да се научи да обича труда и да е подготвен да поставя старания без аплаузи. Ако ти имаш почит към живота, към това, че животът е святост, в случай че имаш почит пред наличието, с което се раждаме на този свят, в случай че имаш почит към ориста на хората, чиито пътища ти пресичаш, ти би обичал труда, би работил върху себе си. Защото един човек подвига средата към себе си, до най-високата точка на своята персонална еднаквост. Ето за какво е доста значимо да построяваме себе си като качествени създания.
Ако аз съм къртица - тъмно, тъжно творение, което непрестанно копае подземен и съм част от тъмната сила, пътищата на хората, които аз прекосявам, ще се пробвам да дърпам натам. Ако аз се опитам да разперя крила и да полетя, ще се опитам да подвигна хората с мен дружно. Ти увличаш хората, това е концепцията за положителния образец. Част от метода, по който се развиваме е през имитацията. След това може да се вложи творчество...
- Има като че ли известна доверчивост в това, което вършиме, дотолкоз, че от време на време се прокрадва сянка. В този толкоз пластмасов свят, ботоксов начин на живот - вие сте достоверна, осъществена и неуморна - давате образец, който обаче малко на брой съумяват да следват. Как и за какво " дамите в този момент " се трансфораха в шаблони, изгубиха еднаквост и разрешиха да се трансфорат в жертви - на модели на държание, в връзките си?
- Правото на избор е нещо свещено. Всяка дама може да избере по какъв начин да преживее живота си. Когато съм била на 20 години съм могла да се омъжа за милионер, да остана в Съединени американски щати и да пребивавам живот на принцеса. Няма медицина, няма анатомия, патоанатомия, няма ефири, няма Dancing Stars, да учиш толкоз танци за малко време. Животът би могъл да бъде доста елементарен и ние сме артикул на нашите избори.
Снимка: персонален архив
На мен ми е забавно, когато ми е мъчно. Лесните неща не са ми забавни... Много сътрудници, които ми гостуват, споделят: " Знаеш ли, ти правиш за първичната профилактика и предварителната защита на заболяванията, правиш за здравето и на хората доста повече в сравнение с това, което вършим ние. Да взезем инсултите... Ние сме водачи по сърдечносъдова смъртност. От 10 фактора - 8 са под наш надзор. И в случай че ние непрестанно описваме на хората, кои неща да държат под надзор, несъмнено, ние не можем да сме съвършени, това е заблуда. Но най-малко човек може да пробва - ти през днешния ден, да си по-добър от " ти " през вчерашния ден. Какво значи това? Да прави по-чисти избори - по-чиста храна, по-чисти мисли, повече да помагаш на хората, по-малко яд, да имаш приемливост към позиция, която не пасва на твоята персонална философия. Сега виждаме какъв брой е елементарно да " извадиш томахавката ".
Моята дисертация е отдадена на това. В актуалната медицина толкоз се приказва за вид персона и болестна предразположеност. Начинът, по който ние реагираме на обещано събитие е толкоз определящ за невидимото в нас. В дисертацията ми проучвам по какъв начин страстите, вид персона, метод на реактивност, чувството за принадлежност, за пълноценност, или пък духовна дисфункция се отразяват на процеса на пораждане и акцелерация на централна или периферна атеросклероза, инсулти, инфаркти и периферна тромбоза.
Всички изследвания демонстрират, че фактически характерът е орис. Начинът, по който реагираш е орис.
Има една такава доктрина, тя потегля от еволюционния биолог Ричард Докинс, че клетките в нашия организъм са една доста комплицирана информационна мрежа, която приема и предава. И в действителност ние сме артикул на метода, по който обменяме информация с околния свят. Сега приказваме доста за осведомителни технологии, само че даваме ли си сметка по какъв начин обменяме информация? Той споделя, че по същия метод както биосферата се намира над света на неживата материя, над биосферата има едно друго нереално царство - това на концепциите. Как ние взаимодействаме с концепциите, които отвред влизат в нас.
Най-ценните запаси, с които разполагаме ние като хора - единият е възобновим, другият е невъзобновяем - са времето и вниманието. И е толкоз значимо на какво един човек отдава вниманието си, тъй като то дефинира настройката. Нашите кафези могат да подслушват нашите мисли.
Снимка: персонален архив
- Какво е бъдещето на индивида? Каква история ще си описваме след 10 години да вземем за пример? И какво ще подслушат клетките ни?
- Ако слушаме прогнозните данни на специалистите, корабът на международната история не върви в добра посока. По планирани данни, епидемиология, статистика, до 2050 година ни чакат повишени - болестност, смъртност, психологични болести, диабет, епидемии. Заради тъгата в душата ни, поради геополитическия небосвод, поради войните, поради консуматорството, поради безобразния метод, по който биват образовани децата ни, поради това, че в България всеки сътрудник споделя, че няма скринингови стратегии за разкриване на онкологични болести... Не желая да допускам, че това е по този начин. Преди малко казахте, че някой може да си намерения, че в това, което върша, има известна доза доверчивост. Да, може би да има...
Понякога си мисля за предаването. За да оцелее 24 години, има някакво друго пояснение от това, което ние хората в медиите знаем. Онова, което продава са четирите С - секс, спорт, скандал, субкултура. За тези 24 години в моето предаване това в никакъв случай не се е случвало. То желае да направи реорганизация на усета за справяне. Никога не съм разказвала тъжни истории. Винаги съм желала да вдъхновя хората.
Ние хората можем да творим чудеса, да вършим изненадваща градация, да записваме освен линеен напредък, можем да се развиваме експоненциално нагоре, можем да бъдем необикновено положителни човешки същества. И откакто нещо отдадено на духа, добротата, образованието, на същинските устои, на които е укрепен този свят, оцелява 24 години, може би има нещо, което ни пази, някаква мощ. И желая да благодаря на вас, на феновете, на всички сътрудници, които са били тук, пациенти, които имаха доблестта да застанат и да споделят.
Голяма част от нещата, които съм научила са точно от болката на пациентите. Затова имам пиетет да бъда в контакт с хората, които са се себенадмогвали. Като доктор невролог желая да кажа - човек може да реши да тръгне по пътя на смяната във всеки момент. Сега! Гледа и чете това изявление и взема решение да спре цигарите, да стане по-добър човек, да се храни по-добре, да отиде на стадиона, във фитнеса... Небето е тук в този момент над нас. И човек може да прави това, което се назовава самонасочена невропластичност. Можем да образоваме вниманието си.
Във всички протоколи, които изследват щастието и благоденствието, формулата и разковничето гравитират към едно - умишлен фокус на вниманието, образование на това, с какво решаваш да бъдеш в контакт.
Както споделя великият Атанас Далчев: " Здравият мозък си проличава и по нещата, за които не мисли ". Около нас има толкоз доста изкушения, експанзия, храна, алкохол, опиати, толкоз е елементарно да се подхлъзнеш, само че човек може да бъде в контакт с по-добрите ангели в своята природа и да знае, че всеки избор трасира нови невронални пътеки и когато ние имаме в главите си тези 86 билиона неврони, с които всеки ден се разсънваме, ние в действителност сме диригенти на всичко в нас.
Снимка: персонален архив
- Имате ли недостатък?
-Аз не съм съвършена, аз съм идеалист. Мечтите по тази причина са по-големи от нас, с цел да можем да израстваме. Но движена от от този развой да пораствам, си бленувам денят да е 37 часа, с цел да мога да свърша всичко. Аз си извършвам кражба от съня.
Към себе си доста взискателна. Но към хората, с които пребивавам и работя, зодия Рак съм, съм доста толерантна. В живота си съм прощавала и непростими неща. Към хората съм разбираща, с емпатия, да вникна за какво един човек реагира по един или различен метод.
Но по отношение на себе си от време на време съм мазохист. Не виждам на себе си като на някаква мацка, на принцеса - аз съм тюлен, порядъчен, постоянно виждам на себе си като спортист, който би трябвало да стане и да извърши програмата. Много съм взискателна към себе си. Искам да пребивавам по този начин, че да разрушавам стандартите. Животът е толкоз скъп.
Снимка: персонален архив
Аз съм пристигнала доста мъчно на този свят, майка и баща са ме правили две-три години, след това аз чаках моето дете 10 години, след това съм виждала, че доста хора мечтаят за дете - по статистика има над 300 000 двойки с репродуктивни проблеми. И в случай че ти си имал шанса животът да ти е даден, да вървиш по тази земя, значи за мен ответният подарък е признателност, за това, че теб те има, и ти да заслужиш бъдещето си с труд, обич, и да се самопредизвикваш. Винаги ми е било забавно - мога ли да имам компетентност неврология и предпазена дисертация, и да върша шпагат, мога ли да отида в Dancing Stars и да върша толкоз комплицирани поддръжки, и да съхраниш едно предаване 24 години, да свириш на пиано, да композираш, да се пускаш по черната писта.
Снимка: персонален архив
Имаше една доста забавна мисъл на един Нобелов лауреат: " Толкова неща желая да направя до момента в който съм жив, че не ми е разрешено да загивам. Датата на гибелта ми се отсрочва ". Когато човек твори той не усеща по какъв начин минава времето. Това е концепцията - да напредваш. Изкуството на дребните крачки е огромна работа.
Кой случай доктор Щонова няма да не помни в никакъв случай и за какво? Коя история е била извънредно вдъхновяваща, само че и разтърсваща до сълзи. Какво коства пътят, какъв брой можем да реализираме, вижте какво още доктор Щонова споделя пред Галина Чолакова във видеото.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ