Западни издания коментират признаването на палестинска държава от Испания, Ирландия и Норвегия
Сподели
Ирландия, Норвегия и Испания публично признаха Палестина за обособена страна, което накара Израел да отдръпна посланиците си от Дъблин и Осло. Това е главната тематика, която разясняват през днешния ден западните издания, написа Българска телеграфна агенция.
Въпреки че към 140 страни, повече от две трети от Организация на обединените нации, са признали палестинската страна, нито една от огромните западни сили не го е направила, отбелязва американското списание “Тайм ”. То написа, че въпреки всичко присъединението на три европейски страни към групата на страните, признали палестинската държавност, съставлява победа за палестинските старания на интернационалната сцена и евентуално ще окаже напън върху двете водещи сили в Европейски Съюз Франция и Германия да премислят позицията си, акцентира “Тайм ”.
Ходът на трите европейски страни се вписва в дълготрайната тактика на палестинските водачи да си обезпечат дипломатическо самопризнание, само че непосредственото влияние може да бъде лимитирано, написа в. “Ню Йорк таймс ”. Изданието акцентира, че изказванията на водачите на Ирландия и Испания са се фокусирали върху нуждата от мир в линията Газа и уреждането на израелско-палестинския спор посредством основаването на две страни за двата народа, само че прибавя, че в тях не е било упоменато нищо за откриването на посолства.
Според английския вестник “Гардиън ” най-съществената последица от признаването на палестинската страна е, че Съединени американски щати към този момент нямат да имат „ монопол “ върху израелско-палестинския кротичък развой. Швеция, Норвегия, Ирландия и Испания от дълго време симпатизират на палестинците, прибавя “Гардиън ”.
Вестникът отбелязва, че стремежът към признание на палестинската държавност може да се окаже нож с две остриета за непопулярната, слаба и корумпирана Палестинска власт на Махмуд Абас, която ръководи окупирания Западен бряг. Там застаряващият Абас не е провел парламентарни избори от 2006 година насам, акцентира английското издание.
Има едно факсимиле от повече от десетилетие в израелския политически живот с създател някогашния министър председател Ехуд Барак, което гласи, че поради политиката си Израел рискува някой ден върху него да се стовари политическо цунами, отбелязва “Гардиън ” и прибавя, че през последните седмици това цунами като че ли към този момент е реалност и се е стоварило върху главата на премиера Бенямин Нетаняху. Израелците осъзнават, че страната им става все по-дипломатически изолирана и това частично е причина за все по-острите несъгласия в кабинета на Нетаняху, което повдига съществено въпроса какъв брой дълго може да оцелее държавното управление му, заключва “Гардиън ”.
Десноцентристкият всекидневник „ Мундо “ отбелязва, че испанските водачи нормално натъртват на външната политика, когато са изправени пред вътрешнополитически проблеми, с цел да отклонят вниманието от тях.
От друга страна, левоцентриското издание „ Паис “ показва, че това е най-яркият ход в испанската външна политика, който е предприемал министър председателят Педро Санчес, откогато е пристигнал на власт през 2018 година
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Ирландия, Норвегия и Испания публично признаха Палестина за обособена страна, което накара Израел да отдръпна посланиците си от Дъблин и Осло. Това е главната тематика, която разясняват през днешния ден западните издания, написа Българска телеграфна агенция.
Въпреки че към 140 страни, повече от две трети от Организация на обединените нации, са признали палестинската страна, нито една от огромните западни сили не го е направила, отбелязва американското списание “Тайм ”. То написа, че въпреки всичко присъединението на три европейски страни към групата на страните, признали палестинската държавност, съставлява победа за палестинските старания на интернационалната сцена и евентуално ще окаже напън върху двете водещи сили в Европейски Съюз Франция и Германия да премислят позицията си, акцентира “Тайм ”.
Ходът на трите европейски страни се вписва в дълготрайната тактика на палестинските водачи да си обезпечат дипломатическо самопризнание, само че непосредственото влияние може да бъде лимитирано, написа в. “Ню Йорк таймс ”. Изданието акцентира, че изказванията на водачите на Ирландия и Испания са се фокусирали върху нуждата от мир в линията Газа и уреждането на израелско-палестинския спор посредством основаването на две страни за двата народа, само че прибавя, че в тях не е било упоменато нищо за откриването на посолства.
Според английския вестник “Гардиън ” най-съществената последица от признаването на палестинската страна е, че Съединени американски щати към този момент нямат да имат „ монопол “ върху израелско-палестинския кротичък развой. Швеция, Норвегия, Ирландия и Испания от дълго време симпатизират на палестинците, прибавя “Гардиън ”.
Вестникът отбелязва, че стремежът към признание на палестинската държавност може да се окаже нож с две остриета за непопулярната, слаба и корумпирана Палестинска власт на Махмуд Абас, която ръководи окупирания Западен бряг. Там застаряващият Абас не е провел парламентарни избори от 2006 година насам, акцентира английското издание.
Има едно факсимиле от повече от десетилетие в израелския политически живот с създател някогашния министър председател Ехуд Барак, което гласи, че поради политиката си Израел рискува някой ден върху него да се стовари политическо цунами, отбелязва “Гардиън ” и прибавя, че през последните седмици това цунами като че ли към този момент е реалност и се е стоварило върху главата на премиера Бенямин Нетаняху. Израелците осъзнават, че страната им става все по-дипломатически изолирана и това частично е причина за все по-острите несъгласия в кабинета на Нетаняху, което повдига съществено въпроса какъв брой дълго може да оцелее държавното управление му, заключва “Гардиън ”.
Десноцентристкият всекидневник „ Мундо “ отбелязва, че испанските водачи нормално натъртват на външната политика, когато са изправени пред вътрешнополитически проблеми, с цел да отклонят вниманието от тях.
От друга страна, левоцентриското издание „ Паис “ показва, че това е най-яркият ход в испанската външна политика, който е предприемал министър председателят Педро Санчес, откогато е пристигнал на власт през 2018 година
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ